ЕНИЧАРИН

– Само добрите ученици ще участват в пиесата. – обяви учителката.
– И аз искам. – обади се Яни. 
– Ти си най-немирният  в цялото училище.
– Ама, госпожо! – примоли се разкаяно детето.
– За наказание, ще бъдеш от лошите. Ще играеш еничарина – Балтали Мемет!
     Всички му се присмяха. Яни наведе засрамено глава. Толкова му се искаше да участва в спектакъла! Обаче не като еничарин! Надяваше се да е сред борците за народна свобода, закрилник на клетите сиромаси. За жалост в театъра, както и в живота не всички могат да  бъдат положителни герои… Винаги ще има и отрицателни…
– Добрее! – промърмори с яд  момчето. –  След като ме искате такъв…
     На репетициите изпълняваше  стриктно указанията на учителката.  На представлението обаче, се развихри. Очите му искряха. Нарочно забрави сценария:
– Мръсни гяури! – разкрещя се на окованите във вериги народни синове. Съвсем наистина ги шамароса! На края  ритна Стария войвода, който не издържа и се разплака. Сред публиката се чуха смехове.  После еничаринът блъсна грубо момиченцето, което играеше Майката Родина.
– Абе, загубен! – разсърди се то и го заплю. 
Хората се въодушевиха. 
Побеснял друговерецът налетя на бой. Пред него обаче застана като скала друга героична личност – Незнайният Хайдутин: 
– Да не си посмял да докоснеш Майката Родина!
– Разкарай се бе, дебел! – му се опъна Балтали Мемет.
Последва сблъсък. Изпаднал в ярост еничаринът тичаше из сцената. Удряше, хапеше, риташе. Размахваше ятаган и гърмеше  с халосния си пищов:
– Ще ви науча вас! –  заканваше се жестоко.
– Хванете го! Провали тържеството! Съсипа целия спектакъл! – крещеше  зад кулисите учителката. 
Публиката изпадна във възторг. 
– Спуснете завесата! Спуснете завесата! – пищеше  госпожата.
Хората се смееха.
И там,  сред суматохата и пушилката от изстрелите, никой не забеляза, че малкият еничарин се бе просълзил.

Превод от гръцки: авторът

ЗАГАДКА

  – Ама как да се ожениме, бе миличко! Та аз съм дванайсет години по-голяма от теб и с дете. – възкликна хубавата Диана. 
  – Е, какво от това! – настояваше младият лекар. – По-важното е, че аз те обичам. 
  – Обичаш ме, ама родителите ти ще кажат, че съм те излъгъла и съм ти съсипала живота.
   Още на другия ден майка му се яви в болницата. Пред персонала и пациентите вдигна скандал: 
    – С толкова лишения съм те изучила! – провикна се  тя драматично. В един момент даже припадна:
     – Сърцето ми! Умирам!
      Кардиограмата ѝ обаче, както и всички изследвания излязоха добри. 
     – Майко, стига си ме излагала! Махни се веднага от тука! 
      Майката обаче остана непреклонна. Наложи се  самата Диана да преговаря с нея:
     – Успокойте се, госпожа! Нямам намерение да се омъжвам за сина ви. 
     – Обещаваш ли ми?
      – Нищо не ви обещавам! – сряза я младата. В себе си обаче се заинати. И накрая се омъжи за докторчето. Малко преди това го бе приютила у дома си.  Какво друго можеше да направи?! Самите му родители  го бяха изхвърлили на улицата!
        – Все едно се грижа за още едно дете! – въздишаше сладко  тя и се усмихваше.
         Истината бе, че се чувстваше добре с младия си съпруг. И видът ѝ се бе променил.
Изглеждаше подмладена и щастлива.

         За Коледа посетиха за първи път старите. Посрещането бе хладно. Атмосферата – натегната. Съобщиха им, че очакват дете. 
          – Не си губите времето, виждам! – коментира сухо  свекървата. В себе си обаче се ядосваше ужасно: „Какво толкова ѝ намира! Поне да беше лекарка! Та дори не е хубава!” 
        Младият доктор обаче, я обожаваше. И самата Диана се чувстваше влюбена.
Защото… остава загадка как се влюбваме. 

         Най-голямата загадка!

                      

               Превод от гръцки: авторът

Предишна статияПастирче на нощта, разказ от Васил Пекунов
Следваща статияРумен Денев, стихове