Честит 3 март, празникът на преносената Свобода, родена с цезарово сечение, от чиито последствия за здравето й и бъдещето й си патим до днес. Не плачи, мале, Българио, твоите светци в небесата, няма да ни позволят окончателно да те затрием. Бъди!
З март. Датата се е празнувала от 1888 г., след 1944 е забранена, през 1978 е тихомълком въведена като неофициален празник, с поднасяне на венци пред паметника на Незнайния воин и тържествена заря-проверка. От 1991 е официален празник. През цялото време от 1944 до 1991 г., а и след това, българската антикомунистическа емиграция е празнувала този ден като национален празник.
Нека не бъдем по-големи католици от папата и по-големи антикомунисти от прогонените от родината ни патриоти, и да се смълчим пред мигновението на новородената национална свобода, преносена цели 500 години, изродена с много кръвоизливи и с още по-опасно за здравето ѝ и за бъдещето ѝ цезарово сечение.
От чиито последствия си патим и до днес.
И ще си патим, докато чакаме да ни подаряват свободи, без права, и права,
без свободи. И демокрация, без свобода на словото и свободни медии.
Честит празник на всички безсмъртни души, които ни гледат от небесата, честит празник и на теб, мале, Българио, макар че като твои свидни чеда не те заслужаваме, но продължаваме да се зовем българи. И търпим като скотове вече 30 години това ново българско иго, това издевателство над сегашността и бъднината на всинца ни…
Но ти не плачи, мале, не тъжи, идат, идат отдолу косачи,
косачи с черни качулки, бавно из тъмното крачат,
бродници водят за булки. Страшна коситба ще падне,
лунна среднощна коситба, вълци ще вият до пладне,
девствени кърви ще пият. Идат отдолу косачи, двама
по двама настъпват, гарвани грачат ли, грачат, тръните
тръпнат, изтръпват.Голи русалки надзъртат, шипките
шипове голят, свекър бие свекърва, зълва на девер се моли.
Идат отдолу косачи, бляскат косите им остри,
Чер конник техен водач е, води смъртта ни на гости.
Пънове пламват в зелено, лумват зелени огньове,
змии развиват вретено, бият се змии с ножове.
Идат отдолу косачи, дума дори не продумват.
Сова оплаква седмаче, чума се люби със чума.
Гърчат се черни в росата. Росен са вплели в косите.
Писъци сепват гората, прилеп раздиплен залита.
Тихо ридаят тревите. Бягат кошути на пръсти.
И се търкулват главите от телата откъснати.
Идат, прииждат косачи. Кръстен с некръстен се сбират.
Влачат се мъртвите, плачат. Живите с радост умират.
Повече няма спасени. Има едни таласъми.
Всичко е окосено. За венеца от тръни.
Амин.
