Оперната певица Марена Балинова живее във Виена повече от 20 години – там я отвежда награда от конкурс в рамките на фестивала „Варненско лято“ и така обучението й продължава в Университета за музика и сценични изкуства в австрийската столица – учи едновременно във Виенската музикална академия и Виенската консерватория. Световноизвестната прима участва като организатор и солист на редица благотворителни концерти, сред които концерт под егидата на ООН и Кофи Анан през 1999г. – за изграждане на болница в Сараево. Но певицата никога не е губила връзката си с България, където също развива благотворинелни инициативи. Вълнува се от различните полета на човешкото развитие, но музиката винаги си остава свързващата сила.
СВЯТ БЕЗ ВРАГОВЕ
(на frau Scheit)
Случи се през 1995 година. Имах концерт в кметството на Виена. Вълнуващо е човек да пее пред виенската публика. Тя е една от най-образованите в света. След всеки концерт прилежно чака изпълнителите – да побеседва с тях и да поблагодари за вечерта…
Преоблякох се и излязох от гримьорната. Чакаха ме много мили и усмихнати лица. Едни искаха автограф, други споделяха нещо от себе си и благодаряха…Една фина и изискана дама ме доближи със сълзи в очите. Благодари ми за вечерта и ми даде визитната си картичка. Покани ме да й гостувам. Извини се, че не носи цветя. Помоли ме настоятелно да й позвъня….
Вечерта продължи още дълго – пожелавахме си красиви неща, радвахме се на музиката, която ни е сродила. Уговаряхме се за нови, следващи срещи. Прибрах се вкъщи щастливо изморена, с новите си планове, обичайната самокритика и /в?/ наситената, смълчана тишина.
В такъв момент човек разбира защо е на сцената и колко е огромна отговорността му към автора, публиката и себе си! И колкото и трънлив и сложен да е пътят, го върви отново и отново-ставайки, падайки, ранявайки се и пак изправяйки се – за да служи!
Не ме оставяха на мира тъжните очи на просълзената жена от публиката! Два дни по-късно реших да й се обадя!
Тя се зарадва неимоверно! Срещнахме се. И започна дружбата ни, която продължи почти до смъртта й.
Тя стана моята виенска ,,майка“! Нямахме тайни една от друга. Макар разликата ни да бе 45 години. Когато не бях в Австрия тя се грижеше за жилището ми. Имаше ключ. И аз имах ключ от нейния дом. Обръщах се към нея винаги на Ви от уважение! Никога не успях да й проговоря на ,,ти“, колкото и тя да настояваше на това!
Казваше се Маргрете Шайт. Беше журналист по професия. Обожаваше класическата музика, театъра, историята, произведенията на изкуството и хората! Общувахме почти всеки ден! Говорехме часове! Идваше на репетициите ми. Ходехме заедно на изложби. Показваше ми какво ли не! Притежаваше огромно количество стари книги и произведения на изкуството.
Един ден ме покани на… гробище! Каза ми, че често ходи там, защото цари тишина и отсъства суетата! Бях изненадана, но отидох. Заведе ме на гроба на майка си и баща си. Силно беше учудването ми, когато прочетох на първо място и още едно име – Сергей! Починал на една годинка – на рожденият си ден!
– Кой е това, попитах изумена.
– Това е синът ми, каза тя с треперещ глас. С него погребах и младостта си!!!
– Съжалявам, казах с болка, не смеейки дори да я доближа! Около нея имаше преграда от тъга, горчивина и потайност.
Стоях смръзнала, наблюдавайки гроба и разсъждавайки трескаво – на колко ли години е била тогава? Защо Сергей – та това е руско име? Тя е австрийка. А от разказите й знаех, че баща й е имал модна къща, в която през войната са шиели униформи за Хитлер и офицерите му. Брат й е бил лекар…
За времето на фашизма не разпитвах. Знаех, че е болезнена тема за много хора. Лесно можеш да раниш някого с недообмислен коментар! Пък и коя съм аз – някой си от следващо поколение?! Какво можем да кажем ние, гледайки? Те са тези от едната и другата страна, които са плащали с кръвта си. Вярвайки в идея са убивали. Били са убивани. Или са страдали…Това, което е било е толкова огромно и непосилно, че човек може да склони само глава пред жертвите и да благодари, че тогава не е живял!!!
В един миг тя разчупи тишината, отговаряйки на мислените, незададени въпроси:
– Беше страшно време! Имаше еуфория, напрегнато мълчание, френетичен страх и невиждана, болна агресия! Време на кръвожадни демони… Дано не се връща никога това време и бъде удушено в забрава!
Гласът и трепереше и ставаше все по-тих:
– Аз бях на 16 години. Брат ми беше млад лекар и често водеше в къщи негов приятел – колега от смесен произход. Майка му беше рускиня, а баща му унгарски австриец. Казваше се Сергей! Брат ми беше женен за жена със седем години по-голяма от него. Снаха ми беше активна национал-социалистка. Работеше в ръководството на женски концлагер. Аз се влюбих в Сергей! Бях една – единствена вечер с него. И забременях. Обещахме си да се оженим, когато навърша 18 години! Видяхме се в още няколко дни. В тях не успявахме да останем сами. После Сергей изчезна. А исках да му кажа, че съм бременна. Търсих няколко пъти у тях, но съседите му казаха, че вече не живее тук. Престраших се да попитам брат ми. Оказа се, че Сергей и родителите му са екстрадирани нанякъде, защото са врагове! Бях в ужас! Не знаех какво да правя! Всеки ден висеше като примка на врата ми! Бременността ми напредваше. Говорих си с рожбата в утробата ми и я успокоявах ,че всичко ще бъде добре! След 4 месеца мама забеляза, че съм напълняла. Признах й, че съм бременна. Спряха ме от гимназията! Искаха да абортирам! Отказах! Наказаха ме да спя при прислугата, да се храня с прислугата и да ходя да работя в модната къща на татко! Казаха ми, че съм позор за всички! Притесняваха се какво ще стане с тях, заради моето неблагоразумие! Казаха ми, че Сергей и семейството му не са хора! Треперех и плачех! Молих се за Сергей и рожбата си! Работих при татко и се научих да шия шинели и униформи от габардин. Дойде времето и аз родих в болницата. Посети ме само готвачката. Родих момченце. Кръстих го на баща му – Сергей! Животът ми придоби повече любов и смелост! Обожавах рожбата си! След седмица се прибрахме вкъщи! Спяхме при прислугата. Малкият Сергей беше тих и любвеобвилен.
След още седмица тръгнах отново на работа и всеки три часа бягах в къщи да кърмя. Оставях сина си при готвачката. Тя ми помагаше и от време на време ми казваше шептейки нещо мило. Това ми стигаше. Започнаха в къщи да свикват с нас. Сергей започна да пълзи. Още малко и щеше да стане на годинка! Беше красиво, мило, доверчиво същество! Протягайки малките си ръчички молеше за любов! Всеки нов жест в него разтапяше сърцето ми….
Тук тя спря за секунди разказа си хриптейки!
Бях скована от ужаса, който предусещах! Имах чувството, че между нас стои онази кръвожадна гилотинена вселена, в която времето е спряло! Не смеех да докосна госпожа Шайт, за да не наруша страданието и споменът й. А исках да я прегърна, за да почувства, че поне сега не е сама…
– Беше зима и студено – минус 20 градуса. Бързах да свърша работата си и да прегърна рожбата си! Времето течеше бавно. Бягах за вкъщи. Намерих сина си бълнуващ. Премерих температурата му – беше 40 градуса. Завих го в одеяло и изтичах в болницата. Прегледаха го. Имаше възпаление на третото ухо и менингит. Трябваше да останем в болницата. Казаха ми да донеса дрехи за детето и себе си. Оставих Сергей в клиниката и тичах за в къщи. По пътя срещнах съседка на която разказах за къде бързам. Нищо чудно, че синът ти е болен, каза тя. Снаха ти го държеше няколко дни гол на студа! Когато я попитах, ми каза да не се бъркам! Не можех да повярвам! Върнах се вкъщи и ги разпитвах дали е вярно? Никой нищо не каза!
Събрах дрехи за себе си и Сергей и бягах обратно към болницата! В душата си погребах семейството си! Те всички знаеха и бяха гледали мълчаливо как снаха ми убива ,,врага“ и служи прилежно на чистата раса! Косата ми се изправи от ужас! Бягах към болницата крещейки от ужас!Когато стигнах в болницата креватчето на Сергей беше празно… Имаше кръв на възглавничката! Казаха ми, че е починал! Не са могли да го спасят!
Погребах го след два дни тук! Тук погребах и себе си! След години тук погребах и майка и татко – при ,,врага“. Снаха ми, която ни причини това, след години полудя. Живя луда тридесет години .Тя и брат ми нямат деца… Сергей и родителите му не намерих никога. А аз идвам често тук – при моето момченце! Говоря му и знам, че един ден ще сме заедно с него и баща му – там някъде, където няма врагове! Дано никога повече на земята не се върне това време! Времето на ,,чиста раса“!
Не можех да спра сълзите си! Плачехме и двете! Прегърнахме се, премахвайки между нас гилотинената вселена!
От този момент госпожа Шайт стана за мен неимоверно близък човек! Прегърнах я заедно със съдбата й. Бяхме неразделни 20 години!
Надявам се, че сега е щастлива там. При нейните двама мъже. И са намерили място за себе си – там където не са врагове! И където няма врагове! В свят без чиста раса.
Мир на душите им!
Марена БАЛИНОВА
–––––––
(Това инфо е от 2018 г.)
Талантливата оперна певица-сопран Марена Балинова-Райхл, родом от гр. Ракитово, и брачният партньор й проф. Петър Райхл, немец по генезис, ще изнесат благотворителен концерт в историческата средновековна черква „Свети Димитър“ в пазарджишкото село Паталеница. Проявата е точно на Димитровден в храма, датиран от XII-ти век и средствата от концерта ще отидат за възобновяване му. Ще прозвучат произведения от Бах, Хендел, Дюбол, Моцарт, Росини, Верди, Хаджиев, Рахманинов, Качини, Брамс и други Концертът се провежда от Дамски клуб “ Бизнес на високи токчета “, в който членува госпожа Марена Балинова-Райхл.
Двамата със брачна половинка й живеят във Виена, където Марена Балинова се открива преди 24 години след извоюван интернационален конкурс на „ Варненско лято “. В австрийската столица амбициозната българка учи във Виенската музикална академия и Виенската консерватория, както и майсторски класове в Милано, Торино, Залцбург, в Швейцария и други, а брачният партньор й е професор по информатика във Виенския университет. И той се е посветил на музиката и на идния благотворителен концерт в църквата в Паталеница ще я съпровожда на пиано.
Марена Балинова- Райхл разказва, че преди време посетили средновековния храм в това село и останала изумена, когато усетила особената сила вътре. „ Започнах да се апелирам, когато ме заля бяла светлина в десния ъгъл на църквата. Същото се случи и когато се молих пред светеца-от ръката му ме заля същата бяла светлина и напълно непринудено взех решение да направя нещо, с цел да оказа помощ за възобновяване на храма “, добави тя.
Марена има предпочитание да направи същия концерт и в църквата „ Света Великомъченица Петка “ в родния си град Ракитово, където сега живее сестра й, художничката Дора Балинова. Марена изнася концерти по целия свят, като последното й присъединяване е било на 4 септември 2018 г. в концерт пред носители на Нобелова премия. Пяла е в благотворителни концерти, със средствата от които са издигнати болница в Сараево и болница и учебно заведение в Етиопия и доста други.
