08.11.2015 | автор: Проф. Ани Златева, Институт по история на БАН1
Първата царица от Третото българско царство дори в предсмъртния си час не забравя България и народа й. В завещаниета си тя щедро му дарява всичките си средства и скъпоценности без остатък!
„Жена венценосна, сестра милосердна
Сестра на геройте из боя жестоки,
Царице, ти цяла любов си победна,
Душа изтъкана от чувства високи…”
Иван Вазов, из стихотвопението „Царица Еленора”
Обществената практика показва, че по принцип властването носи в себе си голям потенциал и традиции за меценатство и благотворителност. За едни това е парадната протоколна принуда на привилигированото им социално положение. За други още – призвание и необходимост.
Животът отрежда принцеса Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса фон Ройс и Шлайц-Кьостриц, дъщеря на принц Хайнрих ІV фон Ройс и на съпругата му принцеса Луиза Каролина фон Грайц и сестра на принц Хенрих ХХІV фон Ройс, да попадне сред вторите.
Историята предопределя първата царица в Третото българско царство – ЕЛЕОНОРА да бъде не просто втора съпруга на цар Фердинанд, а преди всичко да се превърне в „коронованият бял ангел” на България в попрището на милосърдието и благотворителността.
Времето и неговите превратни закони естествено обвързват името й с „политиката на момента” и фамилията на Кобургите и го тласкат от „Осанна!” до „Разпни го!”. Те или озаряват неоспорваните от съвременниците й обществени добродетели, като я превръщат в „майка милосърдна” на ранени и болни, на сираци и инвалиди, на бедната и страдаща част от народа, или спускат върху образа й сивата и непроницаема за поколенията информационна завеса – „мъгла на мълчанието”. В нея дори благородният, милосърден полет на „белия ангел с червения кръст” над страдаща България в продължение на девет години се споменава все по-бегло само като „династически кръг към славата”. В последните десетилетия на ХХ в. името, животът и дейността й са тенденциозно и официално премълчавани.
Така царица Елеонора остава повече от 90 години в сянката на Кобургската фамилия като
НЕОБРУГАНА, НО И НЕСПРАВЕДЛИВО НЕВЪЗВЕЛИЧЕНА
от българската история личност.*
За първата царица на Третото българско царство са писали наистина малцина. От по-старите автори можем да посочим Ф. Попова-Мутафова, А. Станчова, Н. Илиев, Алфред Рудолф, Ст. Констант, Гр. Николов, Ив. Йовков, Д. Ганчев, П. Стоянович, Ст. Михайловски, П. Димитров и др., които проявяват интерес към Царското семейство, естествено включващо и Царица Елеонора. Въпреки че интересът към историческата публицистика свързана с Третото българско царство и династията на Кобургите у нас непрекъснато нараства, и до днес много малко от съвременните изследователи са насочили специално и трайно вниманието си към тази българска царица.. Личността й се губи, а животът й извън обществената сцена е описван „на едро” или само фрагментарно, дискретно, с щриха на случайното докосване или в контекста на някое друго изследване. Повествованията за Елеонора Ройс не излизат извън кръга на благотворителността, милосърдието или грижата за наследниците на царската фамилия. В най-широк смисъл до днешните поколения достига единствено образът на „Елеонора благотворителката” с кратката добавка „царицата, отгледала децата на Фердинанд”.
Причините!?
За съжаление мнозинството от тях са повлияни от моментните конюнктурни повеи на сложните политически сезони; други все още са в зависимост от утвърдената през годините на републиканското управление и тоталитаризма „династическа матрица” и поради това отдалечени (или по-точно забранени) от т.н. актуални и налагани от партията-държава „теми и проблеми на деня”.
Има причини и от чисто субективен характер. Те са обвързани с упоритата защита на изразени вече становища от някои изследователи, направени на базата на твърде крехки доказателства и най-вече поради липсата на желание да се огледат, анализират и приемат сериозни и неопровержими факти от новоразкрити архивни документи и материали. Изключение в това отношение през последните години правят работите на д-р Петрония Карамитрева, доц. д-р Т. Готовска – Хенце, доц. д-р Пл.Павлов, доц.д-р Р.Чукова, доц. д-р Т. Бондар, инж. Ив. Алексиев, както и докладите на 26 български и чуждестранни историци, подготвени и представени на 30.ХІ.2007 г. в София по време на Национална научна конференция с международно участие на тема: “ ВОЙНА И МИЛОСЪРДИЕ” реализирана по идея на А. Златева и доц. д-р Т. Готовска-Хенце от Института по история.-БАН.*
Форумът бе посветен на 95-годишнината от Балканската война и 90-годишнината от смъртта на царица ЕЛЕОНОРА- създателка на дружество „Самарянка” в България. В тях за първи път бяха използвани и цитирани, т.е. пуснати в научно обръщение новооткрити и непубликувани документи от различни архиви и музейни фондове от страната и чужбина. **
Нека си припомним относително известното.
ЕЛЕОНОРА, принцеса Ройс-Кьостриц, бъдещата българска княгиня, а по-късно и царица е родена на 22.VІІІ.1860 г. в Требшин, близо до Цвикау (Цулихау). Тя е дъщеря на вече покойния по онова време Хенрих ХІV, принц Ройс. Корените на родословието на семейство Ройс се отнасят към далечния ХІІ в. и една от характерните му традиции е, че всички мъже от фамилията носят името Хенрих. Главата на семейството – принц Хенрих ХХVІІ, живее във великолепния, издигащ се над града феодален замък Остерщайн (Шлос Остерсвант), разположен на 15 минути от Гера, на р. Вайсе- Елстер – столица на провинция Ройс от 1848 до 1918 г. (дн.Тюрингия).
Може да се каже, че съдбата твърде благосклонно съчетава дворцовите традиции в областта на благотворителното дело с немаловажния за такова проявление факт, че Елеонора сама пожелава да стане милосърдна сестра, с ясната вътрешна убеденост и осъзнато призвание да се посвети на страдащите. И при аристократичния си произход тя върши това без каквато и да е делнична или фамилна принуда. Елеонора, заедно със сестра си, завършва курс за милосърдни сестри към Германския червен кръст в Любек. Малко след избухването на драматичната за Руската империя война с Япония от 1904-1906 г. сестрите Ройс, по молба на Великата руска княгиня Мария Павловна (бивша немска принцеса) и тяхна първа братовчедка, заминават в Манджурия като милосърдни сестри-доброволки.
На фронта Елеонора една година управлява като старша сестра санитарен отряд от милосърдни сестри в Далечния изток. Немската принцеса-доброволка придружава един от двата санитарни влака на Великата княгиня Мария Павловна, движещ се от Владивосток и Харбин до Иркутск и обратно, като се грижи за над 2 000 болни и ранени войници и офицери. За сестринската си всеотдайност по време на войната тя получава лично от Руския император Николай ІІ ордена „Св. Анна” за граждански заслуги и първия си кръст за храброст.
След приключване на руската мисия, Елеонора се завръща у дома. В действителност тя прекарва по-голямата част от времето си във фамилния замък Ернстбрун до Виена, където живее брат й Хенрих ХХІV Ройс Кьостриц. Там, с искреното си неподправено милосърдие и съпричастност към делото на благотворителността, Елеонора бързо спечелва почитта и на всички жители в околността. От бедната хижа до великолепния замък името й се произнася с уважение, любов и респект, защото младата жена посвещава цялото си време за лечение на болни и нуждаещи се от помощ хора, независимо от техния произход и ранг.
Всяка година принцеса Елеонора Ройс поема по собствено желание от болницата при храма „Св. Анна” във Виена тежко болни деца за долекуване, които се настаняват и живеят във фамилния им замък под нейните лични грижи и опека. За тази й ревностна дейност и с личната протекция на императрица Мария Терезия тя е приета за член и на Австро-унгарския червен кръст. В следващите години Елеонора става един от изявените и авторитетни сътрудници на Международния комитет на Червения кръст в Женева.
Всеотдайността й към делото на милосърдието не остава незабелязана и недооценена в европейските монархически дворове, с които я свързват и многобройни кръвни връзки. Така изборът на съпруга, който овдовелият рано български Княз Фердинанд трябва, а и сам пожелава да направи, ангажира вниманието им и е извършен успешно не без тяхна намеса. 48-годишната принцеса Елеонора Ройс със своето силно развито чувство за саможертва (типично за сестринското й съзнание) приема този брак навярно не толкова със сърцето си, колкото по силата на традицията или поради стеклите се обстоятелства, знаейки отлично практичният реализъм на 47-годишния Княз Фердиданд и пословичната изменчивост на чувствата му.
За една дълбоко вярваща християнка не е без значение и фактът, че бъдещият й съпруг е отлъчен от папа Лъв ХІІ католик, тъй като през 1896 г. е разрешил православното миропомазване на първородния си син Престолонаследникът Борис, Княз Търновски, вече приет веднъж в лоното на католическата църква. Навярно и за това, Княгиня Елеонора написва върху новия си фамилен герб на българска владетелка краткият свой девиз „Уповавай се на Бога!”.
Тя е германка по произход, лютерантка по вероизповедание и аристократка по родословие. Без да бъде много млада, нито необятно богата или забележително красива, навлязлата в петото си десетилетие, Елеонора е лишена завинаги от природата от биологично майчинство. Тя е само с година по-възрастна от Фердинанд и вече е наясно с деловия характер на своя бъдещ брак и очакванията на Княза – Царица за българския престол, възпитателка на осиротелите му августейши деца и ръководство на националната благотворителност, такава, каквато й се полага по ранг.
Това дава повод (и не без известно основание) някои среди у нас да коментират около събитието, че основната причина Елеонора да приеме този тежък по същество брак са не чувствата, а необятните възможности, които млада България би могла да й предложи за работа в полето на милосърдието и благотворителността. Други смятат, че „Елеонора, пропита с високо благородни и хуманни пориви, ще донесе между българския народ високия си пример на своите добродетели, своята грациозна милост и добротата на своето сърце”.
Навярно затова пред българските журналисти присъствали на официалния годеж в началото на януари 1908 г. тя отбелязва недвусмислено, че: „Най-голямата наслада намирам в милосърдието, добродетелта и дълга!”
И новата Княгиня, а по-късно и Царица Елеонора, доказва това на дело като през деветгодишното си царуване християнската й добродетелност и нейната воля „не допускат никога, както още тогава отбелязват съвременниците й”, властването и като царица да унищожи у нея милосърдието на сестрата”.
За дата на официалния им брак се счита 28.ІІ.1908 г.***, но сватбите са две: Католическият обред се извършва в семейната църква „Св. Августин” в двореца Кобург, като двете страни са представени от Филип, принц Сакс-Кобург-унд Гота от страна на Фердинанд и Хенрих ХХІV, принц Ройс-Кьостриц, за принцеса Елеонора.
Втората сватбена церемония, предвидена по протестанстки обичай, се провежда в замъка Остерщайн, който се издигна на красив хълм над р. Вайсе-Естер до столицата Гера и се ползва за зимна резиденция на фамилията Ройс. По желание на младоженката в малката протестантска църква на предградието „Вистенд” обрядът се извършва не под звуците на традиционния Менделсонов сватбен марш, а на любимата песен на княгинята „Върви, Христе, Напред!”.
За разлика от покойната княгиня Мария-Луиза, Елеонора е приета в България колкото въодушевено, толкова и въздържано. Поне в началото може да се квалифицира като умерено, Причините?. Втората съпруга на Фердинанд трябва да замести достойно рано починалата княгиня-майка, а е почти неизвестна за широката общественост у нас. В добавка, не без помощта на част от пресата, пред люшкащата се в различни политически пристрастия публика, започват да се коментира и подлага под съмнение, истинността на нравствените добродетели на княгиня Елеонора. Въпросът се свързва с допуснатата, според тях, от нейна страна грешна стъпка – ненамесата на „особата на княгинята” в избухналите кървави етносни сблъсъци в Русе. И то само месец след тържествено и пищно посрещане на царската двойка в града.
Разбуненото население, приело бляскаво, с огромна радост и любов „добродетелната Елеонора” не крие, че очаква като мисия, повярвало в човешките й добродетели, в нейното искрено желание да служи на трона и България. Както и във възможностите й като благороден, честен и разумен съдник да спре кръвопролитията. Но очакванията на ранените и умиращите за помощ остават напразни. В хода на разгорелите се дебати в пресата се появяват доста прибързани негатвни оценки, които тя приема с много болка. Истината е, че за публиката докрай остава в тайна неоповестената строга забрана на Фердинанд, готовата за път към Русе Елеонора, да не напуска София.
Това е първият, все още незабележим сблъсък в Двореца между княжевската двойка. Той не само й дава тласък за самостоятелно действие в избраните още в младостта поприща на благотворителността и дарителството, но разпалва и желанието на Елеонора да докаже себе си и се превърне в чист и благороден символ на България. От този ден нататък, в следващите девет години Българската княгиня, а по-късно и царица ще постави своите невероятни нравствени и морални достойнства и сестрински заложби безрезервно, телом и духом в разположение на българите и на новото си отечество. И в същото време, тя ще положи много усилия и дипломатичност, за да излезе от сянката на амбициозния си, властен, безапелационен, раздразнителен, суетен, поддаващ се на суеверие и мистично влияние съпруг и на крехката си, привлекателна и надарена предшествница.
И успява. Защото след края на дните й съвременниците ще оценят по достойнство извършеното от нея в името на България и ще напишат с преклонение и скръб”: Царица Елеонора мина като искра над българския небосклон, но остави след себе си сияйна следа”.
За съжаление, много скоро след нейната смърт, кошмарът на Ньой – новата национална катастрофа ще разтърсят из основи царския трон, заеман от Фердинанд в продължение на 31 години. С неговата абдикация постепенно, но настойчиво, заедно с името на „низвергнатия” монарх, наречен от пресата дори и „Фердинанд- лисицата”, се „позабравя” и името на неговата съпруга Елеонора – „майката на ранените”, чието народополезно, високохуманно и огромно дело е знайно и оценено изключително високо приживе.
“От Тимок до Тулча и Черно море, ”
Кому не подаде тя свойта ръка
От Дунава тихи, до Бяло море…
За помощ, от болен от всяка беда!…
На бедни подкрепа,..
Навред се разнасяше кроткий й взор
за всички добра!
От селската хижа до царския трон…”
Тези доказани факти не могат да се променят и досега. Друг е въпросът, че дори малкото написано за Българската царица Елеонора след смъртта й допълнително е размито в лимитираните рамки на 50-годишното идеологическо табу, наложено от цензурата. Така след спуснатата „завеса на мълчанието” или оскъдната и бледа информация у съвременниците се изгражда от само себе си представата за една нерадостна, примирена царица, на която съдбата посочва точното място, време и роля в трънливия път на България към Голгота по време на войните за национално обединение.
Дали този портрет в едри щрихи и преобладаващо сиво-черни тонове отговаря на истината?
И да, и не! Защото, животът на Първата българската царица Еленора не е заключен само в рамките на дворцовия протокол и монотонният живот на придворните дами в Двореца, а носи привкуса на един интересен и изпълнен с динамика живот сред обществото, което от само себе си му придава своеобразен и пъстър колорит. Не напразно кореспондентът на в. „Нойе Фр.Пресе” Август Вайс в своя статия, посветна на принцеса Елеонора, отбелязва: „…тя, като заведующа, е преживяла всички опасности и ужаси от източноазиатската война през една цяла година. От всички нейни думи лъхаше състрадание за нещастните жертви на войната и съжаление, че не е могла да помогне на всички. Принцеса Елеонора е необикновено любезна. Когато една пленителна усмивка озари лицето й, когато тя с осторожни думи предпазливо се плъзне по деликатни въпроси и с едно грациозно остроумно обръщение поведе разговора по други предмети, човек я следва безпрекословно, не само защото това е желанието на една дама, но защото очарованието й е подействало…”
И България ще и предложи в три последователни войни тъжната и изнурително тежка възможност да приложи на практика благородните си хуманни сестрински принципи и вече изпитани делови организаторски качества. Времето на войните ще постави на сериозни изпитания благотворителните й и християнски импулси, определени от Свети апостол Павел – милостиви, търпеливи, всеотдайни, без да се притаява или предизвиква злоба или огорчение, а непрекъснато и щедро да раздава състрадание в сестринското служене.
Царица Елеонора – „майката на ранените и онеправданите”, отлита във вечността на 12.ІХ.1917 г. и отново удивява своите поданиците и Двореца с оставеното си завещание. Преданата лютерантка, в знак на благодарност и уважение към своето второ Отечество, пожелава да бъде погребана в полите на Витоша, до безценния бисер на българския творчески гений – Боянската църква. Царица Елеонора, принцеса Ройс, „белият български ангел с червения кръст” пожелава завинаги да се слее с родната ни земя в обикновените дрехи на милосърдна сестра, следвайки неотклонно и докрай жизненото си кредо заимствано от Гьоте:
“Благороден да бъде човек,
добър и готов за помощ-
само това го издига над
всички земни творения!”
За да възкресим и потвърдим днес висотата, силата на духа и волята на тази „позната-непозната” българска царица трябва се върнем назад във времето и видим „пропусканите“ с десетилетия факти. Именно те могат и доказват необоримо най-важната, а в определини случаи, уникална по своя замисъл и изпълнение съществена част от широко мащабната дейност на Царица Елеонора в сферата на милосърдието и благотворителността.
Колкото и невероятно да изглежда на пръв поглед, дори издирените и събрани материали от архивни и печатни източници затруднява изследователя със своя сериозен обем и разнообразна проблематика. В хронологично- тематичен план те могат да бъда разделени, поне за момента , в пет основни групи.
Милосърдна и благотворителна дейност на територията на Княжеството след Съединението 1885 г. до първата Балканска война от 1912 г. с две основни направления: а/ в страната и б/ в чужбина.
1. Балканските войни 1912-1913 г., благотворителното дело на Царица Елеонора:
а) съдействието на Международния Червен кръст в Женева (изпращането на санитарни мисии за фронтовата армия и в тила; подпомагане решаването на бежанския въпрос и този за прехраната на населението чрез основаването на дарителски фондове и нови стопански организации) ;
б) българите и милосърдното дело на царицата (усилия за решаване на въпросите, свързани със загубите от природните бедствия – наводнението в Тракия и земетресението в Северна България през 1913 г., изграждането на сиропиталища и ясли, за запазване живота и на децата и ефективна работата и контрол над децата – сираци и малолетни престъпници).
-
Европейските измерения на организираното благотворително дело в столицата и страната между балканските и Първата световна война:
а) усилия в областта на организираното съюзно движение и намесата в него на новосформираните сродни съюзи и организации;
б) изграждане на българския Съюз на благотворителните дружества, допринесъл за по-добрата координация и ефективност на оказваната помощ по линия на благотворителните обществени и ведомствени дружества и комитети;
в) издигане на европейско и световно ниво на професионалната подготовка на лекарския и санитарен персонал и това на общомедицинското и военновременно обслужване;
г) Елеонора – символ на милосърдието и благотворителността за европейската и американската общественост;
-
Световната война и проблемите на благотворителността:
а) Осъществяване на пряка връзка със старите Спомагателни комитети и изграждането на нови в съюзните държави; увеличаване на видовете и формите на работа сред населението там;
б) модерна масова мобилизация за включване на населението в по-широко мащабни и стратегически значими акции (подкрепа на армейските фронтови фондове и акциите за попълване фондовете на БЧК; за закупуване на самолети и крайцери за родния авио и морски флот. По молба на Царица Елеонора и с нейното лично съдействие все повече дейци на българската култура и изкуство подпомагат фронтовата армия, открито подкрепяйки националната ни кауза. Те все по-масово участват или организират двустранни културни изяви – благотворителни концерти, театрални представления, кинопрожекции и творчески базари в полза на воюващите съюзни армии, за бедните деца, войнишките семейства, фронтоваците. Българските художници предоставят своите картини за провежданите благотворителни търгове след закриване на изложбите ни в Германия и Австро-Унгария, участват в общи съюзнически изяви във Виена, Цариград и Берлин. В практиката им се утвърждава ритуала обковаване на символи-предмети, чрез който се събират дарения за бедните и фронтоваците; поемат се лични и колективни на шефства, над полкове и армии) и др.
-
Художествени, публицистични и художествено-документални творби и мемориални материали, посветени лично на Царица Елеонора от нейните съвременници до наши дни.Между тях най-голяма е кантата на Добри Христов, „Царица Елеонора”, написана през 1912 г. и изпълнена един път в нейно присъствие; стихотворението „Царица Елеонара” на Иван Вазов, поместено на първа страница в сборника „Одрин – Чаталджа”, издаден през 1914 г. в София с благотворителна цел, чийто предговор е написан от поета; безценни за нас са картините на няколко български художници, между които неизвестната доскоро творба на Д. Мирчев с образите на царската двойка, посветена на деня на обявяването на Независимостта на България, портретите на Царица Елеонора изработени от А. Митов и Ив. Мърквичка.
Интересна е историята на ктиторскияят портрет на Царица Елеонора и Цар Фердинанд, изработена от позлатена мозайка в дъговата ниша над царския трон в столичния Храм – паметник „Св. Ал. Невски”. Там царицата и царят на България са увековечени като ктитори на християнския храм в традициите на възрожденската ни живопис. За съжаление, непосредствено след събитията от 9.ІХ.1944 г., по чисто конюктурни причини, мозайката с образите на Фердинанд и Елеонора е разбита. Възстановена е като цветен стъклопис (витраж) едва в средата на 60-те години, но с променен вид, който умишлено не възстановява точно оригинална и по този начин коренно променя основната идея на автора. На стъклописната цветна рисунка липсват образите на Тракия, Мизия и Добруджа, които в първоначалния вид на работата отчаяно протягат ръце за помощ към Българското царско семейство.
Повеи!? Не, по-точно конюнктурна крива, лазеща предпазливо по ръба на историческите факти.– Сред официалните писма, делови преписки, личната кореспонденция и фотографии особено важно място заемат отчетите на БЧК. От 7.І.1908 г., само два месеца след пристигането си в страната, Царицата Елеонора става „негова височайша покровителка”. Изключителен интерес и висока стойност имат документите, свързани с дейността на отделните благотворителни съюзи, дружества и организации, ръководени лично от Елеонора или направлявани в дейността си от нея. Между тях на първо място стои и едно от най-старите у нас – Дружеството за „Борба с туберкулозата”, както и неизследваният конкретно и до днес Съюз на благотворителността по време на война към Министерството на вътрешните работи и изповеданията. Изключително важни и ценни са и архивните сборни материали, посветени на основаното у нас по нейна идея и инициатива уникално дружество„Самарянка”.
В този аспект тук могат да се оформят и подтеми, като основната е свързана с дейността на царица Елеонора Ройс в областта на ЗДРАВНО-СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ. В нея намират своето място дейностите по линия на БЧК, за който, според отчета му за периода 1914-1915 г. Царица Елеонора е превела 39 060 лв.; По публикации на П. Иванова, непосредствено преди Първата световна война тя пледира сред депутатите от Народното събрание и успява да ги убеди да отпуснат солидна сума за построяването и обзавеждането на нервно-психиатрична клиника към Александровска болница; подкрепя с дарения всички посетени от нея санаториуми, климатически и термални станции; управлява с познание и замах сформираните и издържани от личния й фонд или сформирания благотворителен фонд „Елеонора” болници, сестрински училища, сиропиталища и ясли, безплатни ученически и детски трапезарии, специализирани медицински заведения-санаториуми (Детският санаториум за туберкулозно болни във Варна, Институт (интернат, пансион) за слепи и глухонеми деца, за чието основаване тя дарява 30 000 лв.; профилактичният санаториум „Фердинанд” в Искрец и Св. Врач, и пр.)
Повечето от тях се създават по инициатива на Царица Елеонора, а за тяхната постройката и издръжката тя внася не само набрани от нея средства. В отчета на организационния комитет на базара, организиран от Софийското учителското дружество за 1912 г. е отбелязано, че „най-сериозни постъпления са реализирани от 14-те скъпоценни предмета, подарени от Царицата”.
Малко по-късно, макар и тежко болна, Царица Елеонора отново ще прояви своята инициативност и като скромен дар към българските инвалиди и жертви на войната ще поиска вместо подарък за последния си рожден ден на 22 август да бъде направен макет на корабче – „Ладията на живота” и събраните при обковаването й средства да бъдат предадени на фронтоваците от подшефния й 24 пехотен Черноморски фронт и добруджанските бежанци.
Тя спомага за превръщането на временните ортопедични институти към Германската и Австро-унгарската санитарни мисии в единна българска ортопедична здравна институция – първа по рода си у нас, като подкрепя създаването и на Инвалидно-професионалното училище към него. „Майката на фронтоваците” – Царица Елеонора е и в основата на мащабни акции за попълване на фондове за подпомагане на социално слабите войнишки семейства, сираците; лично осигурява безплатно лечение в Германия и Австро-Унгария на военноинвалиди и ослепели войници и офицери, а на останалите болни в страната дава възможност за посещение на безплатни преквалификационни курсове, чрез които да се подготвят за новия си мирен и съзидателен труд, независимо от тежките душевни и физически травми.
Високо ерудираната и проницателна, „главната медицинска сестра на България”, търси пътища, за да повиши професионалната подготовка на средномедицинския и лекарски персонал, като я доближи до съвременните европейски стандарти и показаната висока квалификация на колегите им. В програмите на своите визити в съюзните държави, дори и по време на тежките операции, които преживява след заболяването й по фронтовете, тя се интересува от най-новите достижения на санитарното военно дело и се опитва да помогне на българската армия с подобаващи среща и по-чести професионални контакти и изява в Европа.
Тя изпраща като слушатели или участници във военномедицински научни форуми българските лекари, преминали през горнилото на двете балкански войни. Със съдействието на Американския червен кръст Царица Елеонора открива сестринско училище, в което работят като преподаватели по Флоранс-Найтингейловата система милосърдните сестри, г-ците Хелен Скот и Рахила Торанс; Елеонора закупува от Финландия със собствени средства най-новия модел походни медицински колички за извозване на ранени и подарява на персонала в издържаната лично от нея военно-полева болница първообраза на термосите и чантите за хирургически инструменти, закупени по нейно поръчение и средства от Виена.
Българската царица организира поредица демонстрации пред висшите офицери и Щаба на армията със специално обучени санитарни кучета, доставени у нас по нейна молба от Германската армия, от които е сформирано цяло отделение в помощ на санитарите в прифронтвата полоса;
Като веща медицинска сестра Царица Елеонора въвежда по-леки и удобни униформи за медицинския персонал, подобрява, според възможностите си, заплащането и храната на българските медици и сестри и пр.
Друга тема, в които взема пряко, а не косвено, участие Българската царица и която преминава като червена нишка през времето на всички войни за национално обединение е работата с училищата, църквата, армията и Военното министерство по въпросите на патриотичното възпитание на младежта и изграждането на високи нравствени и морални добродетели Особено внимание тя отделя на школниците – във Военното на Негово Величество училище. Тя неуморно акумулира идеи и реално подпомага проведените във връзка с това организационни съвещания и осъществени контакти и инициативи, между които важно място заемат акциите за закупуване на авиоескадра, морски крайцери за бъдещия беломорски военен български флот, шефствата над бойни поделения и организираната по немско-австрийски образец благотвортелна акция „Фронтови окопи”, в която се включва целият личен състав на военното училище. Във всенародно дело тя превръща и т.н. обковавания на предмети –символи в полза на децата-сираци, ранените и инвалидите фронтоваци, които се подготвят и провеждат в столицата („Черешовото топче”, „Гербът на София”, барелефът „Бойни другари” – пред Австрийската санитарна мисия”) и във Варна („Ладията на живота”)…
Особен интерес будят материалите, които можем да класифицираме в тематичния, актуален и днес вид под название “ВЕРСКИ ПРОБЛЕМ В АРМИЯТА“.
Според документите и информациите в пресата в него Царица Елеонора изпъква като един изключително тактичен, хладнокръвен и ерудиран дипломат, който, съобразно обективната обстановка, ловко и добронамерено балансира между отделните представители на различните вероизповедания у нас. Тя съдейства за тяхното правилно разпределение в действащата армия; изисква хуманно отношение към пленниците, независимо от коя армия са те, и сама дава пример за това.
Съвместно с чуждите лекари-специалисти от санитарните мисии тя лично прави специални инспекционни обиколки в холерно болните турски пленници в лагерите на р. Тунджа до Ямбол и заделя от средствата на спомагателните фондове за подобряване на социално-битовото им състояние; насърчава хуманното общуване на местните хора с пленените войници и офицери, като непрекъснато подчертава, че „те, вече обезоръжени, не са ни врагове”.
Царицата подкрепя идеята на Великотърновския митрополит Йосиф, който е и първият началник на военното духовенство, организирано в специална Духовната секция при ЩДА, да се издаде уникалното за времето си духовно списание „Вяра и Сила”, което няма аналог в нито една от съюзните армии. Усилията и знанията й като член на Международния Червен кръст в Женева преследват ясна за нея тактико-стратегическа цел – авторитетната международна организация на Червения кръст подчертава в докладите си ясно изразената хуманност и човеколюбие от страна на БЧК и армията по отношение на пленниците. А това е свързано и с успешното и точно решение на актуалния т.н. верски проблем в армията. Не напразно като един от големите приноси на Командването при Щаба на българската армия по време на войните за национално обединение се сочи фактът, че в Българската армия този въпрос е решен изключително ефективно, творчески, толерантно и без сътресения.
Европейската нагласа и мащабът на работата на Царица Елеонора могат да се изяснят и при прегледа на материалите от тематичната група „ЧУЖДИ ДАРИТЕЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ”.
След отправените от нея апели за помощ през 1912 и 1914 г. нараства броят на чужденците-представители на Международния червен кръст. От тях значителен принос имат тези от съюзните държави, които с личното съдействие на Царица Елеонора организират в чужбина Спомагателни комитети за България. Стотици хиляди са хората от Австро-Унгария, Германия, Америка,Франция,Турция, които масово участват в дарителските акции за братската армия, за героите от Тутракан, за войнишките семейства и сираци, за бедните деца на България и т. н. Не изоставят в надпреварата на дарителството и българските студентски организации в чужбина, чиято дейност отблизо следи, напътства и реално подпомага с откриването на български студентски Домове-клубове в съюзните столици Царица Елеонора.Тя подкрепя в дарителското дело и членовете на българските легации по света.
Въпреки тежкото заболяване и направените й 4 последователни операции в Германия, Елеонора не прекъсва и преките си връзки с личния състав на пребиващите у нас по време на войните чуждестранни санитарни мисии, землячества и командировани специалисти. Тяхната неоценима помощ се включва в рамките на дарителството по места, но е обвързано и с общите им инициативи с различни български институции, между които на първо място с БЧК.
Венец в дейността на Царица Елеонора в полза на второто й отечество е прякото нейно участие в редовете на фронтовата армия 1912 г. при Лозенград, Свиленград и Булаир, а през 1913 г. в Югозападните райони на България. В драматичните дни на отстъплението по Кресненското дифиле, тя, „майката на героите”, под дъжд от куршуми и преки попадения на артилерията, смело охранява, пази и не изоставя не само своите подчинени – персонала на организираната и лично издържана от нея военно-полева болница, но и постъпилите там ранени или умиращи от холера и тиф български бойци- герои. И успява да ги спаси. Въпреки предадената й от гвардейците изрична заповед на Царя незабавно да напусне полесражението.
Малко по-късно, пред войнишкия строй край Кюстендил, където е ЩДА, а не в дворцовите зали, жената, извезала и подарила през октомври 1912 г. знамето на българското Македоно-Одринско опълчение, Царицата-полковник от Българската армия Елеонора Ройс Кьостриц ще получи всред всеобщите бурни, искрени овации и дълго нестихващо „ура” на фронтоваците своя втори кръст за храброст.
На 12.ІХ. 1917 г. България с мълчалива болка се прощава със своя „бял ангел” – безшумно, но гордо и царствено отпуснал уморени криле върху скалите на българския морски бряг при Ексиноград.
В завещанието си, написано преди последната й операция в Германия – открито от доц. д-р София Василева, сред документите от фонда на Двореца, дарени през 2006 г. на ЦДА, тя не забравя голямата си житейска мисия и дарява всичко по-съществено, което притежава, за благотворителни цели на множеството съюзи, дружества и организации…
Вестник „Военни известия ще напише за Царица Елеонора: „…Белите одеяния, с които тя се явяваше в болницата, добиваха сиянието на апостолски плащ. А тя наистина беше апостол на християнските добродетели. Апостол, който не говореше, а действаше. У нея словото бе дело”…
Граф Абенсберг Траун, председател на Австрийския червен кръст с искрена скръб отбелязва в писмото си до БЧК : „…Сега тя умря и с нея умря една от най-видните е енергични саратници на Червения кръст. Един женски идеал, в лицето на който не само България, но и цяла Европа губи носителката на интернационалната мисъл за любов към ближния ..”
Българското дружество на Червения кръст отбелязва : „.. В нея бяха въплътени всички женски добродетели. Добротата на сърцето се съединяваше с любов до себеотрицание и с неуморима благотворителна и инициаторска дейност. Това беше най-високо стоящата в цивилизования свят фигура и светът еднакво скърби за изчезването на сърцето, преизпълнено със себеотрицание, преданост към слабите и страдащите…”
Съюзи, дружества, сиропиталища, училища, улици и площади из всички български градове ще бъдат назовани с нейното име ще се отрупват от цветя, а фронтоваците ще пишат в спомените си за нейната невероятна доброта и всеотдайност. Английските пленници ще поставят върху гроба й специален венец, а военноинвалидите-каменоделци сами ще изработят и увенчаят гроба на своята „неповторима – майка хранилница” с мраморна плоча, върху която ще вградят сребърен кръст. Под вензела на достойната българска царица те ще изпишат с вълнение, това, на което тя ги е учила – да вярват – с цялата си душа в човека и доброто до последния си час, защото „Блажени милостиви, те ще бъдат помилвани”.
* * *
За съжаление, само няколко години след нейната кончина, както в отчетите на българското Дружество „Червен кръст”, така и в пресата вече почти не се изписва името на Царица Елеонора – една от най-силните и ярки фигури в новата българска история, защото… то вече е „поизтрито” или, по-вярно е, „отвято” от вечно бушуващите конюнктурни ветрове.
А днес?
Царица Елеонора отново „елегантно” е пренебрегната от съвременниците ни, въпреки че в Златната книга на столицата ни след името на Цар Фердинанд е вписано нейното име като заслужил почетен жител на възраждащия се град София. Едно безапелационно признание за невероятната й преданост и любов към народа ни, който, оценявайки по достойнство направеното от нея с обич и топлота, сам я назовава „коронованият бял ангел”на България. Да, в модерната ни столица София, за която Царица Елеонора спасява Боянската църква – един от най-ценните паметници на националната ни и дори в световна култура – няма дори уличка, наименувана с нейното име, а да не говорим за представителен булевард, така, както са увековечени и признати имената на други членове от фамилията… А по лично нейно желание гробът й е там, в полите на Витоша, до българската светиня.. Първата българска царица от Третото българско царство дори в предсмъртния си час не забравя България и народа й. В своето завещание тя щедро му дарява всичките си средства и скъпоценности… без остатък!
* * *
Дори и да прозвучи прекалено патетично, безкритично или твърде нихилистично за днешния момент, това е истината за съдбата на Царица Еленора и множество други заслужили чужденци и българи, попаднали в „Галерията на забравените”. А всички те, според силите и възможностите си, са работили за просперитета и слънчевото бъдеще на МАЙКА БЪЛГАРИЯ – станала тяхна обща Родина!
.
Бележки:
*В организирането на конференцията вземат участие: Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите в България,; Военномедицинска академия; Военна академия А.” Г. С. Раковски”; БЧК; Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва; Черноморска асоциация на жените 2000- Бургас ;Фондация “За хората”; Национален граждански форум “Българка” От изнесените общо 41 научни доклада и съобщения, 26 конкретно засягат различни моменти от дейността на царица Елеонора в полето на милосърдието и благотворителността. Между авторите са: проф. д-р М. Златева, проф.дин В. Николова, доц. д-р Л.Любенова, доц.д-р Р. Стоянова, доц. д-р Д. Зафиров, доц. д-р С. Василева, доц. д-р Р. Дончева, доц. д-р Ал. Гребенаров, д-р В. Милачков д-р П. Карджилов, гл. експерт Ел. Бугарчева и др.
На 1.ХІІ. 2007 г. 45 минути от телевизионното предаване “Час по България” на доц. д-р Пламен Павлов с гост А. Златева, бе посветено изцяло на живота и дейността на царица Елеонора и резултатите от проведения научен форум. ”Война и милосърдие”.
През 2009 и 2010 г. в Русия (г. Калуга), по време на ІІ и ІІІ международни научни конференции „У истоков Россйской государственности.Роль женщин в истории династии Романовых” доц. д-р Татяна Бондар, А. Златева и доц. д-р Р. Чукова изнесоха научни доклади, отразяващи живота и дейността на българската царица Елеонора – бел. авт.
** За съжаление, подготвеният веднага след конференцията, от научната редколегия с гл. редактор акад. Георги Марков, сборник “ ВОЙНА И МИЛОСЪРДИЕ”, все още не е публикуван поради… липса на средства…?!! В него са включени не само изнесените на конференцията доклади, но и изработената от Грета Бойова от научната библиотека към ВА” Г. С. Раковски” в обем на 40 с. пълна библография на всички посветени на царица Елеонора научни, публицистични, мемоарни, художествен и др. материали публикувани у нас (актуализиран до 2010 г.). – бел. авт.
***В някои източници се посочва датата 1.ІІІ.1908 г.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
-
Алексиев, Ив. Дарителски корабен модел „Елеонора” -http://morskimusey-bg.com/publikacii/ valex2.html
2. Апостолов, М., П. Иванова. История на медицината и сестринството . С., 1988 г.
3. Балабанов, Л. Нейно Царско Височество Принцеса Елеонора Рьой –Кьостриц –Втора българска княгиня. С., 1908 г.
4. Бондар, Т. Царственные сестры милосердия дома Романовых. Болгарская царица Елеонора.- //.У истоков российской государственности. Роль женщин в истории династии Романовых. Исследования.С. Петербург, 2010,137-149.
5. Бурбулон, Робер дьо, Български дневници. София, 1995 г.
6. Василева, Б. Евреите в България 1944-1952 г. С., 1992., с.93. .
7. Василева, С. Завещанието на царица Елеонора, – Сб. „ Война и милосърдие” С., 2008,ИИ-БАН , ВМА, и др. /под печат/
8. Гошев, Ив. Материалната и духовната благотворителност на църквата днес. В. Църковен вестник, бр.48, 8.ХІІ.1916 г.
9. Златева, А. Австрийските дарители за България 1912-1918 г. Български традиции и чужд опит. С., 2005, 195с. / Моногрфията съдържа: библография; таблици със сборни стойности; схеми, отразяващи видовете и формите на дарителството у нас и в странство; поименен списък на дарителите по държави; за царица Елеонора, с. 157-161.
10. Златева, А. Обковаването-дълг, почит и спомен, Изв. на НВИМ, С., 1998, т.ХІІ, с.195-200;
11. Златева, А. Урок по всеотдайност. (Последният дар на царица Елеонора), в. Българска корона, /бр.40,21.Х.1999 г., с.1.
12. Златева, А., Организация и дейност на духовната секция при ЩДА, във войните за национално обеднение.-В: Религия и църква в България, С., 1999, с.234-242.
13. Златева, А. Фронтовото творчество и Първата световна война. (Щрихи към темата за добродетелите на българския войн). – Годишник на ВА “ Г.С. Раковски”, т.2, С., 2001 г., с. 166-174
14. Златева , А. Анкетата : “За“ или „против” чуждестранните санитарни мисии по време на балканските войни. В: 90 г. балканска война, Кърджали, 2002, с.191-231.
15. Златева, А. Благотворителните акции на Софийската градска община през войните за национално обединение.В. Българското дарителство.История,съвреме нност, перспективи. Карлово, 2003,.ИМ и ИИ-БАН, с.27-32
16. Златева, А., Чешкият журналист Владимир Сис и неговата фотоепопея за балкансикте войни 1912-1913 г.-Изв. на РИМ- В. Търново, В. Търново, 2004, с.266-286.
17. Златева, А., Европейските измерения на един отдаден на хората живот. (Шуменецът Р.В.Радев и дейността на софийската градска община в полето на благотворителността). В: Шуменци, строители на съвременна България, Шумен, 2004, с. 113-130;
18. Златева, А.. Списанието „Вяра и Сила” – теоретико-практически орган на духовната секция при ЩДА 1917-1918 г. – В: 90 години организирани военноисторически изследвания в България. С., 2004, ВА.Г. С. Раковски и ИИ-БАН с. 203-221.
19. Златева, А., Урок по човеколюбие. ВНЦВ училище и благотворителните акции по време на Първата световна война. – Годишник на ВА “ Г. С. Раковски”, т. 2, С, 2004, с. 101-127.
20. Златева, А. „Рейдове на свободата” – или продължение на Солунската епопея 1913 г. В: Първата световна война на Балканите. С., 2006, с.221-243;
21. Златева, А., „Равнис по капитаните” БЧК, милосърдието и дарителството по време на Сръбско- българската война 1885 г.С., 2006, с.153-180
22. Златева, А. Забравеният рицар на вярата. (Портрет на епископ Йосиф),В: 130 г. Старозагорска епархия. РИМ-Ст. Загора и ИИ-БАН, 2007, с.41-55.
23. Златева, А, Германските и австрийските дарители за фронтовата ни армия и героите от Тутраканската епопея.- В: Тутраканската епопея и войната на северния фронт 1916-1918 г., 2007, Тутракан, ИМ-Тутракан и ИИ-БАН,с. 360-369.
24. Златева, А.Князът на българската църква- Великотърновският митрополит Йосиф.(щрихи към портрета ).В: Клио.Сборник в чест на ст.н.с. д-р М. Куманов, С., 2008, с.303-336.
25. Златева, А., Приятелски ръце преплетени през границата. (Австрийските и унгарските дарители за България 1912-1918 г.). В: годишник на Музея на медицината – Варна, 2008, /под печат/
26. Златева, А., Унгарският Спомагателен комитет за България 1912-1918 г. Дарения, личности, организации. В: Клио, Университет – Дебрецен, Унгария, 2008.
27. Златева, А., П. Карамитрева, Царица Елеонора -необруганата, но и невъзвеличена благодетелка, В: Изв. на Българското историческо дружество, т. 40, С.,2008, ИИ-БАН, с. 18-31;
28. Златева, М, А. Златева , Американското признание за милосърдието на царица Елеонора . –Сб. Война и милосърдие,С.,2008./ под печат/
29. Златева, А. Сдружението „ Братство по оръжие”1915-1918 г. или втората стъпка от стратегията на Централните сили за запазване пазарите на Балканите и Изтока. В:България 100 г. юридически суверенна държава. –икономически, политически и културни постижения. том 2, УНСС, С., 2010, с. 134-163.
30. Златева, А., Царица Элеонора-„коронованный ангел Болгарий.” В: У истоков российской государственности. Роль женщин в истории династии Романовых. Исследования .С. Петербург, 2010, 198-209.
31. Златева, А. Ръце преплетени през границата. (Унгарските дарители за България през войните за национално обединение 1912-1918)-, в.95 години Тутраканска епопея, ед. юбилеен брой –Тутракан,Издание на Ист. музей Тутракан и в. « Тутракански глас».септември 2011, с.12.
32. Златева, А. Ръце преплетени през границата. (Унгарските дарители за България през войните за национално обединение 1912-1918)- «бялото петно» в българската историография. – В:95 г. от Тутраканската епопея, Тутракан ИМ и ИИ-БАН, 2011 /под печат/
33. Иванов, И. Българските бойни знамена и флагове. С., 1998 г.
34. Иванова, П. Благотворителността на българската царска династия – сп. „Асклепий“, т.ХІІІ, 2001 г., с. 175-177.
35. Икономов, Сп. Освободителната война на балканите. История, впечатления, картини. С., 1912 г. /на свитъци/ към в. „Дневник“, 1912-1913 г.
36. Карамитрева, П. Коронованите милосърдни сестри на Европа. Пловдив, 2002 г., с.13-40/ за Елеонора – с.13-40.
37. Карамитрева, П. Памет за Анри Дюнан, Пловдив, 2001, с.185с.
38. Кьорчев, Д. Политика на съюзи..С., 1917 г.
39. Николова, В. Софийският общински съвет между два кабинета 1911-1915 г. – ИДА, т.76, С., 2000, с.3-32.
40. Николова, В., Р. Стоянова, Споделена отговорност. (Гражданските организации, държавата и институциите за обществени грижи в Българиs 1878-1939г.С., 2009, с.85-114.
41. Павлов, Пл. Българските царици, владетелки и принцеси, С., 2009, Световна библиотека ,с.78-77.
42. Петрова, Сулана . Моите спомени. С., 1995, с.69.
43. Станчова, А. Дворцови и дипломатически спомени/ 1887-1915/,.С., 233 с
44. Стателова, Е.Ив. Евт. Гешов.(Из трънливия път на съзиданието).С., 1994 г.
45. Стоянова, Р. , В. Николова. Благотворителност и дарителство в България. 1878-1944 г.-състрадание или и вяра в бъдещето. В: сп. БАН, 200 г. кн.6, с.11-16
46 . Казакова, В. Носталгично за Бургас. Бургас, 2007, с.108-129.
47. Карджилов, П. Български игрален филм.Анотирана илюстрована филмография.т.1, С., 1915-1948 г. С., 1987 г.;
48 Карджилов, П. Образът на царшица Елеонора в хроникално-документалното кино в България. –Сб.Война и милосърдие, С., 2008, / под печат/
49. Чукова, Р. Санитарното дело по време на Руско-японската война (1904-1906 г.) и активното участие на бъдещата българска царица Елеонора Рой в него. -.В:У истоков российской государственности. Роль женщин в истории династии Романовых. Исследования .С. Петербург, 2011,/ под печат/.
50. Енциклопедии, справочници и художествени албуми, отразяващи събитията от 1912-1918 г.
51 в. Зорница, Цариград, бр.8, 9 11, от 21,.ІІ.,9 и 13.ІІІ.1908 г.
52 в. Артистично утро, бр.2,17.09.1916 г.
53. статия на Август Вайс, цит. по Изв. на БДЧК,бр.78, 1917, с.1239-1242
54. Из прощалното стихотворение ”Сестра Елеонора” на поручик Боян С. Дацов,сп. Художествена седмица, 1917 , бр.42,с.7.
55.в. Авиатор, специален брой за подпомагане на фонда «Български авиотряд «Белите орли», С., Орг. комитет, юли 1917 г.
56 Отчети на дружеството на БЧК за периода на военните години.1912-1918 г.
57. Отчет на дружеството на БЧК за 1915-1920 г. С., 1921,с.34-39
58. Отчетните доклади на най-големите благотворителни дружества у нас за същия период.,съхранявани в ЦДА и регионалните архиви на страната
59. Протоколи от заседанията на НС и Софийската градска олбщина.за изследвания период
60 Gera-Geschichte der Stadt in Wort und Bild Deutscher Verland der Wisseuschaften, Berlin, 1987,ISBN 3-326-00225-4/
61. Пълна систематизирана библиография на издирените по подготовката на Националната научна конференция материали посветени на царица Елеонора съдържа сб. “ Война и милосърдие”. Биографията е дело на магистър Грета Бойова от научната библиотека на ВА” Г.С. Раковски”- София./ ред. А. Златева/
62. Пълният текст на сватбената песен е публикуван във в. “ Зорница”, Цариград бр.14. 3.ІV.1908 г.
63. сп. Духовно-обществен преглед, г.І, 1917, бр.6, с.163-163
64. Художествено-документалните сборници :
„.Одрин – Чаталджа”, / В памет на падналите герои и сираците на героите с предговор от Ив. Вазов/. С., 1914 г
” Загинали за родината,т.1-6,С., 1937-1942 г.;
„Епопея на българския войн.” С., т.1-6, С., 1929-1937.
65 .В работата са използвани архивни документи и материали от ЦДА, АМВР, ЦИА,ЦВА, Държавен архив , БИА на НБКМ и архивите при регионалните музей Ст. Загора, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Хасково, Варна, В. Търново,Габрово, Сливен, Бургас.Поради ограниченият обем на научното съобщение в работата не са цитирани всички издирени и публикувани материали в прегледаните над 82 вестника и 42 списания – като примерно: цялото течение на сп. ИДБЧК, , сп. “Илюстрация светлина“, , сп. „Съвременник“, ,сп. „Художествена седмица“, сп. „Вяра и Сила“; сп. „Световна илюстрация“, сп. „Български доброволец“; в Софийски общински вестник, в. „Референдум“, в. „Църковен вестник“, в. „Балканска поща“, в. „Народни права“, в. „Вечерна поща“, в. „Сан-Стефанска България“, в. „Търговски вестник“, в. „Български търговски вестник“, и др. В тях подробно са отразени материалите, показващи многостранната и огромна по обем дейност на царица Елеонора.По-подробно те са изписани в посочените по-горе монографии, студии и статии. – и най-вече в непубликуваните все още изследвания на авторите от конференцията „Война и милосърдие” – бел. авт.
