От стената на Катя Зографова
Утре, 13 януари, е рожденият ден на гениалния Яворов. Тръгвам към Бургас, за да стана кръстница на библиотеката, която носи името му. Написах есе „Морето Яворов“, направих презентация със стари снимки на драматичните, прилични на фиорди Яворови скали в Поморие, на невероятно красивото замръзнало море през 1929, въобще с велико вълнение (9 бала!), преоткрих „демоничните красоти“ на Яворовото, наистина ЧЕРНО море… Ще изрека не само словозографни наричания, но нося като Кръстница и щедри книжовни дарове, свързани с Яворов и морето. Напълно готова съм за срещата с читателите в Бургас, моя бащин град!
Но знам, че хората ще ме питат и за „Неизвестният Яворов“. Приятели, не съм видяла още книгата, макар че вече трябваше да е по книжарниците. Преди дни уважаваният издател и литературен критик Пламен Тотев пусна загадка – копие на ръкопис в далечен план на един от тримата най-големи български поети. Имаше всякакви догадки – Дебелянов, Вапцаров, Евтим Евтимов…
Аз разпознах категорично почерка на Яворов. Повярвах в чудото, че след сто години са намерени ръкописи на Яворов от Балканската война. Не е невъзможно, след като миналото лято един колекционер откри – в склад за вторични суровини – писма на Айнщайн, Шпенглер и Адорно до сем. Константин и Жана Гълъбови!..
Когато обаче прочетох публикуваните в нета стихотворения от Яворов, останах дълбоко озадачена и разколебана „къде е истината и къде лъжата“, казано в духа на поета. Военната „тръба“, бойният призив… не, това не са Яворови образи и интонации, дори в наброски на текстове, които свръхвзискателният поет не е печатал…
Имам и едно още по-сериозен мотив за съмнениети си – писмото на Яворов до издателя и приятеля му Александър Паскалев от 26.02.1913 г., в което дословно е казано: „…Аз през тая война извърших три подвига: 1. Ожених се; 2. Отидох в Македония; 3. НЕ НАПИСАХ ПАТРИОТИЧЕСКИ СТИХОВЕ“.
Това писмо е публикувано в т. 5 от събеаните съчинения на Яворов, 1979, с.237, а оригиналът му се пази в БИА – НБКМ. Експертизата на новооткритите архивни документи и стихове е направена именно в НБКМ. Не се съмнявам в компетентността на колегите, просто си мисля, че към оригиналните материали някой може да е добавил и нещо от себе си, да е „дописал“ стих на Яворов, за да вдигне продажната цена!
И ето там се е провалил. Геният не може да бъде имитиран! Може би трябва да се направи нова експертиза, за да се отсее зърното от плявата? Изказвам своя хипотеза и се надявам да не съм права, но…
Неотдавна медиите ме питаха надълго и нашироко за „новооткрити“ стихотворение и „есе“ на Вапцаров, но там случаят беше различен! Ставаше дума за творба, унищожена от поета (Радойнов не я харесал!) и след това възстановена по памет по време на следствието на отделно листче…
Когато Шмиргела пръв чете дело 545/42, взема това листче и по него прави първата публикация на „Хроника“ – чак през 1959 г… Как да не е ценна появата на част от оригинал на толкова измъчена творба? Обаче „есето“ беше …машинописен препис на откъс от романа „Майка“ на Максим Горки!
Завършила съм РЕГ в Пловдив и надлежно сме изучавали творбата… Посъветвах Мая Вапцарова да не го обявява публично, но тя вече го беше наоравила!
Що се отнася до стихотворението, точната формулировка е – открит неизвестен препис на известна творба, по моя преценка, без да съм виждала оригинала, автентичен. Ако трябва да обобщя – медиите огласиха два „сензационни“ случая един след друг, свързани с архивни „открития“ на Яворов и Вапцаров.
В края на 2019 и началото на 2020 година, около рождените дни на поетите. И успяха да възбудят да нашето разбираемо човешко очакване на „чудо“. Тъжното е, че го последва горчивото яворовско питане: „Къде е истината и къде – лъжата“? Въпросите остават, но те не са от онези, неразрешимите…
