„…няма нищо по грозно от това да дадеш много дълги обяснения на твърде къси мисли“
Това казва Машадо де Асис в книгата си „Дон Казмуро“. Книга откритие за мен от последните няколко години. Никога не съм предполагал, че може да има писател предтеча на забавения каданс на лирико-философската река на Марсел Пруст, а се оказа, че десетилетия преди това, в една отстранена от модерността на европейската литература страна, Бразилия, този писател, Машадо де Асис, признат за най-високия й връх, вече е мислил, чувствал и писал по сходен начин.
Започнах с този цитат от книгата, защото тя, освен всичко останало, е наръчник за писателския труд и отговорност, нещо особено важно днес във всенародното писателско и поетическо рендосване на словото из десетки хиляди словесни дърводелници, дъскорезници, гатери и цехове за шир потреба и прочие литературни производства-еднодневки.
Четях и не можех/ тази книга изисква изключително читателско внимание/ да си обясня как е възможно да има такива стилови пируети, такъв висш словесен пилотаж, такава съвременна в изказа си литература, писана преди повече от век.
Искам да кажа и още две думи. Преводът е изключителен. Поздравления за преводача Михаил Кръстанов и за смелостта на издателство „Факел“ да издаде такава висока литература в един пазар на все по преобладаваща литературна манифактура и посредственост.
Недялко Славов
Жоаким Мария Машадо де Асис (1839 – 1908) идва на този свят в Рио де Жанейро. Той е мулат, израства в крайно бедна среда, сблъсква се с расовите предразсъдъци, преминава през големи лишения, но макар да е самоук, става рядък пример за творец, който благодарение на талантливото си перо достига до висините на бразилската и световната литература. Автор е на стихосбирки, сборници с разкази и на критически студии, но най-известен е като романист. Романите му не влизат в никакви стилистични рамки, но могат да бъдат определени като „психологически реализъм с импресионистични щрихи“.
Машадо де Асис полага начало на модернизма не само в латиноамериканската литература, но в и световен мащаб. Някои от идеите му по-късно се срещат в трудовете на Зигмунд Фройд. Но този бразилски писател става истински новатор най-вече чрез литературните техники, вплетени майсторски в историите му. Това са честите обръщения към читателя, размишления за живота, неочаквани паралели с различни писатели класици или трудове на историци, необикновено фините му иронии, както и асоциациите му с библейски сюжети, които понякога са направо парадоксални.
Не случайно световноизвестният писател и режисьор Уди Алън, след като опознава творчеството на Машодо де Асис, възкликва: „Шокиран съм! Не мога да повярвам, че този писател, живял толкова отдавна, е написал творби, които все едно са създадени днес!“
Романът „Дон Казмуро“ (1899), който за първи път излиза на български, в Бразилия е най-популярната и издавана книга. По нея има създадени филми и телевизионни сериали, възторжено възприети на всички континенти. Тя е и най-превежданата и дискутирана бразилска творба в регионален и световен план. Защото на пръв поглед става дума за обикновена любовна история, но авторът умело ни въвлича в лабиринт от дълбоки размисли, загадки, съмнения и подозрения. Като прибавим препратките към Шекспир и Омир, към антични философи и мислители и римски императори, позоваванията му на евангелски текстове, става ясно, че това е книга космос, от който няма излизане. Нито за автора, нито за читателя, нито за литературните критици, които и до днес безуспешно се опитват да анализират тази творба. А истината е, че тя не търпи анализи, защото отвореният й финал не изисква това.
Тази книга е създадена за читателя и не случайно авторът непрекъснато се обръща към него, за да сподели някоя тайна или да му отвори вратичка за размишления.
Това е роман за всеки или никого (ако перифразираме Ницше), ще има читатели , които ще се отдръпнат от нея след първите няколко глави, но ще има и такива, които ще я прочетат докрая, и след това ще я започнат в обратен ред , както ги съветва авторът, някъде по средата на тази разтърсваща история.
За българския читател това ще бъде емоционален и интелектуален допир до онова далечно време от края на 19 и началото на 20 век, ново навлизане в непозната бразилска култура и бразилски начин на живот. Но независимо от тази дистанция във времето, всеки, който разтвори това томче , ще се потопи в глъбините на човешката душа и ще открие част от себе си. И може би сам ще намери отговора на всеки отворен въпрос. Защото отговорът не може да бъде еднозначен, поне в тази книга. И именно в това е нейната сила…
Михаил Кръстанов, преводач
