Политическата дейност в България, както и в повечето посткомунистически страни, страда от сериозна амнезия по отношение структурирането на обществото и движещите го сили. Това е резултат от спецификата на онзи обрат, който настъпи в края на 80-те на миналия век. Той беше сблъсък на идеологии. Идеологията на либералния капитализъм, в своя естествен икономически апогей от края на 70-те, се наложи над деградиралата визия за “безкласовото” общество от съветски тип.
Отговорите на въпросите от горните две сценки могат да бъдат много, включително и такива, чертаещи особената харизма на политическите лидери. Но уви, това не е така. Чрез такъв тип отговори, ние просто се самоуспокояваме. Поредицата разочарования от политическия елит през последните 20 години са най-сигурното доказателство за това.
Политическото представителство у нас вече натрупа критична маса от недоверие. Негативното отношение на хората към политиците само привидно е свързано с техния външен образ – корумпирани, лъжливи, алчни.
Други, премълчавани истини от живота на електората, обаче звучат далеч по-тревожно.
Вход
Добре дошли! Влезте в профила си
Забравена парола? Помощ
Защита на личните данни
Възстановяване на парола
Възстановете паролата си
Временна парола ще Ви бъде изпратена