Глобалната пандемия промени живота ни по начин, който доскоро не бихме могли да си представим и дори след вдигането на повечето ограничения останаха много предизвикателства. Все още е рано да осъзнаем в цялата му пълнота това, което се случва, защото сме подложени на опустошителни промени с мащаб и скорост, невиждани от последните поколения. Но е време да се опитаме да предвидим какво следва и как да продължим напред. „Заедно сме в това“ ще ви подскаже как да пренаредите приоритетите си, ще ви вдъхнови да намерите нови пътища в настъпилата всеобща несигурност, ще ви върне към забравени ценности, които сякаш са чакали да дойде подходящия момент, за да бъдат преоткрити. Всички ние сме заедно в това. И ще преминем заедно през него.

Най-голямото интензивно отделение в света – болница „Найтингейл“ в Източен Лондон – бе построено за девет дни. В Обединеното кралство 20 000 пенсионирани здравни работници се върнаха на работа, за да помагат. Според ООН 166 държави са затворили учебните си заведения, което засяга над 1,52 милиарда учащи.
До средата на април 22 милиона американци са подали молби за обезщетения при безработица в рамките само на четири седмици. Броят на обажданията по горещата линия за домашно насилие във Великобритания се е увеличил с 25%. Световният добив на петрол е спаднал с историческите 10% поради спада в търсенето. Бяха отменени събития за 8 милиарда долара – от Потопът Олимпийските игри в Токио до филмовия фестивал в Кан, „Уимбълдън“, конкурса за песен „Евровизия“ и фестивала „Юг-югозапад“. Осиновяванията на домашни любимци от дома за кучета в Батърси са се удвоили.
Продажбите на велосипеди и тоалетна хартия скочиха в пъти, а приходите от продажбите на пъзели нараснаха с 370%. Зад всяка статистика има много човешки истории, разказващи за безброй аспекти на преобръщането на този свят с главата надолу.
Да се изолираш, е израз на доброта. Да ходиш на работа, много често означава да си стоиш вкъщи. Легендарни корпорации едва оцеляват. Никому неизвестни бизнеси процъфтяват. Хора, чиято професия преди изглеждаше желана, бяха обявени за „несъществени“ и изгубиха източниците си на доходи за една нощ. Много хора с минимална заплата спасяват живота ни. Сега имаме повече интерес да си купим брашно, отколкото да следим клюките за известни личности. Пътешестващите блогъри не могат да отидат никъде, а зеленчукопроизводителите изведнъж станаха любимци на всички.
Всичко това е толкова умопомрачително, че вече се оплитаме в детайлите: трябва ли да нося ръкавици в супермаркета? Как да омеся хляб, ако нямам мая? Кога децата ще могат отново да тръгнат на училище? Това са дребни, управляеми проблеми, но има по-големи, по-важни въпроси, които могат да бъдат плашещи. Ще оцелеят ли близките ми? Ще оцелея ли аз? Ще оцелее ли икономиката? Какво ще стане с всички нас?
Ако поразсъждаваме на по-високо, на глобално ниво, неизбежно ще се изправим пред най-големия въп рос: „Ще оцелее ли човечеството?“ Не заради това конкретно изпитание, а защото то хвърля светлина върху начина, по който живеехме, бързахме, бутахме се и изсмуквахме живота от този красив дом, който обитаваме заедно.
Този въпрос е почти толкова необятен и труден за осмисляне, че се превръща в светлина на надеждата, защото не сме в състояние да си представим света без нас
в него, а това означава, че отговорът трябва да бъде: Да, човечеството ще оцелее, но може би трябва да използваме този шанс да се променим, преди планетата да го
направи вместо нас.

Заедно да обърнем хода на събитията
Приливът на дарения беше поразителен. Основателят на „Туитър“, Джак Дорси, дари една четвърт от състоянието си от 1 милиард долара, за справяне с кризата. Изложбеният център „Екс-сел“ в Лондон отстъпи безплатно огромния си комплекс за болница „Найтингейл“. Автомобилните концерни „Форд“, „Тесла“ и „Ролс Ройс“ трансформираха производството си, за да правят апарати за изкуствено дишане и друго оборудване, а на призива на правителството за осигуряване на други необходими неща, като защитни шлемове, маски, очила и хирургически престилки, се отзоваха стотици
компании по целия свят, от Великобритания до Австралия. LVMH, собственик на луксозната парфюмна марка „Кристиан Диор“, достави 12 тона дезинфекционен гел
за ръце за болниците в Париж само за една седмица, а биреният гигант „Анхойзер-Буш“ прави същото в Америка. Списъкът е много дълъг. Много хора предлагат стоки и услуги безплатно или на разсрочено плащане. „Ниъм органикс“ дари десетки хиляди опаковки козметика на стаите за отдих на болничния персонал в цяла Великобритания. Местни пекарни и ферми даряват продукти на хранителните банки. „Одибъл“ направи всички детски аудиокниги безплатни за момента, а „Адоуб“ осигури свободен достъп до творческия си софтуер за художници и дизайнери по целия свят.
Моята фирма също отдели над 15 000 места в един от нашите онлайн бизнес курсове, за да подпомогне дейните хора в търсенето на начини да спасят или да възстановят бизнеса си или да започнат нов, и ще предложи пълен курс от безплатни творчески приложения за подкрепа на домашното обучение по целия свят.
В зависимост от дейността и продукта някои хора даряват по-лесно от други. Нуждаем се от нашите значими бизнеси, които ще останат и след като това свърши. Но винаги има нещо, с което можем да помогнем на обществото.
Деветдесет и девет годишният ветеран капитан Том Мур прави спонсорирани разходки из двора си, за да събира пари за Националната здравна служба, като целта
му е да направи 100 дължини преди стотния си рожден ден. С това събра над 29 милиона лири от над един милион дарители по целия свят. Деца рисуват дъги и ги залепват на прозорците си, за да ободряват минувачите, приятели и съседи си разменят семена и си доставят покупки, говорят си през затворени прозорци или си оставят сладкиши пред вратата. И всички допринасяме, когато си стоим вкъщи. Ако сте настроени на подходящата вълна, може да си зададете въпроса: С какво мога да помогна аз?

Предишна статияПисмо до Христо Мутафчийски от Кирил Кадийски
Следваща статияГлавният архитект на Хитлер разказва