ЕНИЧАРИН
– Само добрите ученици ще участват в пиесата. – обяви учителката.
– И аз искам. – обади се Яни.
– Ти си най-немирният в цялото училище.
– Ама, госпожо! – примоли се разкаяно детето.
– За наказание, ще бъдеш от лошите. Ще играеш еничарина – Балтали Мемет!
Всички му се присмяха. Яни наведе засрамено глава. Толкова му се искаше да участва в спектакъла! Обаче не като еничарин! Надяваше се да е сред борците за народна свобода, закрилник на клетите сиромаси. За жалост в театъра, както и в живота не всички могат да бъдат положителни герои… Винаги ще има и отрицателни…
– Добрее! – промърмори с яд момчето. – След като ме искате такъв…
На репетициите изпълняваше стриктно указанията на учителката. На представлението обаче, се развихри. Очите му искряха. Нарочно забрави сценария:
– Мръсни гяури! – разкрещя се на окованите във вериги народни синове. Съвсем наистина ги шамароса! На края ритна Стария войвода, който не издържа и се разплака. Сред публиката се чуха смехове. После еничаринът блъсна грубо момиченцето, което играеше Майката Родина.
– Абе, загубен! – разсърди се то и го заплю.
Хората се въодушевиха.
Побеснял друговерецът налетя на бой. Пред него обаче застана като скала друга героична личност – Незнайният Хайдутин:
– Да не си посмял да докоснеш Майката Родина!
– Разкарай се бе, дебел! – му се опъна Балтали Мемет.
Последва сблъсък. Изпаднал в ярост еничаринът тичаше из сцената. Удряше, хапеше, риташе. Размахваше ятаган и гърмеше с халосния си пищов:
– Ще ви науча вас! – заканваше се жестоко.
– Хванете го! Провали тържеството! Съсипа целия спектакъл! – крещеше зад кулисите учителката.
Публиката изпадна във възторг.
– Спуснете завесата! Спуснете завесата! – пищеше госпожата.
Хората се смееха.
И там, сред суматохата и пушилката от изстрелите, никой не забеляза, че малкият еничарин се бе просълзил.
Превод от гръцки: авторът
ЗАГАДКА
– Ама как да се ожениме, бе миличко! Та аз съм дванайсет години по-голяма от теб и с дете. – възкликна хубавата Диана.
– Е, какво от това! – настояваше младият лекар. – По-важното е, че аз те обичам.
– Обичаш ме, ама родителите ти ще кажат, че съм те излъгъла и съм ти съсипала живота.
Още на другия ден майка му се яви в болницата. Пред персонала и пациентите вдигна скандал:
– С толкова лишения съм те изучила! – провикна се тя драматично. В един момент даже припадна:
– Сърцето ми! Умирам!
Кардиограмата ѝ обаче, както и всички изследвания излязоха добри.
– Майко, стига си ме излагала! Махни се веднага от тука!
Майката обаче остана непреклонна. Наложи се самата Диана да преговаря с нея:
– Успокойте се, госпожа! Нямам намерение да се омъжвам за сина ви.
– Обещаваш ли ми?
– Нищо не ви обещавам! – сряза я младата. В себе си обаче се заинати. И накрая се омъжи за докторчето. Малко преди това го бе приютила у дома си. Какво друго можеше да направи?! Самите му родители го бяха изхвърлили на улицата!
– Все едно се грижа за още едно дете! – въздишаше сладко тя и се усмихваше.
Истината бе, че се чувстваше добре с младия си съпруг. И видът ѝ се бе променил.
Изглеждаше подмладена и щастлива.
За Коледа посетиха за първи път старите. Посрещането бе хладно. Атмосферата – натегната. Съобщиха им, че очакват дете.
– Не си губите времето, виждам! – коментира сухо свекървата. В себе си обаче се ядосваше ужасно: „Какво толкова ѝ намира! Поне да беше лекарка! Та дори не е хубава!”
Младият доктор обаче, я обожаваше. И самата Диана се чувстваше влюбена.
Защото… остава загадка как се влюбваме.
Най-голямата загадка!
Превод от гръцки: авторът