Около професията ми се наслушах на мнения, какво е изкуство и какво обезателно не е. Всичко около нас може да бъде снимано. И всеки ще го направи по свой напълно различен начин. Такава безтегловност и стъписване пред бездната на неограничения избор изпитват художникът, писателят, архитектът, композиторът, както и всяка човешка дейност. Вечният смъртен враг на изкуството си остава рутината, шаблона. Всичко, което имитира оригинала можем да наречем кич – “боклук”. Огледайте думата мимезис – означава реалността събрана в образ. Ами искоусъ – опит, изпитание. Думи пристигащи заедно със значението си от античността и средновековието. И двата термина означават изкуство. Ако египетската пирамида край Гиза на Хеопс, беше висока само един метър, вместо 147м., никой нямаше да знае за нея. Но по-голямо все още не означава по-близо до изкуството. Построена е от каменни блокове, тежащи около 2 тона за 20 години и е завършена през 2580 г. пр. Хр. Един развеселен султан, някъде през 1180 г. заповядал пирамидите да се разрушат, като започнал от най-малката Хефрен и Микерин. По-малко от една година праотците на съвременните талибани се наслаждавали да рушат чужди култури, накрая грохнали и установили, че животът е кратък, изкуството вечно, а задачата непосилна. От тогава се изнизаха 4601 години!
Изглежда няма човешка дейност, в която да не могат да бъдат открити елементи на изкуство. Има ли все пак някакви твърди критерии, които да ни посочат, кое точно е изкуство и защо останалото не е. Само не питайте Радев. Вацлав Хавел авторът на 17 пиеси, получил 36 международни награди, може, защото знае всички възможни отговори. Стъпили сме на плаващи пясъци и това е очевидно. Това, което преди е било изкуство, днес е напълно възможно да бъде кич. Утре кичът – екзотика. Защо масово тиражирано изкуството губи уникалността си. Също и цената си. Принтиран Густав Климт струва левчета, оригиналът милиони. Парчета от многопластовата материя покрила Триумфалната арка стига до 50 евро. Завиването и отвиването е замислено от Кристо и Жан-Клод още в проекта. Хронистите ще му осигурят памет във времето. Особено изкуство, лишено от претенции за вечност. Грандиозна игра с перспективата, фантастичен визуален и пространствен ефект. Фотографията не улавя всичко. Живата картина на филма и видеото може да предаде трептенето, феерията на цветовете, силуета и осветеността при различните ъгли на осветяване от нашата звезда Слънцето. Наблюдателят остава поразен. Спира да говори и ръкомаха. Тълпите минават безмълвни, снимат и отминават. Масова хипноза, за която всяко изкуство мечтае. Тази опаковъчна дейност е била технологично неизпълнима от появата на човечеството до 19 век. Тя е немислима за инж. Александър Айфел и цялото съсловие на мега инженерната мисъл, само по една причина – тя е напълно безсмислена. Лишени от утилитарност, проектите на Кристо и Жан-Клод дълго са отхвърляни от прагматиците, от политиците. Здравомислието на посредствеността. На трудните за дефинирание територии, що е изкуство се мъдрят доста безсмислени и смахнати неща. Вж. някои плагиати на образци от абстрактната живопис, музиката, додекафонисти. Всеки може да разшири този списък. Все пак какво обединява творците? Те забавляват. Дейност възникнала спонтанно върху морския пясък, с трайност до следващата вълна /в буквалния и културен смисъл/. Или в пещерите за удивление и почуда на племенните вождове. Ами словото, песнопеенето, одите, ораториите, всички тези образци забавляват хората. Отместват близките хоризонти по-далече от носа, стомаха, оцеляването; разтварят зрителния ъгъл на човешкото съзнание. Сковаността на отминалите векове. Тази стихия винаги е предвождана от форлойфери, храбри шутове и щедри мецанати. То, изкуството, развива въображението на младите, подготвя ги за междупланетни полети без право на връщане. Бих казал, че всяко изкуство по най-лаконичен начин опакова епохата. Подменя едно тайнство с ново, понякога непонятно. Открива характерното, за дните в които по невероятна случайност сме живи. Рамкира алгоритъма и ни го поднася в синтезиран вид и форма за сетивата, с които разполага човешката раса. Нарастна броят на хората, които преживяват живота си без дълбоките книги, остават глухи за хармонията на звуците. Песните на Бийтълс им звучат еднообразно.
Някои от опаковките на Кристо Явашев са забележими от космоса; там няма тегло, географски посоки, няма горе, нито долу, а само летеж в базкрая на Универсума. На кой може да му хрумне, че това не е изкуство. Само на усукан от социализма човек. На антиваксър. На шоп. На дълбокоумен простак. На ревнив и агонизиращ за внимание мастурбант. На ексхибиционист с малка пишка, който няма какво да покаже и перверзията му остава незадоволена. Един досадно дебел слой от българското население секретира подобни типове: няколко килограма пироксилин стигат за “Статуята на свободата”. Още незавършена телевизионната кула в София, пророкуваха, щяла да падне всеки момент. Пайсе! Осветлението на “Стадион Васил Левски”, непременно щяло да избие зрителите по секторите. Всяка язовирна стена е съпътствана с легенди, колко народ ще се издави. П.Волгин, Я.Дачков и цял полк се разтресоха от пристъпи на кастрационен комплекс, джуджетата изправиха ръст, намериха повод да напомнят за себе си. Моля, съдебните заседатели да пренебрегнат споменатите от мен имена, защото още хиляди българи мислят като тях. Ще го кажа по друг начин, не са сами, тези клонинги на Бай Ганя, заради които Кристо Явашев напусна България. Той започна от нулата и разбуни света.Това вертикално излитане на Кристо, смазаните от провинциалните ни стандарти творци, поради това духовно изгърбени, не могат да простят. Ако Кристо беше останал в тази прокълната държава, щеше да е поредният страдалец, повод за кариерен растеж на шестаци от тайните служби. Същите, които днес са опасали, като пепелянки президентството, скупчени за втори мандат около президента Радев, окрилени да ни върнат в сюрреализма на социализма. Когато значеха нещо, пишеха своите доноси с лайнени пръсти от гарови тоалетни до прекия началник. Този президент, истински сухар, тъй хигроскопичен за бивши доносници и фамилни комунисти.
РS
Ако щете, изкуство е всичко, което по най-възвишен начин премахва огорчението от монотонното живеене и неизбежния край. Прочее, търсим кандидат президент от ранга на Вацлав Хавел, Петър Стоянов, Плевнелиев, Увалиев и нищо по-долу.
Какво чудо! Днес да чуя, че се издига кандидатурата на интелектуалец. Задава се най-прецизния тест за бъдещето на България. Сега ще разберем, един път завинаги, просъветският комунистическият терор, окончателно ли е съсипал българския народ или все още има разум да предпочете културната перспектива, пред проекта на оста: Русия, Решетников, БСП и хала до който ни докараха.
Ще се справят ли журналистите с натиска. Съдбовни дни.
––––––-