Вилдан Байрямова: Винаги съм смятала, че имам мисия, закодирана е в професията ми

Разговор с водача на листата на Демократична България в 9-и МИР – Кърджали Парламентарни избори 2021 06 юли 2021 г. Автор Георги Кулов

-Г-жо Байрямова, създадохте прецедент. Вие сте първата жена  от турския етнос в партия извън ДПС, оглавила листа за парламентарни избори. Какъв знак към избирателите е това?

-Това наистина е огромен знак. За първи път в безкрайния ни преход една партия извън ДПС да  номинира представител с турско име, независимо кой е той, да оглави листата й за парламентарния вот. Участие на етнически турци в други листи има – в Шумен, във Велико Търново и другаде. Но аз съм единственият водач.

 В дългогодишната ми работа на журналист аз се ослушвах повече от 30 години това да се случи. То стана факт едва сега, най-после. Лидерите на Демократична България Христо Иванов и Атанас Атанасов ме посочиха. Поканиха ме да представлявам гражданската квота. А аз много трудно дадох съгласие, защото винаги съм била от другата страна – с диктофона, фотоапарата и въпросие. Не съм имала политически амбиции никога. Най-малкото да бъда водач на листа за Народното събрание. Още повече в регион като Кърджали, където много трудно се работи срещу установения модел. Хората се страхуват, хората се крият. Искат да си говорим някъде. Далеч от очите на другите. Но ми симпатизират, познават ме.

Това наистина е знак и трябва да бъде така. По принцип всички партии толерират присъствието на ДПС в политическия ни живот с мълчание. Мълчат за това, че тази партия наистина стана емблема на задкулисието, синоним на корупцията, прояла цялата държава във всичките й структури на всички нива. Но какво правеше политическият ни елит толкова много години? Защо не работиха сред хората от етническите общности? Какъв е проблемът?

По време на предишната кампания и сега се срещам с много хора. Те негодуват от политиките и на ДПС, и на ГЕРБ. Те на практика са едно и също. Защото те са си в симбиоза. Само си въобразяват, че нещата са тайни и не са публични. Мислещите хора са наясно.

Наистина номинирането ми е прецедент. Надявам се той да повлече крак. Ще даде знак не само към етноса, но и към партиите. Защото хората от малцинствените общности, които традиционно гласуват за ДПС трябва най-после да проумеят, че има нормалност, има мисъл за законност, за свобода, свобода във всичките й смисли. Да се запитаме ДПС каква свобода им дава. Какво точно направи ДПС, за да не бягат младите и трудоспособни хора в чужбина на гурбет? Какво точно направи? Аз не се сещам, за съжаление.

-Вие сте известна журналистка в национален мащаб, но това не попречи на Делян Пеевски да Ви уволни преди години. Смятате ли, че признанието в политиката е своеобразен реванш?

-Не. Не мисля,че можем да говорим за реванш. На мен таргет не ми е персоната Пеевски и кръгът около него. Кръгът, който преди дни се отрече от него. Фигурата Пеевски е, меко казано, твърде спорна като присъствие в нашия политически живот.

Когато се случи това грозно уволнение, беше много унизително за мен. А и не искам да си спомням за този случай. Но много малко хора знаят каква беше причината. Две седмици преди да се случи, по телефона ми се обади шефката на отдел „Кореспонденти” на известен национален всекидневник, за който работех. Тя ми каза, че й е поръчано да ми предаде да внимавам какво пиша във Фейсбук, в личната си страница, и да не забравям кой ми е работодател. Не приех думите й много на сериозно. Продължих да изразявам свободно мнението си. Разбира се, ДПС никога не е било обект на пощада от моя страна. Докато един ден ми се обади директорът на нашите издания и ме повика да си говорим за избори. Изборите се оказаха без избор. Бях въведена от охранителите на пропуска в отдел „Човешки ресурси” и ми бе връчена заповед за уволнение без мотиви. Нямаше мотиви за моето отстраняване от работа! Реших, че не мога да подпиша подобна бутафория, защото е против кодекса, против правилата. От нищото изникнаха три грамадни мъжища. Самата шефка на отдела беше много притеснена, че въобще е въвлечена в случващото се. По разпореждане на Делян Пеевски гавазите му трябваше да ме изхвърлят като някакво мръсно улично животно. Двама охранители ме бяха хванали под мишниците, краката ми не опираха земята и просто ме изнесоха навън. И така се случи.

Аз съм човек, който е работил толкова много в централни медии, че просто на третия ден си намерих работа. Това не успя да ме смачка, не успя да ме промени. Просто си дадох сметка доколко медиите в България не са свободни. А и позицията на страната ни в световната класация е повече от ясна – 112-о място.

-Коалиция „Демократична България” се очертава като единствената автентична дясна формация. Не се ли преекспонира дясната политическа нагласа у българските избиратели?

-Аз не виждам причини да се поставя така въпросът. Избирателят е повече объркан, отколкото да е наясно кой е истинският десен. По принцип в България понятията дясна политика и десни политици са много размити. ГЕРБ си въобразяват, че са десни. Това не е класическото дясно. ГЕРБ дори не е истинска формула за класическа партия.Това отдавна трябва да ни е  ясно.

Препоръчвам на всеки,който не се е запознал с платформата на „Демократична България” да я прочете. Защото в нея е помислено за всичко. При това се мисли изключително практично.В контекста първо на модернизацията. Държавата ни е в аналоговата ера. Няма друга страна, в която за някакво удостоверение, за някакво разрешително да губиш дни наред, да ходиш по няколко пъти и да чакаш някой да ти даде документ на хартия. А 2 милиарда лева за електронно правителство бяха похарчени не от някой друг, а от кабинета „Борисов”.

Къде е свободата, къде са демократичните ценности на ГЕРБ, които се изживяват като десни, но не са? Аз поне не ги виждам. А над 30 години наблюдавам политическия живот в страната. Така, че за преекспониране не можем да говорим.

-Демократична България е срещу върхушката на ДПС, но не и срещу нейните избиратели. Това ли е правилният подход?

-Разбира се, че това е правилният подход. Самият факт, че миналата година точно на 11 юли, ден, съвпадащ като дата с предстоящия вот, 5 000 души от членската маса на ДПС бяха стоварени до сараите в Росенец, за да организират жив щит, бранещ Ахмед Доган, е знак. От кого го бранеха? Там не бяха отишли канибали, там не бяха отишли бандюги с бухалки. Нямаше такова нещо. Отидоха едни цивилизовани хора, които си поискаха парчето държавна земя, и го искаха не за себе си, а за всички нас. Този плаж, който е незаконно завзет от Ахмед Доган, принадлежи на всички нас. Тези 5 000 души не са и мечтали за  такъв лукс и комфорт, какъвто си позволява бизнесменът, политически лидер и почетен председател, обект на култ към собствената му личност. Тези хора си дадоха сметка, че има нещо гнило в това. От къде Ахмед Доган разполага с такива екстри? От къде на къде той има такива сараи? Не само на Росенец, но и в София на Боянски път. Как се случва това, а те нямат това. След просветлението какво се случи? Всички заедно запяха химна на България. Всички – и хората от ДПС, и истинските десни, симпатизанти и членове.

-Силен отзвук в социалните мрежи предизвика Вашият коментар за изявлението на Мустафа Карадайъ по време на визитата му в Турция. Сменя ли ДПС патриотичния облик с протурска ориентация?

-Това, че председателят на ДПС Мустафа Карадайъ отиде точно сега преди вота в Турция не означава, че избирателите на партията са сменили ориентацията си. Те всички имат своите роднини, своите близки в южната ни съседка. И знаем защо тези хора са там. Но Карадайъ сътвори огромен гаф. Първо с това си посещение на толкова високо равнище. Ако не греша, същият ден президентът на Турция Ердоган прие Зоран Заев и Еди Рама -македонският и албанският лидери. Питам се Карадайъ като какъв отиде там? Да се среща с президента на 80 милионна Турция, както и с председателя на Меджлиса, пред когото каза онези знаменателни слова „Турция е нашата Майка Родина”. Пиар отделът му се препоти и се почуди как да замаже, как да оправдае този гаф. Трябва да се внимава на какво равнище какво приказваме.

Откровената и ясна цел на Карадайъ бе да поиска подкрепа от лидерите на съседната държава за организацията на изселническия вот. Това бе и основният проблем в тази визита. Да оставим настрана, че очевидно поради непознаване на турския език той наговори тези неща. Според мен това е непростимо.

Ето, че и бившият български премиер Бойко Борисов отиде при президента на Турция. Питаме се също като какъв? И той като лидер на партия. Защото той не е в управлението. Очевидно той не може да приеме, че не е управляващ.

Това са такива парадокси, такива абсурди. Имам чувството, че само ние в България можем да ги сътворим. Не мога да разбера този начин на правене на политика. Не го приемам. Не е този начин, който аз искам да се установи в България.

-С Вашето участие в парламентарния вот имате ли самочувствието на човек с мисия?

-Аз винаги съм имала самочувствието на човек с мисия. Първо, защото моята професия е свързана с обществото и истините за него. Аз съм цял живот журналист. До сега не се е намерил някой, който да ме упрекне в липса на обективност, в изопачаване на фактите, в изкривяване на информацията. Имало е претенции, 13 пъти съм давала обяснения в следствието по повод на мои публикации, и на съд съм била. Винаги съм излизала чиста, защото съм имала документните доказателства за написаното. Аз знам как се работи моята професия и тя наистина е мисия.

Мен никой не ме е орисвал да работя в парламента. Но ако  попадна там, знам какво да правя. Мразя думичката „приоритети“. Набелязала съм си много важни и много остри пунктове за работа. И те трябва да спрат да бъдат толкова остри.

Въпросите зададе :Георги Кулов