Паметната плоча на поета Констатин Павлов предстои да бъде монтирана пред входа на дома му. Проф. Емил Попов, един от най-ревностните му почитатели, обсъжда със свой студент последните подробности. Датата e 25 март 2023, събота, от 13 ч. , бул. Евлогий Георгиев“ 93. Срещу стадион „В. Левски“.
Емил Попов казва: „След като Галин Малакчиев, Радичков, Коста и Светлин си отидоха, пред нас зейна бездна, отвори се бездънна яма във времето. Дано следващият прилив от големи таланти не закъснее!“
КРАЙ НА МИТОЛОГИЯТА
На Константин Павлов
Да откриеш собствената си душа
в една бутилка,
да превърнеш мисълта си в трибушон
и влизайки във себе си да се навиваш,
излизайки от себе си да се отвиваш
до онзи миг,
когато
собственият ти дух изскочи, за да извика:
Край!
И да натика единствената ти душа
в една бутилка.
ЗНАЦИ
На Константин Павлов
Човекът, знаещ знаците,
говори с тях,
разчита ги и те разчитат
него и на него,
дава им живот, превръща ги в значения,
превръща ги в знамения,
в знак за поздрав,
в знак за подлост,
в междузначие…
Без значение е всичко,
което няма знак –
и строителят на нови знаци,
и разрушителят на стари знаци,
и притежателят на водни знаци,
и липсата на свастика.
Съдбата дава знак, но и
си го прибира –
който от знаци не разбира,
сигурно разбира от отличия,
от знаци отличителни, от лични личности…
(Човекът е изправен знак
на пътя на пълзящото човечество!)
… А в тъмното, отгоре чак, отсам
отвъдното,
едно джудже ни прави тайни знаци, неясно-ясни знаци,
да спрем и да не разчитаме
всемирната всезначност,
да не разчитаме на знака; на възмездието,
да се откажем от въпросителния знак,
и от отрицателния, който бил подобен,
да утвърдим събиращия плюс,
знака символ,
знака знаме,
пречупения сърп и чук.
О, призрак е това джудже!
Не е ли то седемдесетгодишното детенце-чудо,
закърмено със синя кръв?
Не e ли то поредното джудже, в ботушите на поредния генералисимус?
Не е ли то най-малкото ни братче, юначето, несвикнало
да плаче, а да ни разплаква?
Не е ли пратеник на края?
Не зная.
Но вижте злобното му пръстче как ни се заканва –
то е също знак,
че низкото ни гледа отвисоко!
О, Господи!
Как в разстоянието между нещата
Времето прелита като граблива птица през Безвремието
и в човката си държи по едно джудже…
Но кацне ли върху озъбения череп на историята,
отново се превръща в пеещ знак.
