Идва (ти) лоша мисъл.

И става, както чух да казва едно дете на баба си в центъра на Хисаря: „Бабо, бабо, виж, увъртяха ме едни пилета!“.

Изцапала е, значи, тази мисъл едно местенце в съзнанието ти и те е вмирисала емоционално.
И най-лесно е да се вкиснеш.

Лошата мисъл е фундаментално прокиснала и може да ти вгорчи, „увърти“ мигновено състоянието.

Лошата мисъл, да уточня, е отрицателната мисъл, негативът на иначе искрометния поток от мисли, който хвърчи през съзнанието ти.

Лошата мисъл е като лоша зла жена – мира не ти дава, човърка те, „яде те“.

Може да е тъжна, кахърна мисъл и да те депресира, да те отчае, да те замъгли, обърка, демотивира, да ти „размъти водата“ и да не можеш да си свършиш работата, а „лозето иска мотика“, знаеш.

Може и зла мисъл да е – злоба, завист, ревност, гняв, омраза да залеят душичката ти и да я повлекат като порой – внезапно да размахаш меч и да съдиш и отсъждаш безпощадно.

А може да повика легион от страхове или най-големия ти страх. Ужас!

Та, как се гони лошата, зла, страховитата мисъл, за това иде реч.

„Бягаш или се биеш“ тук не важи.

О с ъ з н а т о с т.

Основен принцип.

Мисълта се е шмугнала между другите ти мисли и „си развява байрака“.

Трябва да осъзнаеш, че е там, да я идентифицираш и да я отпратиш.

Да ѝ кажеш: „Не, уважаема, благодаря“.
Ясно и категорично.

Да избереш мигновено образ, който да те пренесе на друго място, или мисъл, която те отвежда в друга тема, в друга ментална и емоционална реалност.

Ситуацията мисъл-като -„лайно-във-вентилатора“-и-всичко-вони е тежкият случай – победен си, в нокаут, трябва да се изправиш, да почистиш и да започнеш да се самонаблюдаваш, за да разбереш как скачат тия пусти „лайна“.

Най-разпространеният случай е друг. Ти си мислиш, че мислиш, докато през теб препускат всякакви мисли. И в зависимост от личната ти концепция за света и твоя живот в него, въртиш една плоча с „любим“ набор от мисли. Те са сходни по тематика, определена от заглавието на албума. И – ако – най-често мислиш лошави мисли… Да, ще те навестяват най-често именно тези мисли-отрицателки на радостта и лекотата в живота.

Един нюанс в този най-популярен случай, който е обнадеждаващ: освен черно, има и бяло в живота, има и весела шарения. (Затова си го живеем и си го обичаме, нали?) Твоите концепции за живота са именно такова пъстрило, затова и всякакви мисли те навестяват.

И като дойде лошата мисъл, не я хващай в мрежата, не се занимавай с нея, пусни я. Морето е пълно с риба. А океанът – още повече.

Като „те хване съклет“, какво правиш?

Захвърляш всичко за момент.

Спираш.

Излизаш.

Така постъпваш и с мисълта.
Тя те влачи към блатото, а ти си яхнал, яхнала ракетата и пееш, устремен, устремена към космоса, „Излел е Дельо хайдутин“.

Толкова е просто.
А защо е толкова трудно да го направиш?
Защо се поддаваш?

Защо следваме лошата мисъл? Тя предвидимо ни води към емоционален ад.

Навик. Роботизирани сме, автоматизирани сме да мислим и правим едни и същи неща, да казваме едни и същи думи.

И тези мисли се превръщат в сирени, които ни омагьосват и… плячкосват.

Вместо ние да ловим здрави, плодни и жизнени мисли, нас ни ловят лошите мисли.

Но което сам си направиш, цяло село не може да ти го направи – твърди народната мъдрост.

И кой е баламурникът, който сам си „се хваща на въдицата“?

Ако си мислиш, че си тъжен, тъжна, как ще се чувстваш радостен, радостна?

Ако си мислиш, че каквото и да правиш, все не се получава, как ще успееш?

Ами ако си мислиш, че „светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, дали ще се чувстваш в безнадеждна ситуация в каквато и ситуация да си?

Ако си мислиш, че светът е пълен с добри хора, ще „виждаш“ ли сред безброя от хора гадове, или достойни човеци?

Но виж, точно в този момент си простирам бялото поло и то пада на земята.
„Оооооо…“
И едно гласче в мен пропява закачливо: „Да я видим сега твоята светла мисъл!…“

Но първо да прегледаме токсичните мисли: „Неее, гадост! (Яд), „Мамка му!!!“ (Гняв), „Ох, все на мен се случва…“ (Самосъжаление), „Всичко е ужасно, отвратително… Не мога повече…“ (Отчаяние) и още, и още. А, да, пропуснах самообидите: „Тъпак, тъпачка, за нищо не ставаш, една дреха не можеш да простреш!“, заимствани от репертоара на любимите ти хора от детството ти и самоусъвършенствани в репертоара на Жертвата: „За нищо не ставам. Не мога да се справя. Толкова е трудно всичкооооо…“.

Цялата тази галимация от мисли има много разклонения и може да ни завърти в емоционален вихър, където да прекараме часове, дори дни. От нищо – нещо, казват хората, от мухата – слон.

Един миг, мълния, е нужен, за да се преместиш от минуса към плюса.

Хващаш се за плюса и го следваш.

Когато чух „ооооо“-то в себе си, си помислих, че това е провокация, свързана с текста за мислите, който пиша. Помислих си, че е много важно да живеем знанията си, прозренията си.

И вече бях на разстояние няколко мисли от първоначалната „Оооооо“. Междувременно направих нещо конструктивно – изпрах полото, забързана към текста.

Казано съвсем семпло: усетиш ли, че те е „увъртяла“ лоша мисъл, премести се.

Не бягай, не оказвай съпротива, не се бий. Премести се.

Премести се на друга мисъл или, още по-добре, премести се в пространството.

Направи го елегантно, нежно, с финес.

Спри да правиш това, което правиш и започни нещо друго, нещо, което ти е приятно. Постъпи като аристократ, като „цар на живота“.

Отклони вниманието си от отровата мигновено.

Излети като птица нависоко.

Когато станеш майстор, ще го правиш мълниеносно. Големите майстори си играят с мислите си.

Всеизвестното твърдение Cogito, ergo sum дали е вярно, ако си зациклил и „въртиш една и съща плоча“ в мислите си?

Кой съм аз, ако съм мислите, които мисля? И дали съм наистина аз този Аз, който мисли тези мисли? Съществувам ли, или битувам в ментален затвор, а понякога и още по-лошо – в ментален карцер?

Осъзнавам ли липсата на свобода и мога ли да се освободя?

Скъпоценни въпроси, в случай че търсиш промяна.

„Зло – добро, добро и зло – от едно са потекло, между тях и ний летим“, припомням думите на Шекспир през превода на Валери Петров.
И още: „Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея –  влизаме, излизаме и за своето време, всеки от нас играе различни роли…“

Можем и да се заиграем с една негативна мисъл, както котката с мишка, особено ако сме понатрупали опит в играта с всякакви мисли, и разбира се, ако сме сигурни, че мишката не е омагьосан тигър, който неусетно да излапа нас.

„Укротяваето на опърничавата“ ще погълне от твоето време и енергия. Не се занимавай с лоша зла жена. Избирай в какво да вложиш скъпоценната си енергия.

Избирай и играй игри, които те изпълват с радост.

Всичко е игра.

Но нека да не се идентифицираме с ролите, които играем.

Нека е буден в нас Наблюдателят, който знае, че играещият тази роля Аз е един от многото азове, също в нас, които могат да се активират и които можем да активираме съзнателно.

И помни, че винаги можеш да кажеш на лошата мисъл: „Don’t budden me!“
„Не ми досаждай, не ме дразни, върви си!“
Е, тя няма да си тръгне, поне не веднага, но! – да разговаряш с лошата мисъл не е като да мислиш лошата мисъл! Преместил си се, значи, и това е вярната стъпка.

Продължавай да се движиш, прави, твори, сменяй дейностите, посоката, мини по друга улица, измий си прозореца, полей цветята, слез от колата, пей, рисувай, изяж една ябълка, нахрани рибките, качи се на колата и пътувай, танцувай, обади се на любим човек, кажи молитва, благослови някого…

Промени статуквото.

Излез от рамката.

Виж в ума си розов балон, погледни към небето, за да проследиш полета му и… литни.

Какво друго да правиш с този твой прекрасен и неповторим, „уникатен“ човешки акъл?

https://www.youtube.com/watch?v=56LjFMfzAFk

Людмила Филотей

Предишна статияВсички богове на монотеизма, от Паула Фредриксен
Следваща статияСлово на ИВАН ГАЗДОВ ЗА ВИЛИАМ КИТАНОВ