До всички ловци на красоти. Прави впечатление, масовото увлечение към ярките, крещящи за внимание цветове. Сиропирани залези, галерийна живопис, които ни залива с издута до максимум цветност. Тук терминът във фотошопа – сатурация, буквално е както в кръвната картина – насищане с кислород. И пренасищането е опасно. Има аналог в простолюдните разговори с надвикване и интензивна жестикулация, която събаря очилата на събеседника или му удря каскета в плочника. А синтаксисът на текстовете, които си споделяме, само барут, прилагателни, жабки по водната повърхност и нищо друго. През цялото време в пастелните тонове се е укривала деликатността на внушението. Над всичко стои усетът за мярка. В най-изисканите списания, никога няма да видите цветни “крясъци”, истеричава “цветната температура”, която предизвиква незабавен визуален рефлукс /киселини, където не им е мястото/ с характерния лицеизраз на погнуса и гадене.
Нямате представа, колко дълго хората мислеха, че цветът е неотменимо свойство, реален белег на предмета. “Ябълката е червена, виж, червена, е, бе. Предпочитам ги пред зелените”. Поредната илюзия, с която живеем от хилядолетия. А в същност, цветността е, отразената светлина, която окото улавя от обекта. Останалата не се отразява. Глътната е. Защо е така ли. Питайте Исаак Нютон, всъщност отдавна се знае, но е свързано и с “конусите” в очите ни, тоест става сложно. Психологията на възприемане цветността, с която изграждаме образи, разглеждаме живопис, море, снежни върхове, космос, тоест всички природни феномени, е сходна с тази на разграничаването между шума и музиката. Качественият текст пред буламачите и пустословието. Да предпочетеш деликатните устни на жена, пред цъфналите джуки. Отново става дума за култура на възприемането. Всички виждат, но разбират различно, а Джон Далтон определено. Туземецът се радва на ярки мъниста, ценителят, на безцветен диамант.
Вижте проблема с партиите. Комунизмът на диктатура, демокрацията на свобода. По сергиите се излагат картини от вида – “шумна” живопис. Ресторантите надуват музиката, басите думтят, супата ври от трясъка, само и само да привлекат вниманието ви. Няма еднозначни неща около нас. Понякога искаме да бъдем заслепени от цветна светлина, да се насладим от тежко тонажния бас на Ролингстоунс, искаме солото на Кийт Ричардс да ни изхвърли в космоса до пълна загуба на тегло, пък после ако ще да оглушеем. Не вярвам да не знаете, че тъкмо той, една нощ измислил мотива и хита “I can get no satisfaction” и заспал.
Да, изглежда проблемът е в дозата и главата на реципиента. Личните ми предпочитания в избора на произволен кадър са, кристално чист фокус и светоглед, който е преминал над цветната джунгла на безвкусицата. Обича ниво черно, характерно за космоса и ако пропусне през сетивата си някой цвят, то е, за да се наслади на неговото уникално и аристократично присъствие.
Ще ви припомня основните и условно приети три цвята: червен, зелен и син. Смесени заедно ще видите бяла светлина посред бял ден, както и в тъмната стая. Истинска магия. От друга страна ако смесите червено и зелено, виждате жълто. Топнете четката в червена боя, после в синя, получавате пурпур. Зелено и синьо истински циан. При политическите партии нещата стоят малко по-различно. Смесването на червено и синьо в българския политически живот, не внушава пурпурен залез, по-скоро повърната руска салата пред някой долен ресторант. При дясно круше, левите виждат сини светкавици. Очаквам посред ноември от небето да се чуе летен гръм и от небесата се разлее синя светлина. Да огрее президентството, с яснотата на рентгенова снимка, която да покаже и на слепите, луксацията на държавните подпори и прорастването на чужда тъкан.
PS
А, за будителите. Никой не е успял да събуди някого. Както и това, което е болно, то, категорично не е здраво. Преиграваме и с тази тема. Ще се събуди, само този който се е наспал. Родово и генетично. Гладът за познание идва винаги от вътре. Затова е дълбоко интимен процес и се утолява от гладуващия. Талантът повдига почвата и се устремява самотен нагоре. Оставям тази фанфарна музика да се лее от екраните, радиата и постепенно ме обзема дрямка.
