Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

“Литературен вестник" и моралът в литературата

09.08.2016 | автор:  Владимир Левчев20

Какво стои в основата на конфликта?

    

Мразя публични конфликти между писатели. Отказвал съм да участвам в нападки срещу успели в нещо писатели (публикували книга в чужбина, спечелили награда, дори когато критиката на техни колеги е имала основание, най-малкото защото ми се е струвало, че такъв тип критика предизвиква подозрение за завист. А борбата за власт в литературата (и “Литературен вестник” определено представлява власт в литературата) винаги ме е отвращавала.

 

            Но нямаше как да не взема страна в конфликта около “Литературен вестник”. Не само защото съм един от основателите му и от първите му редактори. Не само, защото изобщо не бях поканен тази година, когато се честваше 25-годишнината от излизането на първия брой. (Между другото, баща ми, Любомир Левчев, за разлика от мен, бе поканен от сегашната главна редакторка да участва в анкетата “Чета “Литературен вестник” защото…”) Бях поканен от Камелия Спасова да участвам в голямото четене по случай годишнината, но отказах, защото другите поети съ-основатели на вестника и първи редактори, Едвин Сугарев, Ани Илков и Румен Леонидов, не бяха поканени.

 

            Всичко това бих отминал с мълчание и усмивка, но нещата отидоха много по-далеч от една формална проява на неуважение към  около шейсетгодишните” поети, които създадоха вестника, заедно с Ирма Димитрова, с покойната вече Малина Томова и покойния художник Стефан Десподов.

 

            Какво стои в основата на конфликта? Ани Илков, който на времето доведе тогава съвсем младите Георги Господинов, Бойко Пенчев, Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов да станат редактори в “Литературен вестник”, започна да отправя извесни ( съвсем основателни според мен) критики към начина, по който вестникът се списва. Говорил е и лично с Бойко Пенчев да се поканят за водещи броеве още двама млади писатели. Тезата му беше: Давайте и вие повече път на по-младите, както ние дадохме път на вас! И правете вестника по-интересен, а не го превръщайте в някакво академично издание, в университетски нюзлетър.

 

            В отговор на отправяните от Ани Илков критики и предложения, Йордан Ефтимов публикува (и то в рубриката “Непремълчано”, която по наше време беше резервирана за остри политически текстове - защото вестникът, наследник на “самиздатските” списания “Мост” и “Глас”, от самото си начало беше остро политически и провокативен) лична злобна критика озаглавена “Спекулата с младите”. Текстът му започваше така: “Причината да напиша тези размишления е едно явление, което напоследък се отличава с прекалено досадна честота бойният вик „Дайте път на младите! Обикновено произнасян от автори на възраст около 60-те, които са спрели да публикуват (а вероятно и да пишат) активно от години. (Впрочем Ани Илков наскоро издаде чудесна нова книга с поезия.) По-надолу в текста на Ефтимов се назовава и лично един от групата на “шейсетгодишните”: Ако под даване на път имаме предвид покана да станат редактори на „Литературен вестник“, нужно ли е да се провиква от своята бездна Ани Илков, тъй като редакторите на вестника не се сещат сами?

 

            В своя брой след това “непремълчано” Силвия Чолева, която беше разгневила някои и с изказване в същата насока, за младите, по време на конференцията за 25-годишнината, пусна кратък провокативно-саркастичен отговор на Ани, съдържащ нецензурна дума ( впрочем това беше и едно от спецификите на нашия вестник, защитаващ свободното слово след годините на тотална комунистическа цензура - провокативно, нецензурно дорисаркастично политическо писане), както и текст в защита на тезите на Ани Илков от Владимир Сабоурин.

 

            Това “своеволие” на Силвия Чолева стана повод за организирана акция за изгонването й като редактор. (Както е известно “Литературен вестник” от самото си създаване дава пълна автономия на своите редактори и всеки отговаря за своя брой.) В мейли обменяни между цялата редакция, Йордан Ефтимов например пише: Да следваме вече набелязаната политика и да бъдем кротки. [] Ясно е, че със Силвия няма да се работи занапред, ясно е, че я режем без жал…”  И всички се съгласяват.

 

            Тогава ние, основателите на вестника, Едвин Сугарев, Румен Леонидов, Ани Илков, Ирма Димитрова и аз, защитихме Силвия и нейната, и на Ани теза, с писмо озаглавено “Похитеният Литературен вестник”. То беше публикувано със съответния остър отговор на редакцията и  със специално пояснение от Бойко Пенчев, че редакторите на вестника през годините били напускали доброволно поради мързел, умора, захващане с други занимания, осмислящи живота и осигуряващи прехраната, или по малко от всичко изброено. Очакваше се явно Силвия също доброволно да напусне. Както и “мързеливият” Едвин, който до скоро правеше броеве и поиска пак да прави, но му беше отговорено, че може да направи брой на есен. Докогато нещата щяха да се променят…

 

            Спомената от Йордан Ефтимов “набелязана вече политика” трябва да е включвала и отстраняването на Едвин като председател на Управителния съвет на фондация “Литературен вестник” преди есента, защото беше свикано спешно събрание от зам. председателката, и главна редакторка, Амелия Личева, за 6 август, с цел смяна на ръководството.

 

            Едвин Сугарев, освен председател на Управителния съвет се явява и един от учредителите на фондация “Литературен вестник”. (Фондацията е създадена доста след основаването на вестника, след моето напускане през 1993 и заминаването ми за САЩ.) Учредители на фондацията са също така и Ани Илков и Ирма Димитрова.

 

            Едвин Сугарев реши да свика събрание на учредителите, които според устава имат изключително право да добавят нови членове на Управителния съвет. Той искаше да предложи Ани Илков и Ирма Димитрова, както и Румен Леонидов и аз, като съ-основатели на вестника, да бъдем добавени и като членове на Управителния съвет. Идеята беше така да можем да повлияем за известна промяна на редакционната политика, да сътрудничим, а не да изместваме някого.

 

            Имаше две неблагоприятни за нас, но и напълно очаквани, възможни развития: Или никой да не дойде и събранието да се провали, или всички да дойдат, но и всички да гласуват срещу нас. Ние смятахме обаче, че във втория случай поне ще можем да проведем с редакторите на вестника някакъв откровен разговор, в който да изложим позицията си и всеки да си каже какво мисли.

 

            Наистина дойдоха всички (без един, който бил упълномощил друг да гласува от негово име), но не се стигна до никакъв разговорТе просто единодушно гласуваха против Едвин Сугарев. И против включването на основателите на вестника в Управителния съвет. Седмината (не срещу Тива, а срещу трима) освен всичко друго не дойдоха сами, а с адвокат. (Толкова ли са страшни тримата?)  Адвокатът явно беше посъветвал седмината да мълчат. Той се опита да убеди Едвин, че това събрание изобщо е нелегитимно и не може да се проведе.

 

            След кратък спор с адвоката, по време на който седмината не отрониха ни дума, Едвин каза: добре, нека да гласуваме може ли събранието да се проведе. Тримата гласуваха за. Седмината без колебание вдигнаха ръка против. Така те гласуваха не само срещу нас, но и срещу всякакъв възможен разговор с нас. И се подсигуриха, че Едвин Сугарев ще бъде лесно отстранен като председател на Управителния съвет на следващото събрание, както и стана.

 

            Ето имената на седмината: Амелия Личева, Миглена Николчина, Георги Господинов, Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов, Бойко Пенчев (според Амелия Личева, която казала, че имала пълномощно от него) и проф. Ивайло Знеполски (който никога не е участвал, доколкото знам, в списването на вестника, но по някаква причина се явява също съ-учредител на фондацията и дойде да гласува).

 

            Със седмината нямаме вече какво да си кажем. (Те отказаха да водят разговор с нас и след пледоарията на своя адвокат просто гласуваха срещу нас.) Но бих искал да кажа нещо на тези най-млади писатели, които публикуват в “Литературен вестник”, или  участват в редактирането му.

 

            На времето, когато създадохме вестника и много преди да поканим Господинов, Ефтимов, Дойнов и Пенчев за редактори, ние бяхме млади под 35 години. Имаше тогава едни други “около шейсетгодишни” писатели, които бяха наши благодетели, учители и приятели като Иван Теофилов, Блага Димитрова, Константин Павлов. Никога не ни е хрумвало да се отнасяме към тях с друго освен с уважение. Дори ако по някакъв повод са ни критикували. Камо ли да ги отстраняваме (с помощта на адвокатот нещо, което сме получили от тях. Но изглежда, че заедно с времената и нравите, се мени и понятието за морал.

 

             Т.С.Елиът казва, че при оценката на едно художествено произведение трябва да се ползват и морални критерии. И моралът разбира се не е в това да избягваш нецензурни думи или да защитаваш “политически правилната” или “политически коректната” позиция. Не можеш да бъдеш национално значим писател, ако ти липсва истинско чувство за морал. Не е достатъчно да си ловък в саморекламата или в овладяването на ключови за кариерата ти постове. Не е достатъчно и само да имаш талант. Трябва и малко чувство за морал.

 

 

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  17.08.2016 11:21 | #20

Участието пък на Георги Господинов в Национален фонд ”Култура”‚ Фондация ”Отворено общество” и др. е довело от години насам до системното му самопревеждане и саморазпространение по света. Струва си може би да помислим дали да не се въведе в Министерството на културата щатна длъжност ”държавен таксидиот” - по аналогия със светото дело на Паисий Хилендарски‚ който е разпространявал ”историйцата” си из Българско в качеството на манастирски таксидиот‚ пратен по служба от Атон - на която да бъде назначен Георги Господинов с едничката служебна обязаност да разпространява Георги Господинов.” Вл. Трендафилов‚ в-к ”Култура”‚ бр. 23/2007

Анонимен  14.08.2016 23:32 | #19

Безличева‚ нацвъкала си целия ”Факел” с простотията си. Запри се‚ ма‚ тъпа женке.

Анонимен  13.08.2016 23:44 | #18

Малко позакъснялото ритуалното убийство на бащите не беше предизвикано от тяхно желание да се връщат на власт. По-скоро от неоснователен страх‚ че това може да се случи.

Анонимен  13.08.2016 23:32 | #17

Георги Господинов не е участвал пряко в конфликта‚ но той дойде да гласува срещу Едвин‚ заедно с останалите шестима. Това‚ което се случи в бизнеса се нарича takover. A в политиката - преврат. Около 50-годишните илиминираха около 60-годишните създатели на вестника. И то не защото те са искали лично да ръководят отново вестника‚ който са създали‚ а защото искаха да се дава повече път на младите и вестника по-малко да се използва като трамплин за академична или литературна кариера от тези‚ които го правят днес.

Анонимен  13.08.2016 22:06 | #16

А ако Владо Левчев обясни защо всъщност всичко се обърна в личностна нападка срещу Г. Господинов‚ също така ще се изясни‚ че в основата на всичко стои завистта...

Анонимен  12.08.2016 21:17 | #15

Текстът на А.Личева би трябвало да се публикува официално на този сайт - мястото на ответната гледна точка не би трябвало да е само отдолу във форума‚ г-н Леонидов.

Анонимен  11.08.2016 21:30 | #14

За морала в литературата? Ето я и другата част от историята: Здравейте! Ще увелича предизвиканата не по наша вина ваша досада покрай истерията около „Литературен вестник“‚ като добавя малко факти‚ старателно премълчавани или изопачавани. Сигурно се питате защо мълчах досега. От самото начало екипът на вестника беше залят с неоснователни и абсурдни обвинения‚ които започваха и завършваха с псувня. На тях нямаше как да се отговори‚ без да въвлечем авторите и читателите на ЛВ в семейните си войни. Но вече няма как. Въпреки че стана видно‚ че малцина се интересуват от фактите - минали сме в сферата на патосите‚ кълненето и заливането с помия. През ноември от вестниците разбрах‚ че Едвин Сугарев става консул в Ниш. Писах му веднага‚ за да го питам ще води ли предстоящия си декемврийски брой. Получих отговор не. Попитах няма ли да е склонен да продължи да води броеве от Ниш. Отговорът му беше категоричен‚ че дистанционно няма да го прави. Оттогава Едвин изчезна и с много малки изключения престана да отговаря на общата поща. Едвин е управител на Фондация ЛВ. Това не е пост‚ не е власт‚ това е фигура‚ която трябва да е налична‚ за да подписва и да вади нужните на вестника документи. Част от тези функции отдавна съм поела аз като заместник‚ но част от тях изискват присъствието на управител. Моя грешка е‚ че още тогава не свиках заседание на УС на фондацията‚ за да освободим Едвин и да сложим човек‚ който може да изпълнява тези функции. Но все ме е спирало съобразяването с хората‚ които са създали този вестник. Точно и затова‚ когато Ани Илков ми се е обаждал – дали за да издадем книга на Владимир Сабоурин‚ която други издателства не искат да издадат‚ или за да направим нещо друго‚ винаги съм казвала „да“‚ дори без да го съгласувам с другите редактори. Защото това бяха Едвин‚ Ани. Как стигнахме до заседанията на Фондацията? На някоя от поредните редколегии след развихрения скандал‚ започнат от Силвия Чолева и подет от основателите в серия тв и радиопредавания (Нощни птици‚ Съботаж)‚ в част от които някои от тях впрочем признават‚ че не четат и следят вестника‚ по скайп се включи Едвин (вече му бях казала‚ че ще е в графика от септември). В дългия си монолог‚ след който той прекрати разговора‚ ни заплаши‚ че влиза в ролята си на управител‚ ще свика органите на фондацията и ще вкара нови хора в тях като гаранти за нашия морал. На тази заплаха реагирах с покана за свикване на УС на фондацията‚ за да сменим най-после управителя‚ чийто мандат между другото изтича‚ и да изберем действащите редактори за нови членове. Разбира се‚ консултирах се с адвокат - всяка уважаваща себе си организация би постъпила така. В отговор на това Едвин свика изпреварващо заседание на Съвета на учредителите. В дневния му ред беше заложено разширяването на състава на УС‚ вкарване на нови членове и чак тогава като втора точка обсъждане на редакционната политика. Иначе казано‚ очакваше се в УС да влязат всички хора‚ които до този момент ни наричаха отрепки‚ мутри‚ кастрати‚ бройлери‚ канибали и пр.‚ и вече след това се очакваше ние да говорим с тях. И понеже заседанието беше нелегитимно свикано‚ нямаше по-безболезнен начин да избегнем влизането в този тон от това да потвърдим нелегитимността с гласа си. Това според основателите е тежкият‚ непростим грях на Георги Господинов: гласуването му‚ че срещата е нелегитимна. А и се чудят какво правел на заседанието проф. Ивайло Знеполски‚ когото явно те преди 10 години са поканили за учредител. И накрая. Какво остана отвъд стенограмата‚ която така услужливо основателите качват и препращат. Скрити остават жестовете за рязане на глави‚ както и думите‚ че Йордан Ефтимов следва да бъде физически бит‚ защото написа един важен и проблемен текст по темата млади и стари‚ който изисква дебат‚ а не заплахи‚ псувни и недопустими обвинения. Или че проф. Знеполски е „комунистическа отрепка“. И най-сетне – невербалната‚ съвсем истинска плюнка на килима‚ с която Ани Илков напусна срещата. Амелия Личева

Анонимен  11.08.2016 11:03 | #13

Ами то целият управителен съвет е несменяем откакто е създадена фондацията. Един се опита да предложи ниви членове

Анонимен  11.08.2016 10:20 | #12

Не разбрахме Едвин Сугарев ли е бил досега несменяем председател на Фондация ”Литературен вестник”? От основаването?! И ако сега е сменен и това е станало на редовно събрание‚ какъв е проблемът? Какъв е проблемът?!

Анонимен  11.08.2016 00:21 | #11

№10‚ мже би предпочиташ македонска рима? Татко - Влатко? Че къв дисидент може да бъде едно червено принцче‚ бе? Аре стига сте се излагали. Че те и това можеха да си позволят.

Анонимен  10.08.2016 21:23 | #10

Анонимен № 8 Измисли по-добра рима от ”Владко” и ”татко”. Тази я размятат червените тролове вече 25 години. Но и ти си от тях‚ така че едва ли можеш нещо сам да измислиш.

Анонимен  10.08.2016 21:17 | #9

Миглена‚ безобразие от ”нас” не е започвало. Но нямаше разговор меьду ”нас” и ”вас”. А‚ вие като КС на СДС ли се виждате? Зашото става дума за ”разжалването” на Едвин като председател на фондация Литературен вестник от вас. Аз бях ”разжалван” като зам. главен от КС на СДС. Не от Едвин. С Едвин и Ани може да сме имали някои политически различия ‚ но винаги сме били приятели. Както и с Румен. Владо Левчев

Анонимен  10.08.2016 16:57 | #8

Комунизма го възпя татко‚ демокрацията - Владко.

Анонимен  09.08.2016 19:25 | #7

Таланти‚ титани-хора с награди и успех спорят???!Не‚отговарят ни защо литеретурата ни е на това дередже!!!!Всичките СПОРЕЩИ имат някоя номенклатурна ръчичка зад гърба си.........А ТОЛКОВА ТАЛАНТИ НЕ МОГАТ ДА ПРОБИЯТ ДОРИ ДА ИМ СЕ ЧУЯТ ТВОРБИТЕ!

Анонимен  09.08.2016 17:03 | #6

приватизацията на лв приключи. успех на приватизаторите

Анонимен  09.08.2016 12:36 | #5

Жалко за вестника. Писал съм за него. Печатали са ме. Не съм бил редактор в онези години‚ но смея да отбележа‚ че никво ”патетично безобразие” не е имало.Бяхме в една Пресгрупа‚ една сграда и с едни убеждения.Явно‚ че нещата много са болни и са необратими. Но‚ такъв е животът. Преболедувахме ”Лит.форум”. Сега и ”Лит.вестник”.Явно демократите не умеят да правят литературни издания. Или не искат. Или са много индивидуалисти. Или пък...Тук ще спра.Времето ще покаже кой е бил прав.

Анонимен  09.08.2016 11:54 | #4

Според мен приемствеността е не само нужна‚ но и неизбежна. Пътят напред‚ т.е. обновяването - също. Всичко ще си дойде на мястото‚ рано или късно.

Анонимен  09.08.2016 11:14 | #3

Правя повторен опит да обясня‚ че коментар 2 е мой‚ на Миглена Николчина. Опитах да се регистрирам‚ но не се получава.

Анонимен  09.08.2016 11:03 | #2

Владо‚ разказът ти предлага много загадки‚ но нали разбираш как би ескалирало започнатото от вас безобразие‚ ако влезем във вашия патос? Все пак обясни ми как си бил отстранен от вестник‚ който си напуснал преди повече от 20 години след конфликт с Едвин около една от многото му гладни стачки (против Жельо Желев)?

Анонимен  09.08.2016 10:26 | #1

Жалко за ”Литературен вестник”! Споразумейте се‚ хора.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI

Думи, гласове, свирки