„Много е важно да имаш здрав гръб“ – това са думи на дядо Михаел. За Вивиана Асса „здравият гръб“ е Бургас, морето, родът, приятелите, детството. „Бургас – пише авторката – наистина е особено населено място, освободено от предразсъдъци, може би и затова различните етноси тук живеят лесно. Художествената почва на този тогава „неголям и некрасив град“ бе проникната в голяма дълбочина, където са духовните извори на изкуството и културата, което от само себе си означава вълшебно съчетание между красота и нравственост, или дидактично казано: висок морал.“
Сякаш дочувам тътен от Омирови сцени, когато четях страниците за „живота с Румен“ (Румен Леонидов). Вивиана Асса, чийто еврейски произход предопределя нейното специфично световъзприемане и оценки, трябва да се вгради в една друга специфичност – тази на народопсихологията на македонските българи. Вивиана Асса е възприела като свой патоса на Румен Леонидов, когато става дума за неговото потекло. Има пасажи в книгата, които са наситени с мистика, говори се за неща, които се срещат само в митологията на македонските българи. И какво се случва! Ден преди сватбата им, погребват дядото на Румен. Всички са съкрушени от скръб, особено баба му. Но сватбата не се отлага… Над следващите редове човек не може да не потръпне, да не пусне сълза:
„Оркестърът захвана някакво тежко хоро. И с края на окото си видях опечалената баба Райна, тази дребна женичка, още по-смалена от скръбта, която си беше оставила траура вкъщи, да поведе хорото. До нея се наредиха синовете й и братът на дядо Коста, дядо Сандо. Бяха се прегърнали през рамене по македонски, сълзите им капеха и с всяка стъпка се настървяваха в това обречено хоро. Не бях виждала подобна отвара от скръб и страст. Без да усетя, ги прегърнах и влязох в хорото. Оттогава съм там. Не че не ми е минавало през ум да се пусна… Бях глътнала от скрития извор на човещината, сълзите на съзиданието.“
Друга, сякаш митична сцена е случилото се на лобното място на войводата Леонид Янков, прадядо на Румен Леонидов. В местността Гявото, край Вардар, е издигнат паметник на героя. Румен, Вивиана, 12-годишният им син, заедно с македонския поет Михаил Ренджов са дошли да се поклонят. По пътя към това свято място са се присъединили и няколко души от близкото село…
„До нас Вардар ромолеше тихо като съпровод на песента „Тръба тръбе Гевгелия“ (народна песен за Леонид войвода – б.м.). – По-нататък четем: – В този момент Мишо Ренджов, кой знае откъде, извади малка свирчица, почти самоделна, и засвири песента за Леонид войвода. И тутакси малката разнородна дружинка се спогледа, прегърнаха се през рамената, наобиколиха паметника и заиграха страхотно мъжко македонско хоро, като в центъра беше моят малък син. Вардарът се лееше, а в кръвта на македонците се виеше песента, кехлибарените капки жолта ракия и солените мъжки сълзи. Това беше. После се прибрахме, а таксиметровият шофьор отказа да ни вземе пари.
Тръгнахме си за България с пясък в гърлото. Само синът ни беше истински щастлив…“
