Цанко Серафимов в спор с Валентин Караманчев за Иван Гаджев

ПИСАТЕЛЯТ ВАЛЕНТИН КАРАМАНЧЕВ БРАНИ „ПРИЮТА” ЗА СТАРИ КНИГИ И ВЕЩИ НА ВЕТЕРИНАРЯ ИВАН ГАДЖЕВ

В новата си книга „Брашнен чувал” Валентин Караманчев, наред с филипиките си срещу главния редактор на портал „Култура” Тони Николов, срещу писателя и публициста Димитър Бочев, срещу писателя-дисидент Георги Марков, убит от комунистическите тайни служби, „удостоил” е с височейшето си внимание и моята скромна особа. Вината ми е, че във второто издание на историко-публистичния си труд „ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК за Македония и македонските работи” съм „подгонил” „през Портал „Култура” общ „наш земляк, ветеринарния лекар Иван Илиев Гаджев, който в далечния Детройт построи и финансира „приют” за стари книги, документи, илюстрации, посветени на българското и македонското минало” (сякаш македонското минало не българско!… ).

Преди да започне дитирамбите си колко велик български патриот е ветеринаря и колко неправ съм в моите твърдения, Валентин Караманчев, с присъщото си високомерие, с полуистини и тънка ирония, ме представя като бивш жуналист във в. „Пиринско дело”, кореспондент на в. „Земеделско знаме”, сътрудник на сп. „Македония”, издал десетина стихосбирки. Бил съм собственик на позатихнало издателство. А днешната забележителност на моето родно село Баничан (Валентин Караманчев е мой земляк – аз селянин от Баничан, той пък гражданин от гр. Гоце Делчев) била приютът за пенсионирани магарета (разбирате намека!).

Тук се налага да запозная г-н Караманчев с моето CV, което пък ще позволи на читателя да прецени „температурата” на Караманчевата преднамереност в изложението си – изложение, в което послъгва нарочно: аз не съм бил сътрудник на сп. „Македония”, а съм негов основател, собственик, издател и главен редактор от 1993 до 2001 г. Изданието се разпространяваше по целия свят. В моята редколегия членове са били проф. д-р Георги Бакалов, проф. д-р Георги Марков, сега академик, проф д-р Михаил Огнянов, проф. д-р Светлозар Елдъров и др. Художник на списанието беше проф. Румен Скорчев. Ако желае г-н Караманчев, може да разгледа списанието – много броеве притежава и „институтът” на Иван Гаджев в гр. Гоце Делчев. А в моето „позатихнало” издателство само през последните няколко месеца излязоха значими книги – „Българите в Албания” – издания на български и на английски език, предстои и на албански език; „БЯЛА КНИГА за езиковия спор между България и РС Македония” – издания на български, на английски език, под печат е на немски език, подготвят се на испански, на френски, на португалски и на езиковата норма в РС Македония; пуснах второ издание на знаменития труд на Иван Михайлов „Сталин и Македонският въпрос”; излезе богато илюстриран юбилеен сборник „Славеите на България – съдба на ангели”, както и няколко стихосбирки. Гордост за всеки издател могат да бъдат двете луксозни издания за деца „Вечни български народни приказки” и „Десет чудодейни приказки”.

Увлечен в разказа си за приюта за пенсионирани магарета,

г-н Караманчев пропуска да съобщи, че съм автор на номинираната в конкурса на Портал „Култура” книга „МАКЕДОНИЯ IX в. пр. Хр. – XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя”, на „РЕЧНИК НА ПРИЗНАНИЯТА за моето българско време или щрихи към македонската орис”, на „РЕЧНИК НА МЪКАТА И ГНЕВА или моите безсъния за Македония”, на студията „История славянобългарска – манифест на новото време” с адаптация на Паисиевия труд на съвременен литературен български език, на „Манускрипт за времето на цар Самуил”, на „Горчивите корени на кипариса” – фрагменти, на „БИОГРАФИИ НА ПИСАТЕЛИ или стълбове на българската духовност”, многократно преиздавана през последните 15 години, на романа „Баничанската Света Богородица”, откъси от който г-н Караманчев е чел в сайта „Факел.бг” и по този повод ми се обади по телефона – досега с него никога не бяхме разговаряли…

Надявам се, че на автор с такова CV, читателят би се доверил на написаното от мен и на това, което ще кажа тук.

Та в своята „филипика” срещу мен, след като приключва с прелюбопитното съобщение, че немският ветеринар Щефан Вебер, заедно с европейската организация „Ветеринари в действие” приютяват „немощните магарета, вместо стопаните им да ги продадат за жълти стотинки на кланицата за умъртвяване и използване на месото им за в деликатесни салами”, именитият писател Караманчев пристъпва към своето обвинение срещу мен, съобщавайки, че през 1990 г. ветеринарят Гаджев пренася своя „приют за стари книги” в гр. Гоце Делчев – т.е. в близост до приюта за стари магарета, „издигайки библиотека с назначен кадърен човек да я обслужва” (Иван Марков, моят бивш приятел – б.м.).

Възхвалителното представяне от Валентин Караманчев на личността на д-р Иван Илиев Гаджев е твърде далече от истинския образ на този тъмен индивид.

Ето какво говорят фактите.

След като се установява в САЩ, Иван Гаджев се впуска стремително в организационния живот на Македонската патриотична организация, чието идейно ръководство се осъществява от Иван Михайлов, вождът на ВМРО, който живее в дълбока нелегалност в Италия. Амбициозният Гаджев успява да се издигне, със съгласието на Иван Михайлов, до поста секретар на МПО. В това време (както сочат документите от архива на Иван Михайлов, с които имах възможност лично да се запозная) в Рим пристига писмо до Иван Михайлов от гр. Гоце Делчев, в което черно на бяло е написано, че д-р Иван Гаджев е в близки връзки с българските тайни служби и е опасно да заема такъв висок пост в емигрантската организация. Иван Михайлов възлага на свои доверени хора в САЩ и Канада да проявяват бдителност спрямо Гаджев. Това е време, когато ветеринарят е вече в лична кореспонденция със самия Иван Михайлов. В някои от писмата дори си позволява да дава съвети на вожда как трябва да се управлява МПО.

През 1972 г. Иван Михайлов получава брой от сп. „Български воин”, в който е поместена статия от д-р Иван Гаджев по Македонския въпрос. Започвайки да чете статията, Михайлов вижда, че това му е твърде познат текст. Взема от библиотеката си „По трънливия път на македонското освободително дело” и не може да повярва на очите си – преписани са мотамо цели страници от книгата. Иван Михайлов пише на Гаджев остро писмо. Какво безочие, каква наглост!

Тук е мястото да посоча, че ако през 40-те години на миналия век Георги Зайков (Пирински), баща на сегашния политик от БСП Георги Пирински, бе изпратен от Коминтерна в САЩ, за да работи за македонизирането на българската емиграция от Македония, сега на д-р Иван Гаджев е поставена задачата да елиминира влиянието и идейното ръководство над МПО на легендарния водач на македонското освободително движение Иван Михайлов, за да се превземе отвътре организацията от сили, удобни на комунистическия режим в България. В свое обширно писмо въпросният Иван Гааджев отправя молба до комунистическия диктатор Тодор Живков да бъдат изпратени от България кадърни кадри, които да ръководят обществения живот на нашата емиграция в САЩ и Канада..

Картите са разкрити. Иван Гаджев започва открита дейност за компрометиране на Иван Михайлов. Един от замислите му е чрез органа на МПО в. „Македонска трибуна” да нанесе удар срещу Иван Михайлов. Главен редактор на вестника е Антон Н. Попов. За пласмента и техническите въпроси в редакцията отговаря братът на Антон Н. Попов – Димитър. Иван Гаджев се сближава с Димитър Н. Попов, който в годините става кръстник на три от децата му. Чрез Димитър ветеринарят влиза във връзка с всички стари емигранти и близките им и повечето от тях успява да убеди да му предоставят личните си архиви, в някои от които има и писма от Иван Михайлов, за да ги съхранява в създадения от него „институт”. С някои от ветераните прави магнитофонни записи, в които успява да изкопчи критики срещу Иван Михайлов.

В тези години в САЩ и Канада се закриват някои български църкви и Иван Гаджев успява да „прибере” в „института” си всички ценности – икони, църковна утвар.

Настъпва сюблимният момент. През 1982 г. главният редактор на в. „Македонска трибуна” Антон Н. Попов, честен и скромен деец, предан на Иван Михайлов, е отстранен. С подмолност и интриги и със съдействието на влиятелните в МПО Борислав Иванов и Христо Низамов, за главен редактор е поставен Димитър Н. Попов, податлив на влияния. Иван Гаджев веднага предлага за публикуване отровен пасквил срещу Иван Михайлов. Димитър е смутен, смята това за прекалено. Но накрая се предава. Статията е отпечатана. Гаджев сияе. Емиграцията е в недоумение…

Невъзвръщенецът Иван Гаджев, осъден задочно в България за измяна на отечеството, е в открити контакти с комунистическата власт. През 1982 г. библиотекарят от гр. Гоце Делчев Иван Марков е командирован от българска институция в САЩ, за да извърши организация и селектиране на фонда на „института”; да работи над ценните документи е изпратен и през 1992 г.

В тези години, когато изменникът на родината, антикомунистът Иван Гаджев е в изгнание, неговият скъп брат оперният певец Здравко Гаджев (чудно как е било възможно?!) гастролира безпрепятстван по оперни сцени по света…

Към „института” на Гаджев в Детройт се точат, командировани от български комунистически институции, чиито имена г-н Валентин Караманчев съобщава – ст.н.с. Константин Пандев, проф. д-р Констадин Палешутски. Към тях можем да прибавим голям брой градски първенци и ръководители на МВР в гр. Гоце Делчев, та дори и първия секретар на ОК на БКП Владимир Сандев.

Изпълнил отлично „мисията” в САЩ – МПО е разбита, в. „Македонска трибуна” е с нулево влияние (днес дори няма страница на български език), д-р Иван Гаджев премества „института” в гр. Гоце Делчев в построена от него за целта сграда. И грабва перото. В памет на загиналия през комунистически терор след 9 септември 1944 г. негов баща Илия Гаджев, легален деец на ВМРО, написва пет тома – „Лушин”, издава два тома за българската емиграция в Северна Америка. Но „венецът” на неговото творчество е „Иван Михайлов – отвъд легендите” – два обемисти това. Аз не познавам друг такъв продуктивен автор! Но и тази заблуда се разкри – при срещи с двама мои приятели доценти – историк и литератор, те споделиха, че са наети от Иван Гаджев за съставяне и редактиране на „трудовете” му…

Тук ще отбележа, че както в началото на „творческата „ си дейност, когато Иван Гаджев бе плагиатствал от труда на Иван Михайлов „По трънливия път на македонското освободително дело”, така и в края на „великото” си дело бе ограбил и мене, което може би трябва да ме ласкае. Аз моля г-н Валентин Караманчев да отвори първото издание на книгата ми „ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК за Македония и македонските работи” от 2004 г., стр 144, и да прочете статията „КАРАДЖОВ, Иван (1875 – 1934)”. Моля го също да намери в двутомника на Гаджев срещу Иван Михайлов статията за същия деец на ВМРО. Ако открие поне една буква или запетая разлика в текстовете, обещавам да организирам обществена подписка за набиране на средства – няколко милиона, които наследниците на ветеринаря искат за откупуване на целия фонд от документи и материали, макар че повечето за „прибрани” без цент заплащане от доверчиви стари дейци на македонското движение. Първите няколко хиляди ще са от мене!

Ако Иван Гаджев извърши успешно поръката да разбие МПО, нито ум, нито талант му достигаха да премахне ореола на Иван Михайлов като последен велик ръководител на македонското революционно движение, съставяйки своя злополучен двутомник срещу него. За този „фундаментален” труд, заради чиято подготовка и написване сякаш се е наложило да бъде ЕМИГРИРАН в Америка, компетентна оценка дава историкът Цочо Билярски, бивш директор на Държавна дирекция „Архиви”, вещ познавач на македонското революционно движение. В сайта „Всите българи заедно” той пише: „Въпреки преднамераната си концепция да бъде представен Иван Михайлов като една зловеща личност, навредила както на ВМРО, на МПО и на България, д-р Гаджев не успява да защити своите тези както в огромните студии към двата тома, така и в коментарите към отделните документи, въпреки огромния брой от разнообразен изворов материал, който е включил в томовете, а точно обратното. Михайлов израства още повече както в очите на безбройните му последователи, така и на онези, които може би за пръв път ще чуят неговото име. Не само от специалистите, но дори и от непредубедения читател може да се забележи, че авторът и съставител на този труд е търсил само материли, представящи Иван Михайлов в негативна и невярна светлина”.

Така стоят нещата, г-н Караманчев, с двата приюта в нашия край – приюта за пенсионирани магарета в моето село Баничан и Гаджевият „приют на стари книги и документи”, присвоени от нашата страдална емиграция от жална Македония.