„Благоверният“ ѝ съпруг отново закъсняваше. Усещаше с всяка фибра на тялото си, че е при друга жена. Представяше си как се любят, виждаше всичките подробности и това я подлудяваше. Мразеше го. Да го вземат мътните, да я поставя в такова унизително положение на мамена съпруга. Нея! Която обичаше и боготвореше. В тази банална ситуация да го чака да се върне от любовницата. Уморен, но доволен. Ще каже, че е имал много тежък ден и веднага ще легне и ще заспи. Няма и да вечеря, защото там е вечерял, а най-вече, за да не среща погледа ѝ над масата.
Не за първи път ѝ изневеряваше. Винаги е чувствала мимолетните му изневери, но те не променяха отношението му към нея. Дори имаше и положителен ефект – след кръшканията, чувствайки се виновен, се връщаше при нея още по-любвеобилен. Преоткриваше я, може би сравнявайки я с онази, с която мимоходом беше спал. И тя по някакъв начин беше победител и затова никога не му каза, че знае за похожденията му. Не беше се чувствала ограбена. А сега се чувстваше точно така. И много я болеше…
Душата ѝ се бе събрала на огромна буца в гърлото и ѝ пречеше да диша. Имаше моменти, когато не можеше да си вземе дъх от болка. И непрекъснато се питаше, защо стана така, тя ли сгреши някъде, той ли? Какво го накара да се отдалечи от нея? Обича ли я още? Как я обича? Повече ли обича другата? Да му каже ли как се чувства? Да го напусне ли?
Защо? Защо стана така? Та той дори вече не я забелязваше. Гледаше я като празно пространство, като излишен предмет, поставен не на място. А когато все пак я забелязваше, неприятно учуден се изненадваше, че я вижда. Още малко и ще започне да я поздравява, когато я срещне в коридора или в спалнята.
Дори когато си беше вкъщи, витаеше някъде, присъстваше, но беше другаде и най-учудващо започна непрекъснато да си намира някаква работа, само и само да не разговарят. Поправи всички развалени от години неща, купи нов телевизор и нова уредба, дори започна да кани гости, нещо, което винаги е било нейна инициатива само и само да не останат двамата насаме. Въобще, идеален съпруг, всички ѝ завиждаха. Какъв мъж – мисли за дома, грижовен, занимава се с часове с децата, паричен – въобще шестица от тотото. Да, според съседите и приятелите, но не и според нея. Дразнеше се от неговата прекалена грижовност за къщата, за децата, но не и за нея. Все едно че я нямаше и не искаше да я има.
23.30 часа – още го няма. Отвори барчето, както винаги пълно с качествен алкохол. Почуди се какво да си налее. Откакто бяха заедно, пийваше само когато имаха гости, пак покрай неговите навици. Осъзна, че постепенно беше възприела почти всичките му привички – да става сутрин и да прави гимнастика, да не пие много, да слуша класическа музика. А преди предпочиташе шумните компании с алкохол и песни. В студентските години имаше толкова приятели, с които ходеха от купон на купон, докато Той не се появи в живота й. Най-важният, единственият. Тя си е виновна. Обезличи се покрай него. Може би затова не я забелязва. Какво да види в нея – едно свое подобие.
Наля си половин водна чаша джин и я допълни с тоник, изтегна се на люлеещия се стол. Пак на неговото любимо място. Майната му. Стана и седна по турски на земята. Наздраве! За какво да пие. Нямаше за какво. Гаврътна цялото количество на един дъх и запрати чашата в камината. Тя се счупи с трясък и стъклата се разпиляха навсякъде. Дано само децата да не са се събудили. Всъщност, защо да не ги събуди и да им каже, какво прави баща им в момента. Че чука друга жена. Те са вече големи момичета. В края на краищата той е един долен лъжец. Беше я излъгал. Беше я наранил както никога досега. Беше я обичал, беше ѝ казал, че ще я обича завинаги, а сега? Дали си спомня въобще, че я е обичал? Дали помни онези мигове пълни с вибриращо щастие. Помни ли как по време на сватбения обяд се измъкнаха и страстно се налюбиха в асансьора. Години наред той превръщаше всеки ден в празник с малък подарък, жест, изненадваща целувка. Толкова щастлива беше, че е бременна именно от него и първия, и втория път.
Ами, ако сега прави деца на друга. Досега виждаше само изневярата, но не беше се сещала, че може и другата жена да забременее от него. При тази мисъл наистина ѝ стана лошо. Наля си още една чаша и се загледа в студената камина.
Тази вечер наистина ще говори с него. Той не може напълно да е забравил, че някога я е обичал. А защо да не може? Защо се самозаблуждава. Понякога любовта си отива безвъзвратно. Никога не бе мислила, че това може да се случи на нея, на тях двамата. Може би обича все още някоя нейна част – устните ѝ или ръката. Сигурно изпитва съжаление и приятелска любов, свикнал е с нея, с майката на децата му, както се свиква с някакъв предмет, скъп и необходим.
Ще му забрани да се среща с нея. С тази курва, млада, с дълги крака и стегнато дупе, сигурно. А може би освен хубави крака и дупе да е интересна, умна и интелигентна. Силно влюбена в… нейния мъж.
Да но ние имаме деца.
Глупости децата. Заприличваше на всички жени, които изтикват на преден план децата, за да задържат мъжа. Какво общо имат децата. Той трябва да избере между тях двете. Ще му каже да направи избора. Само да се върне и ще види той.
Хармонията беше пълна. От часове бяха голи. Бяха се любили вече в банята и на стола, и тя имаше чувство, че няма да намерят сили за още веднъж. Чувството ѝ я излъга. Мълчаха и музиката мълчеше. Галеше я по косата. Нежно и бавно, и тя потъваше в рамото му. Излегна се върху него и се пресегна за чашата. В тази поза беше трудно да отпие, но все пак се опита, правейки дъга върху корема му. Успя. Паднаха само няколко капки, които изпи от гърдите му. Имаха вкус на мъж. Пиеха шампанско. Всъщност от деня на запознанството им и откритието, че страшно се привличат и трябваше да го отпразнуват с шампанско, винаги когато бяха заедно пиеха шампанско. С плодове и френски сирена.
-
Искаш ли си чашата.
-
Да, но мисля, че ще ми е трудно да отпия с жена на корема си.
Тя стана, наметна кенарената си нощница и донесе до леглото чашата му и фруктиерата с ягоди.
-
Знаеш ли колко е хубаво в Турция, трябваше да дойдеш, толкова ми липсваше – преди седмица се беше върнала от почивка в Мармарис и той трябваше да дойде, но нещо в последния момент се обърка и тя замина с приятели. – Троя естествено след цялата надута митология я възприемаш като едно нищо, но Ефес е истински вълнуващ. През цялото време мислех за теб, подарявах ти всяка една гледка. Най-много ми липсваше когато плувах в синята лагуна, така исках да плуваме заедно, да отидем до оня малък остров и ти да ме пазиш от чудовищата.
-
А имаше ли чудовища?
-
Винаги има чудовища. И мъжете са затова, за да се борят с чудовищата.
-
Ела при мен и ще изчезнат всичките чудовища.
Легна до него и го прегърна силно. Унесе се.
В съня ѝ се появи камина. Огънят чертаеше светлосенки. Двамата стояха в този подвижен полумрак, вече много стари, с побелели коси и очила, и нещо си говореха. Какво си говореха?
Стресна се и се събуди. Не знаеше колко време е минало. Той също беше заспал. Целуна го. Отговори на целувката ѝ, разбуждайки се.
-
Трябва да тръгвам – каза с тъга в гласа си той.
-
Знаеш ли, че сънувах нас двамата пред една камина, бяхме вече много възрастни, но бяхме заедно и много щастливи. Имаше някаква силна хармония между нас, която можеш да почувстваш само на сън или само когато откриеш единствения човек за теб – голямата любов. Нали помниш „Синята птица“ на Метерлинк – всеки човек търси и понякога в този живот намира своята половинка. Лошо е когато твоята половинка се е родила 100 години преди теб или пък на друг континент.
-
Да, помня „Синята птица“ на Метерлинк. От малък ме е вълнувала тази книга и винаги съм се чудил дали ще срещна своята половинка, своята истинска половинка, за да направим едно цяло. И ето виж, ние се срещнахме, имаме щастието да сме родени по едно и също време, в една държава, дори в един град. Толкова се радвам, че те открих – каза той и я целуна силно, страстно, неповторимо като в съня.
На вратата силно я прегърна, тя все още беше гола и се загуби в черния му костюм.
Асансьорът изтрополи надолу. Заболя я от пустотата, която изведнъж нахлу в дома ѝ.
Беше вече два през нощта, а него все още го нямаше. Ще се развика, това не се търпи. Ще го напусне. Ще вземе децата и ще си отиде. Още сега ще ги събуди и ще стегне багажа.
Опита се да стане от пода, но забеляза, че това е много трудно упражнение и се отказа.
Добре де, мога и утре да го напусна. Сега ще му кажа само, че е мръсник.
Външната врата се хлопна. Тя фиксираше вратата на хола, докато се отвори. Загледа се в него, както беше седнала на земята, а той прав ѝ кимна за добър вечер.
Тя отвори уста, но не излезе звук и с пръсти му каза нещо като „Здравей“. Той видя счупените стъкла от чашата с джина, наведе се и започна внимателно да ги събира. Едно по едно. После дори взе метлата. Като свърши, отиде до барчето и си наля уиски. Седна на люлеещия се стол и внимателно отпи.
-
Знаеш ли, трябва да отидем до Турция, било много интересно. Но не в Истанбул, а надолу в древна Гърция.
