Въздухът тежи като видение,
неуютна, кратка зима – денем е;
синкав страх се ежи върху устните
на отчаяни жени – напуснати.
Мокра птица тихичко въздиша
върху клони с просълзени...
Нашият уеб сайт използва бисквитки, за да Ви предоставя своите услуги. Осведомете се за нашите общи условия и защита на личните данни.ПриемамНе приемамВижте повече