ЧУЖДОПОКЛОННИЧЕСТВО ИЛИ ПРЕДАТЕЛСТВО

Разликата е тънка и рехава: кога уважението, респекта и симпатията към чуждото прекрачва границите на гражданската и държавната лоялност и задължителното себеуважение, преминава към обожание („филство”) и се превръща в измяна и предателство. Този проблем се среща главно в малките страни, особено тези с прекъснат или скоро възстановен суверенитет. На Балканите той се наблюдава често в чист вид и е в основата на повечето недоразумения между държавите, които го обитават.

Историци, политолози, социолози и други анализатори забелязват проблема, но го тълкуват и третират – ако въобще му обърнат достатъчно внимание – през призмата на личните си вкусове и предпочитания. Така и в България „англофилите” традиционно са против „германофилите”, а „русофилите” даже и единствено от всички „фили” са принудени да се съобразяват и с „русофоби”. Тъй като не сме забелязали „франкофоби”, или „англофоби”, макар че немалко са скептиците относно връзките ни със САЩ, а и с НАТО и Европейския съюз.

В тази атмосфера на емоции, неверие, омраза, любов и презрение „важната брънка” – националния интерес не се мисли нито споменава. Чуждопоклонникът (”филът”) много редко се замисля относно отражението на своите изявени предпочитания върху политиката на собствената си държава, независимо от това, че е готов да оправдае и да защити позицията си точно с националния интерес.

Появява се председателят на Българската академия на науките и изкуствата, който прави опит да внесе ред в тази област и да напомни основното: връзката между „филството”, най-общо казано и българските национални интереси. Издателство „Знание” току що (септември 2019 г.) публикува две крайно интересни и навременно появили се книги посветени на извечната тема за чуждото и българското.

Том I разглежда в 255 страници българо-руските отношения, а том II се занимава (190 стр.) с отношенията между България и Германия, Франция, Англия и САЩ. Двата тома имат за заглавие Чуждопоклонничеството и българските национални интереси. Така в около 450 страници българският читател се запознава с русофили, германофили, франкофили, англофили и американофили. Кои са те, кога са се появили, каква е дейността им, имат ли връзка – и каква – с национална България.

Професор Григор Велев не е чужд на темата за българския национализъм и всичко свързано с него. Той, заедно с един голям и внушителен екип от професори и експерти създаде Българската национална доктрина, а издаде самостоятелно многотомния (вече публикувани са 8 тома) труд История на българите от Македония, който е първият цялостен опит за представяне пред българската публика македонският въпрос, неговата същност и съвременно значение. Той също публикува монографиите Национализмът, отделно Българският национализъм и неговото бъдеще, както и Диктатура. Терор. Геноцид. Шовинизъм (Фундаменти на комунизма, фашизма, националсоциализма).

Рецензент на новия двутомник на професор Велев е акад.проф.д-р Пламен Павлов, а редактор е Галина Велева. Книгите са богато илюстрирани, тонът на повествованието е умерен и спокоен, ерудицията на автора е несъмнена, а извън споменатите съчинения в текста е приведена и библиография. Липсва индекс но той освен, че би бил извънредно труден за съставяне поради големия обем от имена и събития,  може да се смята за излишен заради структурата на книгите.

Специалистите по темата ще са доволни от прегледността на описаните събития, а широката публика ще научи неизвестни моменти от живота и дейността на редица български интелектуалци. Тъй като труда на професор Велев не страда от задълженията на модерната политическа коректност, читателите няма да имат възможност да обвинят автора в пристрастно представяне на случилото се.

Но двете книги вероятно ще предизвикат дискусия – надяваме се, че тя ще се състои скоро – по повечето засегнати проблеми, а най-вече по актуалността на повдигнатите и разгледани въпроси. Ако в книгата може да намерим ясно изявено послание от автора, то е, струва ми се: да почитаме и уважаваме чуждото, да го ценим и използваме в живота ни, но да не преставаме за миг да любим нашето, да бъдем лоялни към държавата си и да обичаме България.

Никола Алтънков