1.Проф.Алтънков, изненада ли ви с нещо политиката на американския президент Д.Тръмп през първите 100 дни на неговото управление?
Изненада ме – между другото – неоспоримата жизненост и бодрост на американския президент, който през юни т.г. ще навърши 79 тодишна възраст. И готовността му да се заеме с толкова много належащи проблеми от световно и американско значение за толкова кратко време. Опитът, който натрупа през годините 2020-2024 явно му е помогнал за бързото и доста акуратно и адекватно справяне с предизборните му обещания. За две седмици той разреши (до голяма степен) кризата с бежанците, децентрализира образованието, обнови министерствата на правосъдието и отбраната, двете главни разузнавателни служби и събра около себе си екип от решителни и доверени сътрудници, които вече трупат опит. Осигури си и сътрудничеството на голяма част от технологичните гиганти (фирми и личности), които ще продължават да играят важна роля в отбраната на САЩ. Привличането на Елон Мъск също не е за подценяване. Президента Тръмп вече е сравняван с бившите президенти Андрю Джаксън (1829-1837), Франклин Рузвелт (1933-1945) и Роналд Реган (1981-1989). Критиките относно някои аспекти на външната му политика: конфликта Украина-Русия, новите мита и тарифи и отношенията Панама, Канада, Дания-Гренландия, са все още висящи (или спорни), но са в движение.
2.Води ли Тръмп икономическа война и срещу кого?
Война е понятие силно заредено с емоционалност и патетика. Предпочитам надпревара, или съревнование. С миналото си на успешен търговец (бизнесмен) постъпките на Президента Тръмп могат да се разглеждат и като необходима прелюдия на сериозна промяна в търговските отношения на САЩ със своите икономически партньори. Тук предимството на Америка е в нейния внушителен вътрешен пазар и сравнителното ѝ изобилие от естествени ресурси. Американският долар е основно разплащателно средство и огромно предимство не само за САЩ, но и за останалия свят. Остава да се види – може би още тази година – дали обявените тарифни такси и мита ще продължат да бъдат в полза на Тръмп, или ще претърпят значителни промени. Вторият вариант също не е за изключване.
3.Думата „сделка“ в речника на американския президент не подменя ли категориите „морал“ и „справедливост“ в отношенията между държавите?
„Морал и справедливост“ са етични, а не правни или договорни понятия и с тях се занимава етиката. Те засягат личности, а не държави. Главното, ако не и единственото задължение на управниците на една страна (която и да е) е към собствената си държава, територия и население. Въпреки правените опити за привнасяне на етични и морални категории в международните отношения, те са останали в речника на мечтатели, но и на умели манипулатори, които прикриват необходимият егоизъм на своите страни зад пищни фрази, които са без покритие. Световни водачи, които са протагонисти в двата главни световни конфликта понастоящем са обвинени като военнопрестъпници от Международния Криминален Съд (поделение на ООН), но без последици, обратното. ООН бе наречено от тях „прогнило, противоизраелско и антисемитско сборище“, а сегашният генерален секретар на ООН бе обявен за „персона нон грата“. Съвременно доказателство, че единствената лоялност на държавника е към неговата собствена страна и нейните национални интереси.
4.В момента кой, според Вас, е най-големият проблем, който президентът Тръмп трябва на всяка цена да разреши?
Ако не е в състояние да издържи на неимоверно жестоките и до голяма степен несправедливи критики към неговата дейност от страна на американските медии (повечето!), Холивуд, редица известни икономисти, политолози и социолози, Доналд Тръмп ще бъде вероятно принуден да се съобрази до известна степен с действителността и в зависимост от резултата на частичните избори догодина, да се погрижи за туширане поне отчасти на културната революция, която той беше замислил и прокарва, и то ако не е в състояние да повдигне видимо благосъстоянието на средния американец за да осигури продължаването на неговите икономически, политически и административни действия и след неговия мандат. С презумцията, че няма да бъде убит, премахнат от дейност или промяна в здравословното му състояние
5.САЩ и ЕС – как, според Вас, ще се развиват от сега нататък отношенията между тях?
Големият въпрос е Европейският съюз. Конфликта Русия-Украина ако не се реши с намесата на САЩ, ще остане да тежи като воденичен камък на шията на Европа, която подкрепя Украина, но не е готова (а и дали някога ще бъде) да води война против Русия даже когато немощта ѝ е видима. Времето не работи в полза на Европа понеже продължаването на сегашния конфликт води до военно и стратегическо предимство на Русия, която започна да модернизира индустрията си и да укрепва международните си отношения. Средствата ѝ изглеждат неизчерпаеми, говори се че повече от един милиард долара от петролни сделки се стичат в Москва всеки Божи ден. Европа явно се нуждае от САЩ, но и стратегическото положение на Америка не е каквото беше даже преди десет години. Военната стратегия на САЩ отрича категорично водене – в случай на необходимост – на война на два големи фронта (единият засега е Китай), а в краен случай на фронт и половина, каквото и да значи това. Изходът за САЩ е не изолация от света – при днешните обстоятелства това е много малко възможно. Търси се сделка с Русия, или с Китай, а надеждите относно ЕС, Индия и Япония изглеждат все по-химерични. Отежняващо обстоятелство е липсата на далновидни и решителни водачи в Европа, които да възпрепятстват тенденцията към по-нататъшно раздробяване: Унгария, Словакия, Словения, даже Полша и Румъния, да не говорим за България и Гърция, Малта и Кипър (една трета от държавите-членки) не изглеждат много надеждни съюзници, а по-големите държави като Германия, Франция, Италия и Испания няма да закъснеят да потърсят лично спасение. Великобритания вероятно ще гравитира към „англосаксонските“ САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Качеството на „недоволните“ или поне „ненадеждните“ обърква стратезите. ЕС в момента се състои от 27 държави, а и други очакват приемане. От тях пет са балкански: Сърбия, Македония, Албания, Черна Гора, Босна и Херцеговина и след тях и Косово. Расистки настроена Европа няма да приеме Турция, но може да се опита да присъедини Молдова и Грузия. С това проблемите на Европа няма да бъдат уредени, напротив. Освен съществуващите разногласия между сегашните членки, новите девет кандидати (вкл. Турция) се различават от останалите и по редица нови признаци. От тях четири са православни, три мюсюлмански, а в две съществуват значителни католически или мюсюлмански малцинства.
6.Какво е Русия за Тръмп – враг или бъдещ съюзник, а може би просто субект, с когото не иска да има проблеми?
Истинският съперник на САЩ е Китай, а и той не се възприема като враг. За изпълнението на краткотрайните задачи пред САЩ американският президент явно не може да разчита на ЕС поне в сегашния му вид, структура и ръководство. Изглежда наложително поне известно сближаване с Русия и то е възможно на първо време в икономическите отношения между двете държави. Тази близост може да придобие и технологичен характер, а след това – разбира се след утихването на сегашните различия в позициите между ЕС и Русия – се явява и възможност за Европа да се възползва от постепенно подобряващата се обстановка в света с целта изолирането на Китай, ако не изключително по политически съображения, поне с цел за установяване на нови пълноценни отношения между тримата големи играчи: Русия, САЩ и ЕС и то в тяхна полза и изгода. Така може да започне една нова версия на студената война от последните 50 години. Следващите две поколения държавни ръководители вероятно ще намерят изход и изгода от подобно развитие на междудържавните отношения.
7.А Китай?
Преди малко повече от 200 години Китай беше водеща световна сила, а през следващите 100 години беше сринат от усилията и дейността на Европа, САЩ, Япония и настъплението на колониализма в Азия – факт добре известен на сегашните ръководители на Китай. След излишно изстраданите и неудачни години на вносна идеология, повече от 60 милиона човешки жертви и водени и загубени поне две войни (Корея и „Културната революция“) Китай предпочете икономически напредък пред идеологически химери и само за малко повече от две поколения (50-60 години) успя да настигне и даже да надмине световни гиганти като всички водещи държави на миналия ХХ век. Новите ръководители на Китай имат пълното право да настояват за преразпределение на възможностите. Ако не изневерят на традиционните си похвати, чрез които Китай удържа повече от 4000 години непрекъснат държавен живот и напредък, тази азиатска държава ще намери мястото си и в новоизграждащия се свят. Но дотогава отношенията между Китай и повечето големи държави могат да претърпят промени, които са очаквани в момента поне от страна на САЩ и Русия. Както и по други точки на света и в Азия ЕС няма големи шансове, а и какво би могъл да предложи.
8.Има ли, според Вас, президентът Тръмп стратегия за Балканите и с какво се различава тя от тази на ЕС?
„Балканите“ винаги са били главоблъсканица за европейци, terra incognita за азиатци и опитно поле за чудаци (европейски императори, завоеватели, „кръстоносци“ и т.н и т.н), но са интересували американските протестански мисионери, президенти и правителства поне през последните 170 години. Самият Президент Тръмп се ожени за чехкиня (вече покойница) и словенка. Завършен бизнесмен като него не ще пропусне да отбележи ресурсите на Полуострова, нито стратегическите възможности за страната си, които не са незначителни. Още през първия му мандат (2017-2021) базата Безмер беше от челно значение за САЩ измежду нейните повече от 800 световни бази. Ясно изразеното пренебрежение към Балканите от страна на ЕС не се споделя отвъд океана. В Първата световна война (1914-1918) САЩ не обяви война на България и Стефан Панаретов, нашият посланик (1914-1925) във Вашингтон, магистър на изкуствата от Робърт Колеж в Цариград и член на БАН, остана като професор във Вашингтон след войната. Отношението на САЩ към България не бе особено променено по време на Втората световна война и САЩ обяви война на България повече от 7 месеци след като нашият Парламент скъса дипломатическите си отношения със САЩ и след многократно настояване от страна на СССР.
9.Какъв, според Вас, ще бъде краят на войната на Русия в Украйна и как ще се подреди след това геополитическият пъзел?
Очудваща е упоритостта, която участниците в конфликта и техните съюзници проявяват повече от три години след руската атака срещу Украина и очебийната невъзможност за постигането на военните и стратегическите цели на противниците в един много кървав и жесток конфликт, който вероятно е погълнал повече от един милион жертви. Китай пръв предложи преговори още в 2023 г. и поднови мирните предложения тази пролет, но безуспешно. В това отношение Русия, ЕС и САЩ може би проявяват излишна нервност и недоверие, но и техните прояви са неуверени и до известна степен – нереални. Тръмп може би е подценил Путин, може би – не, изходът се забавя. Ако споменаването на един милион като брой на досегашните жертви е допустимо и е известно, че мащаби като едно към три, даже едно към пет са реалните очаквания за общ брой на засегнатите (инвалиди, пленени, изчезнали, цивилни жертви, отвлечени и т.н.), тогава става все по-необяснима лекотата с която страните на конфликта и техните съюзници приемат ежедневните събития в тази част на света. Изглежда, че замразяването на конфликта в неговите сегашни измерения си остава единственият реален изход от безизходицата, макар да не е известно до каква степен държавният егоизъм и престъпното вече отношение към всекидневно даваните жертви ще продължават да преобладават в мисленето на държавниците особено на постоянните членове на Съвета за Сигурност към ООН. А последиците от продължаващата нерешителност ще възпрепятстват и пост-военната атмосфера на междудържавните отношения.
-
При това тектонично разтърсване на установения след края на Студената война порядък, каква е ролята и къде е мястото на България?
