Ххх
На Острова снегът е мимолетен –
срама не скрива на разголеното лято
и то прекрачва с нагло неприличие
в салоните на есента и зимата.
Тук реките не познават зимен сън –
смрадта от раните промити на нощта
отнасят в контейнерите на морето.
И аз се закачих за миглите
на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс
и се издигнах до бялата брада на облаците –
а птиците на моя смях небесен
крилете си прозрачни разпериха над Темза.
Питате защо побягнах
от свойто топло ъгълче самотност –
за да потърся кът уютен
в горите на мълчанието островно
за болните си спомени.