“Скъпи приятели, За първи път подписваме отворено писмо не до правителството на сатрапа Живков, не до ръководството на партията, която превърна в кошмар и нашия и вашия живот, не до виновниците за к а т а с т р о ф а т а на нашето отеч ество. За първи п ъ т подписваме отворено писмо до свои братя по съдба и по борба, до хора в които сме вярвали и вярваме. Не знаем с какво се измерва важността на такъв момент. Не знаем кое надделява в нас – тревогата и мъката о т тази крачка, или надеждата, че ще ни чуете. Довчера вие бяхте заедно с всички, които пееха за свободата. С ония, които ви обичат, и плакаха в нощ та срещу единадесети юни. Не забравяйте никога за тях! Те са онази част о т народа мъченик, която устоя пред половин-вековната лъжа и откри най-бързо в себе си достойнство и сила да се вдигне на борба за политическо и нравствено спасение. Те, които бяха мачкани о т д и к т а т у р а т а през целия или почти целя си съзнателен живот. Способни ли сте да ги предадете? Нима мислите, че те усещат времето no-зле от вас, че сега са “площадни викачи”, че можете да продължите и без тях. Способни ли сте на една така голяма, така трагична за България заблуда? Приятели, свободата не ефакт. България е все така оплетена в мрежата на комунизма, която трябва да р а з к ъ с а м е – “С рам ът по челото” остава.
Повечето от подписалите това писмо са покойници, но са живи все още в паметта на техните съвременници. Мнозина от днешните известни не само помежду си интелектуалци са полуживи, в будна кома са, будят се само, ако имат личен интерес. И пак се затварят в себе си да нанкат. Да приспиват грижливо бебето на съвестта си, макар че то е отдавна мъртво.
Вход
Добре дошли! Влезте в профила си
Забравена парола? Помощ
Защита на личните данни
Възстановяване на парола
Възстановете паролата си
Временна парола ще Ви бъде изпратена