Прочетено в Импресио, Dir.bg

ТВОРЦИТЕ И ОБЩЕСТВОТО

Поетът Румен Леонидов: Публичната атмосфера у нас мирише лошо, вони на прашен дрешник и безнадеждност

Щастлив съм, че в Америка срещнах щастливи българи

Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Румен Леонидов е един от най-изявените съвременни български поети и общественици от ранга на будител. От 1977-а година насам, той е издал 11 стихосбирки: „Предупреждение“, „И огънят си спомни за искрата“, „Голям и малък“, „Неточните размери на живота“, „Сънят на продавача“, „Край на митологията“, „Класически парчета“, „Сляпа неделя“, „Румботавър“, като последните две – „Покаяние Господне“ и „Панихиди за птици и поети“ са издадени през 2019-а година. Антор е и на две книги с есета: „Уплашеният човек“ /2011 г. / и „Деветият кръг на рая“ / 2016 г. /. Румен Леонидов е издаван и в чужбина – има три публикувани сборника: „Камък в блатото“ / 1998 г. / в Скопие, „Край на митологията“ /2007 г./ – двуезично издание, във Варшава и „С върха на езика“ /2009 г. / в Любляна.

Румен Леонидов / Източник: Личен архив

Леонидов е носител на няколко отличия за поезия, между които :“Сребърен плакет“ /1995 г., Рим/, „Кристалът на Вилиница“/2012 г. / – най-голямата литературна награда на Република Словения, „Никола Фурнаджиев“ /2016 г. / и др.

„С моите духовни отци…“ е написал под тази снимка на фейсбук страницата си Румен Леонидов / Източник: Личен архив на поета

Публикувал е стихове в 15 страни: САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Македония, Полша, Словения, участвал е във фестивали на поезията в Делхи, Тирана, Багдад, Варшава, Струга, Гевгелия, Медана, Вилиница, Веленье и др. Последното му гостуване бе съвсем наскоро – през м. декември тази година в САЩ, по покана на българите в Чикаго, Питсбърг, Вашингтон и Филаделфия, където представи последните си книги – „Покаяние Годподне“ и „Панихиди за птици и поети“. Румен Леонидов от години не членува в писателски съюзи и сдружения, но отскоро е член e Лигата на българските писатели в САЩ и по света.

Румен Леонидов / Източник: Личен архив

Пътуването му до Щатите се реализира по покана на поета Васил Славов и съпругата му Людмила Калоянова – поетеса и литературен критик, които живеят в Питсбърг, Пенсилвания. „През лятото получих официлна покана, извадих си виза за САЩ, получих самолетен билет на мое име и тяхната идея взе да се превръща в реалност, разказва Леонидов. Не съм мечтал, да видя Амрика, ако изключим детинските ми блянове по каубоите, по каубойските панталони и залезите с цвят на бърбън. Но ето че тази година, вместо да прескоча до Света гора, както се бях засилил, се наложи да прескоча океана и да кацна в сърцето на Чикаго. И от първия миг и той кацна в сърцето ми – имах чувството, че вече съм бил тук, че по-старата му част ми е позната отнякъде… Може би затова, си казах, толкова много наши сънародници са го избрали за своя втори дом. Аз го сторих като тях – обявих, че от вътрешен емигрант ставам емигрански поет – за 10 дни, които не разтърсиха света, но ме извадиха от Долината на сънищата, за да попадна в друг, несънуван свят“.

С Васил Славов в Чикаго / Източник: Личен архив на поетаПред Двореца на книгата във Филаделфия с Мери Колева и Васил Славов, автор Ангел Колев

Ето какво още разказа пред Impresio поетът Румен Леонидов, след завръщането си от Щатите:

– Г-н Леонидов, очаквахме завръщането ви от САЩ, за да разкажете за срещите си там, за впечатленията ви от голямата страна зад океана. Мнението ви би било любопитно, на фона на това, че у нас отношението към Америка не е еднозначно, често се обръщаме „с гняв назад“ към Сорос и прочее персони, с които ни „запозна“ демокрацията…
– У нас отрицателното отношение към Америка е предимно от хора, които не са били в Щатите. Те имат предварителна нагласа и не само не я харесват, дори да я мразят. Най-вече заради външната им политика. Аз видях и усетих друго – в Америка животът е най-добрият приятел на човека. Стига да си образован, да си приучен на труд, да имаш ум и душа за творчество в избраната от теб област, летиш нагоре и взимаш главозамайващи заплати. Там е изключително важно да инвестираш в образованието на децата си, да учат и да следват в авторитетни училища. След това тези младежи нямат проблем да си намерят работа – от големите фирми ги наблюдават още преди да са завършили, а сетне буквално ги грабват от студентската скамейка. Ако си неграмотен, ако интересите ти са само масови – да зяпаш американски футбол и шоупрограми, ако си обречен наркоман или алкохолик, с постоянна „професия безработен“ на социална помощ, ако си изкарваш доларите с обири на случайно срещнати хора, естествено че не животът, а смъртта ще е най-големият ти приятел, защото чрез нея ще се освободиш от себе си.

На представянето на книгата „Покаяние Господне“ / Източник: Личен архив

Пишат: „В САЩ има 4 милиона бездомници“. Но там има хиляди приюти за тези изпаднали души, строят се не само специални мостове над реките за велосипедисти, но видях и общежития за онези, които искат да живеят като всички нормални люде. А тези, които не искат, се търкалят върху вестници и кашони.

С една дума – няма идеално общество – никой никога не е казал, че всички трябва сме равни.

Освен съветските комунисти и техните български слуги. На това ни лъжеха 45 години и мнозина у нас още им вярват, мечтаят за държавния капитализъм, който разпределя всичко по равно, без значение разликите ни в ума, интелекта, способностите, наличието на талант и собствено мнение. В онези години в Америка гостуваха български делегации от поети, силно свързани с властта. Мнозина от тях вече никой не помни, нито чете, нито ще чете. Но книгите им ги има в Конгресната библиотека. Защото американците са любопитен народ, добронамерен и искат да познават духовните лидери дори на българите.

С Васил Славов в Щатите / Източник: Личен архив на поета

След като се върнах разказах какво съм видял, веднага ме упрекнаха и оттам, и оттук, че идеализирам представите си. Навярно имат известно основание, но всеки човек трябва да съзнава своите реални възможности, качества и недостатъци. Не съм мечтал да ида като поет в Америка, нито си мисля, че съм я превзел като поет. И нямам такова намерение, защото нямам и такива възможности.

Получих обич и любов от братята българи, толкова нежност и внимание, че се присетих – най-много признания и награди съм получавал извън Бълария, и сега тази спонтанна бълтарска реакция ме разцепи на две – преди Чикаго, и след това. Благодарен съм на Господ, че моите Божи сънища ме проводиха до това недосънувано пътешествие.

Във Филаделфия с българина Ангел Колев – президент на Лигата на българските писатели в САЩ и по света / Източник: Личен архив на поета

Ще продължа още малко с Америка – не видях магазин, в които свободно да се продават вино, бира, а още по-малко – твърди питиета. Но се нагледах, и то непрекъснато, на църкви – протестантски, католически, православни, синагоги, храмове на всякакви религии. В неделя в повечето от тях гъмжи от народ, а на един билборд видях Христос и надпис: „Единственият път към Господ е Иисус Христос!“ Един български поет, който не е толкова набожен като мен, ми рече: “ Румба, Америка е страната на Господ! Запомни това.“ Беше казано между другото, без патост и нравоучителнст, а у нас още няма вероучение в училище.

А Бог иска да бъде първокласник. И да седне до българските малчугани, до своите бъдещи ангели.

Още

Най-красивите християнски храмове в света

Най-красивите християнски храмове в света

– Напоследък силно ви вълнува темата за Преподобна Стойна. Съдя по постовете на страницата ви във фейсбук…
– За Преподобна Стойна ще кажа само едно – боря се като прасе с тиква да бъде най-сетне сторен нужният ремонт на черквата „Св.Георги“, където е живяла, премирала, лекувала, летяла, пророкувала… Получих сигнал, че основата на една от стените може да поддаде, че най-посещаваната у нас църква може да рухне, и заведох спец, страхотно чист човек, хидрогеолог, който потвърди сигнала и безплатно изготви 25 страници документация с препоръка какво да се стори, за да не стане необратимото някой ден… От Неврокопска епархия – мълчание. Ще добавя само, че тази черква не е само на БПЦ, а и на всички, които вярваме в Христос и Божията промисъл. И няма да оставим синодалните старци на мира, докато не се въведе ред и обновление в този храм Божий. Да не говорим за стотиците хиляди поклонници, които всяко лято оставят своите левчета за свещици и иконки, свързани с култа към Стойна и Св.Георги.

Казано е: „Ке бъдат проклетисани сите, дето крадат от парите на бедните и от даренията на заможните!“ Но явно някои владици са си повярвали, че са вечни и безгрешни посредници между Небето и нас, та чакат скандалът да залее цялото медийно пространство. И „жрецът“ Борисов да го потуши по неговия си начин.

На представянето на книгата „Покаяние Господне“ / Източник: Личен архив

– Предполага се, че един поет е надарен с въображението да вижда бъдещето като метафора. Каква „метафора“ е във вашите представи бъдещето на България?
– Не въображението, а логиката ми подсказва, че докато не се преселим в Отвъдното всички, в които дреме, диша или живурка споменът и навиците от соца, нещата няма как да започнат на чисто. А и това „чисто“ вече е замърсено от пристрастията и хленченето ни – на нас, старите, които описваме на внуците си колко богат беше животът ни в панелките, с еднотипните мебели, със забраните да говорим каквото мислим, да посещаваме роднините си в чужбина, да живеем в София, ако не сме родени в столицата и пр.

Източник: Личен архив

Има още милиони българи сред нас, за които свободата им е нещо излишно. Те са нещастни, защото винаги са правили онова, което им е казвал някой над тях в йерархията. Те са били изпълнители, и само такива. Сега пак са същите, но получават ниски заплати и пенсии, защото в повечето случаи нямат нито съвременна професионална подготовка, нито инициативност, нито вродено или присвоено чувство за риск в някакъв вид предприемачество.

Българите у нас се примиряват с всичко, до степен на незаинтересованост. Това не е нация от индивиди, а множество, склонно да изтърпи безропотно доживотната си участ на бъдеща животинска тор. Младите не емигрират, те просто се евакуират, защото публичната атмосфера мирише лошо, вони на старчески дрехи, на прашен дрешник, на безнадеждност. С всекидневни проблясъци на озлобление и насилие върху околните, обикновено върху много по-слабите от нас.

– Възторжено говорите за някои от сънародниците ни в Америка…
– Да, вече споделих пред едно издание колко силно ме впечатли нашата сънародничка Бонка Георгиева, която представи „Споделената библиотека Магура“, намираща се в едноименния Културен център. Тази жена показа как на хиляди километри от родината си една книжарка може да се преобрази в книжовник, в будител, в апостол на книгите, в добронамерен доброволец, който е на вечно разположение на читателите. Друга българка – Дарина Проданова пък засне срещата ми с нашенците в Чикаго. Тя е родом от Бургас, завършила е Културна антропология в Маями и Литература в Чикаго, и също пише стихове.

Източник: Личен архив

На другия ден след срещата ни прочетох, че е написала: „Снощи имах радостта да се запозная лично с Румен Леонидов, чиято нова книга „Покаяние Господне“ разтворих преди месеци и не можах да забравя прочетеното. Оставям думите му да говорят сами. Да е жив и здрав да твори все така! Тук в Чикаго винаги е добре дошъл!“ Една от най-запомнящите се фрази от тези мои срещи, бе един въпрос към мен на Мери Колева във Филаделфия.

Тя ме попита: „Румене, какво се опита да спасиш с написването на „Покаяние Господне“? Душата си или общата ни Душа, наречена България?“.

Този въпрос се е загнездил в съзнанието ми и някак ми е трудно да формулирам отговора му. Щастлив съм, че в Америка срещнах щастливи българи, богати на самотърсачество, на тревоги за нас, срещнах сродни души. Това ми дава надеждата, че ако държавата ни няма шанс да оцелее, българите имат бъдеще, макар и далеч от „семката“ си.

За да се върнат някой ден!…

Предишна статия„Ахав“, из книгата „Следверие“ на Васил Славов
Следваща статияНа Учителя с любов, в памет на Върховния Дънов