10 стихотворения от новата книга на Георги Славчев

Предговор към „Дишам с любов“, новия сборник на Георги Славчев

За творчеството на близък приятел се пише изключително трудно. Защото анализът се припокрива до голяма степен с изповедта, защото ти си поне донякъде той, защото възприеманото от неговото писание е и
себепознание, а както ни учи старият Сократ, най-трудно е да познаеш себе си. С Георги Славчев се знаем отдавна, още в студентските ни години се разпознахме един друг, споделяхме обща квартира и общи разбирания за
поезията, радвахме се на поетичните откровения на приятеля, после аз престанах задълго да пиша поезия, а той издаде няколко стихосбирки и се срещнахме отново на полето на мерената реч преди двадесетина години,
когато аз отново се върнах към това изразно средство. С радост установих, че след близо четвъртвековното ми „отсъствие” Жоро е съхранил онова, за което най-много ценях написаното от него – топлината, словесната ласка,
отсъстващите остри ръбове, приемането на света такъв, какъвто е, с една всеопрощаваща усмивка, с добродушие, което не позволява да гледаме на онова, което ни заобикаля, враждебно, камо ли пък да се захващаме да го променяме. И, разбира се, искреността, непредвзетостта, автентичността на преживяването. Всяко стихотворение на Жоро е преживяно наистина. Дори когато в една от последните си стихосбирки той репликира популярни философски максими, репликата се отронва от онова тайнствено място в човека, където е скрито найинтимното, най-съкровеното и най-поетичното.
В тази наша втора среща на полето на поезията (приятелството ни не е прекъсвало никога) имаше нещо удивително. И двамата бяхме извървели пътя от класическия стих към по-свободни поетични форми, но – което е по-съществено – пътя от поетичната импресия към по-драматични екзистенциални сюжети. У Жоро това прехождане се осъществи взривно, дотам, че подобно на великия португалски поет Фернандо Песоа той би могъл да кодира авторството под друг псевдоним, така че само внимателно проникналият в поетиката му литературовед да познае, че зад дълбоките, мъдри и проникновени строфи се крие все същият нежен поет Георги Славчев. Малцина са в нашата литература онези, които умеят да съчетаят органично чистата радост от съществуването и умното тълкуване на неговото най-дълбоко основание. Това Жоро го може. А за нас остава да четем бавно тези стихове – за да имаме време да премислим обстойно тяхното послание, но и за да се насладим на техния вкус и изящество.

Проф. Цочо Бояджиев

ПЛАТОНИЧЕСКА ФАНТАЗИЯ
Мойта душа в твойто прелестно тяло
може да бъде щастлив затворник,
може да бъде възвишено цяла
и непринудено неуморна.
Шеметно лека, когато танцуваш,
искрено чиста, когато се смееш,
даже когато сърдито се цупиш,
тя да попива сълзите умее.
Виж във косата ти как се оплита
и във очите ти как се изгубва,
как ускорява сърдечния ритъм
в оня миг звезден, когато се влюбваш.
С трепет очаква твоите устни
да я повикат под знамето бяло
и безнаказано да я допуснат
в стройната крепост на твоето тяло?!

ХИРОМАНТИЯ
Твоята малка и нежна ръка,
която познавам до болка,
ми напомня планинска река –
пряма и шеметна. Колко
пъти съм искал докрай
да потъна в нейните бързеи,
но като в любовна игра
ми подсказваше ти да не бързам?!
Твоята малка и нежна ръка
си представям, когато изчезна
как почиства човешката кал,
разпиляна в космичната бездна,
как разлиства небето така,
че да вникне в тайните Божии…
Твоята малка и нежна ръка
красотата до Бога ще сложи!

МОМИЧЕ СЪС СЛЪНЧОГЛЕДИ
Слънчогледите са толкова много,
а слънцето едно-единствено,
което раздава своя огън
по навик мил от детинство!
Днес слънцето е селско момиче,
което Майстора рисува,
а слънчогледите надничат
зад него и в небето плуват
невръстни облачета до Бога.
Но с някакво свое предимство
слънчогледите са толкова много,
а слънцето едно-единствено!

AD ASTRA*
Къделята ми се изпреде,
чедо, отивам си…
Майчина въздишка
Къде ли са тези бели къдели днес, мамо,
които превръщаше в прежда с надежда
животът да бъде едно изобилие, само
да можеш човешки да го подреждаш.
Улисана винаги в това ръкоделие,
забрави ли, че според извечна подредба –
след толкова много бели къдели
една черна идва и ги погребва?!
А аз се учудвах, че ти в старостта си
запази косата си бяла над черните вежди…
Сега все сънувам едни иконостаси,
които с очите ти в мене се вглеждат.

* Към звездите

ОТЧОВ* ЗАНАЯТ
Дървото, си спомням, в ръцете на татко
ухаеше хубаво и сякаш се радваше,
че той му говори – ясно и кратко
с езика на рендето, без жаргона на брадвата.
Доказваше все майсторлъка си труден
с врати и прозорци, с тавани и мебели –
превръщаше даже талпите груби
в легла и играчки за бебета.
Сърце не му даде обаче да прави
едно нещо само – кръст за разпятие.
И мисля, че в цветните райски дъбрави
сега е човекът с най-много приятели.

* Бащин

Периферно зрение

Общоприетото
невинаги е
истина.*

Общоприето е,
че любовта
е сляпа, как тогава
да си обясним
ослепяването
от пръв
поглед?

* Авероес

Турболенция

Лекият гълъб,
като прорязва
в свободния си полет въздуха,
би могъл да си въобрази,
че в безвъздушното пространство

това може
да му се удаде
по-добре.*

Лековатият човек,
като не спира
да говори,
би могъл да си въобрази,
че в безмисловното пространство
полетът на мисълта му
може би
ще бъде
по-успешен?!
Гълъбът обаче има
свое генетично оправдание.

* Имануел Кант

SI FALLOR, SUM*
Заблуждавам ли се, ако
в противоречие с математиката
смятам, че
две съдби – моята и твоята, са корен квадратен
от една невъзможна любов?
Заблуждавам ли се, ако
в несъгласие със закона за земното притегляне
нещо друго притегля моя поглед
нагоре – към слънчевите
отражения в твоите очи?
Заблуждавам ли се, ако
вместо да изучавам
природата на морските приливи
попивам жадно всеки прилив на нежност
от твоята към моята душа?
Ако такива
са моите заблуждения –
не искам да се избавя от тях.
Въвеждай ме, моля те,
във всяко следващо,
и
следващо – за да
живея истински!

* Ако се заблуждавам, то живея. (Августин)

A PRIORI*
Обичах я безпаметно и пагубно! Преди
да съм опитал любовта `и, знаех
цената, на която ще загубя
свободното си лутане в сезоните,
свободното си люшкане сред мислите,
свободното си падане в съня,
свободното си времетраене на този свят…
Но не изтраях и
надиплих чувствата като банкноти, със които
по детски предварително платих
цената… Спомням си, че бих
поискал опитът
да се повтори!

* Преди опита. (лат.)

GNOTHI SEAUTON*
На Славена и Филип
Не е трудно,
на пръв поглед,
да се самоопознаеш, защото
обектът на познанието –
това си ти самият,
значи – винаги
на собствено разположение.
Трудността е, как
окото да разгледа себе си
без огледало.
Затова се вглеждам
във децата си – да се позная
в тях и тялом, и духом.
Но вътрешният демон
на душата ми
остава все така
непознаваем, тъй като
не е
наследствен.
Доказаното му отдавна съществуване
обаче
до края на живота ми
ще носи привкус на онази
чаша древногръцка
задължителна
отрова!

* Познай себе си. (Сократ)

Георги Славчев е роден на 24 януари 1952 г. в гр. Кюс­тен­дил. Завършва гимназия в родния си град през 1970 г. и специалност „Философия“ със специализация по психология и втора специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1976 г.

Над 20 години работи в сферата на културата и журналистиката и още толкова отдава на учителската професия като преподавател по философия в 18 СОУ „Уилям Гладстон“ – гр. София. Кариерата му на учител по философия завършва в Софийската професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“.

Автор е на стихосбирките: „Място за песен“, в сб. „Петима млади поети“ (1979 г., изд. „Народна младеж“), „Преди снега“ (1985 г., изд. „Народна младеж“), „Пейзаж след лятото“ (2000 г., изд. „Факел“), „Мечта отвъд хоризонта“ (2002 г., изд.ателие „Аб“), „Causa sui“ (2005 г., изд. ателие „Аб“) и „Съсед на битието“ (2011 г., изд. ателие „Аб“). През 2018 г. в изд. ателие „Аб“ излиза книгата „Село, от слънце огряно“ – очерк за Стенско, Кюстендилско. Носител е на награди от литературните конкурси: „Сливенски огньове“, „Мелнишки вечери на младата поезия“ и награда на в. „Труд“ за стихотворение на седмицата.

Член е на Съюза на българските писатели.