Огнян Стамболиев
Роденият през 1954 година в Добрич Георги Атанасов наскоро гостува в Русе, град,
с който е родствено и духовно свързан. Ученик на известния график и педагог проф. Никола Танев от Великотърновския университет, Георги е член на СБХ, един от създателите на „Ателие 13” в Добрич. Бил е и директор на галерията в родния си град. За повече от тридесет години творческо присъствие Атанасов е подредил над двадесет самостоятелни изложби, има и значителен брой участия в колективни и общобългарски форуми. Организатор е на международни и национални пленери. Ще отбележа, че освен с графика, творецът е изкушен и от акварела и декоративната живопис.
Третата му самостоятелна изложба в Русе мина под надслов „Врати в пространството”
и доказаза пореден път, че Георги Атанасов между големите ни, макар и не най-популярни, но истински майстори на рисунката у нас. В тези 39 нови рисунки са представени разнообразни сюжети, изградени с фини, гъвкави линии, със забележителeн усет за форма и композиция.
Изложбата му има определено привлекателен митологичен привкус. Георги Атанасов
е без съмнение езичник. Богове и богини, фавни, митични животни, сатири, ангели, феи, русалки, преплетени голи женски и мъжки и детски тела, риби, птици дракони, кентаври – същества реални и фантастичн реални и фантастични, риби – всичко това нарисувано изящно, рафинирано в сложни, неочаквани, направо, причудливи композиции. Това е „Синтез между Възвишеното и Земното“, както би се изразил великият Мирча Елиаде.
И въпреки приказните и митичните сюжети, при по-внимателен поглед ще открием в тях и теми от днешния ден – търсене на приказността, бягство от самотата, отражения на отчуждението… И още нещо: интересното е, че тези видения, тези фантастични композиции са решени върху ажурен, дантелен фон, изпълнен също така сложно, филигранно, при това ефирно, сякаш от ръката на майстор-бижутер. Този художник несъмнено има слабост към чистата декорация, към изящната прецизност на контура. Работите му сякаш дело на майстор-гравьор от епохата на Албрехт Дюрер.
Георги Атанасов крие, че повечето от творбите му са рисувани с определен, предварителен план и идея. Извор на вдъхновението му е голямата литература – световната и родната, изящната словесност, но преди всичко митологията и античната история, както и Библията. Именно оттук тръгва и неговата мисловна, дълбоко философски осмислена, при това динамична фантазия, плод на която са тези малки, неповторими шедьоври на рисунката.
