Продължавам да публикувам извадки с послания на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми. Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата.
И в тази извадка, както и другаде, се повтарят някои послания във вече публикувани подборки от тази поредица. Навсякъде, където има мой авторов текст, той е в курсив за прегледност.
Васил Пекунов
…
Камъкът променя формата си с времето, душата променя формата си с времето, но някои души дори и в страданието няма да се променят с нищо. Така че, както казват ангелите ти, дето са винаги с теб, промени себе си.
…
Ние, ангелите хранители, пак научихме голям урок с теб – винаги да се изненадваме от хората. С теб ние, ангелите хранители, пак научихме голям урок – на човешката раса никога не ѝ стига просто едно страдание. На човешката раса ѝ трябва изтезание, за да се чувства добре и щастлива. Затова човешката раса дълго време няма да може да стъпи на духовните устои и да промени нещата.
…
Ангелите хранители стоим на колене пред Висшия Енергиен Съвет. Но те не ни държат дълго, идват и ни вдигат с любов. Те са дванадесет. Същият модел като долу с апостолите. Това са великите души, чрез които Господ изпълнява определени програми. От тях зависи всичко. Господ е оставил почти всичко в техните ръце – да решават и да го изпълняват. Те имат правото да се намесват в дребен проблем на отделен човек, както и за глобалните проблеми.
Защо дребен проблем на отделен човек? Защото Господ е и в мравката, и в най-малкото. Щом той е там, значи и те са там. Те могат да слязат при ангелите, за да им умият краката. Онези ангели, които стоят на колене пред тях. Както Господ е направил с апостолите. И те правят това.
Чудесата се извършват чрез хора, чрез добри хора. Ангелите нямат право пряко да се намесват. Всяко семенце при добра почва расте добре. Не всеки може да извърши добро. Човек трябва да е много добър, много милостив, за да го направи.
…
Просто трябва да се знае, че Христос никога не умира, че дори измъчван, умрял и възкръснал, той пак е тук и има надежда за всички добри хора. И че Господ праща на човечеството своите ангели хранители.
…
Колкото по жестока е една душа, колкото по-лоша е една душа, колкото по-тежки неща е вършела, само сигналът, че тя съжалява, че иска да се промени – и тя се превръща в цел на ангелите. Нейната заявка ни трябва: „Аз не мога да върша повече това, което съм вършила!” Болките, ударите, страданията на човека – това не бива да буди у вас съжаление, защото душата е имала и има избори. Но фактът е, че той желае да приключи с всичко дотук и да стане друг човек.
Щом желае да стане друг човек, това е достатъчен сигнал за ангелите да му пратим помощ – каквато трябва и колкото му трябва. Сега залагаме, после ще чакаме резултатите. Те ще дойдат малко по-късно. Сега ние само залагаме. И то ако душата му приеме помощта ни. Важното е посланието да бъде занесено.
…
В името на Бога, преди да се родиш, ти направи много тежки избори. Много бързаше. Както винаги ти беше бърза. Затова ти бях даден аз. По простата причина, че произхождаш от нашето поколение, което е създадено да работи заедно. Човекоподобни и ангели хранители да бъдат една душа, едно сърце и един мир. Ние с теб сме едно, като сиамски близнаци, като част от света, като тревата върху планетата: не можем един без друг.
…
Ангелите, дете, винаги вярват. Те са доверчиви, те отварят крилата си, прегръщат човека. Знаеш ли колко ангели са умирали, когато са прегръщали дявол, за да го спасят. И после са се съживявали.
Прегръщаш дявола и казваш: „Господи, и в него има нещо добро!” И докато си го прегърнал, той ти забива ножа между тялото и крилете ти. Почваш да се превиваш от болка, пускаш го, но не защото искаш да го пуснеш, а защото го пускаш инстинктивно от болка. И после страдаш, че не си го задържал докрай, за да не ти забие последния нож. Страдаш, защото си могъл да го приобщиш към светлото!…
Знаете ли как боледуват ангелите? Ами като теб. На тях им правят байпас да им сменят душата. Демоните, които ти прегръщаше, но се отрече от тях, те направиха по-силна, не по-слаба.
…
Аз нямам страх, ангелите нямат страх. Те не изпитват човешка болка на физическо ниво, те не изпитват допир, но те боледуват от най-страшната болест – да усещат нещата толкова дълбоко, че да ги боли два пъти повече. Но знаеш ли, има едно хубаво в тази работа: ако е любов, усещам я три пъти по-силно.
…
Ние ангелите, както вие ни наричате, ние никога не сме егоисти. Бог ни е изолирал от такива чувства и ние мислим за другия. И аз ще се постарая с немалко твое участие, разбира се, да направя живота ти долу доста по-добър, пледирайки в съда за теб. А ти ще следваш дребните ми съвети, за да се опитам да те направя щастлива, доколкото е възможно. Пък ако не успея, вече ще взимат решения…
…
Не от всички стават ангели. Ние горе сме направили огромна школа. Има хора, които никога няма да станат ангели, но всеки има шанс да бъде, ако реши да стане като нас. Има хора обаче, които в преражданията си са натрупали толкова много тъмнина, че светлината за тях е невъзможна. На нас ни остава надеждата поне да стигнат до първи клас. Има някои, които просто ги хваща влакът на забравата, просто нищо не става от тях и те се разпадат по някакъв начин. А има и такива неописуеми събития и злини, чиито автори ги взимат другите и ги правят служители на мрака. За всеки има избор тук. Като в този живот долу е, разберете го, проекцията горе изобщо не е по-различна от проекцията долу.
…
Нашата същност и енергията, която излиза от нас, наподобява полет, понеже сме безплътни, наподобява светла и искряща аура, която сякаш разпростира светлината си навсякъде, и когато минем, става ден. Затова ни наричат ангели. Всеки един от нас обаче е ученик, възпитател, отговорник, преподавател…
…
Дайте повече да се смеем. Ние, ангелите, много обичаме да се смеем. Трябва просто да ни накарате да се смеем. Ангелите умираме за май-та-пи! (Така го произнесе Ханс, на срички!) Нима няма какво да си спомните, какво да преживеете, нима няма за какво да се погъделичкате? Нима не можете да се любите по нежния начин, да се прегърнете, нима не можете да си кажете колко много се обичате и колко много неща можете да съпреживеете!
Толкова много неща сте забравили, деца. Бъдете себе си! Нямате много време. Ха-ха, само за умиране не си мислете! Става въпрос, че нямате много време за болка!
…
Вие не знаете писъка на душите, които умират. В момента си отиват доста хора, но сега няма масово измиране; скоро пак ще почне. Ние ангелите трудно се оправяме с мъката и болката на човеците, които идват при нас. Повярвайте, много ни е трудно. Но ние сме поели такава мисия, не се оплакваме и благодарим на Бога, че имаме шанса да чистим своите кармични задължения по този начин – обичайки хората и състрадавайки им.
…
Текат съдбоносни дни. До Коледа почти са дни на равносметка и ще има тежки енергии. Господ и ангелите хранители, от едната страна, и черното войнство преструктурират душите. Душите ще бъдат подлагани на много изпитания. Черните ще правят опити да си отиват светли хора за сметка на оцеляването и раждането на тъмни същества. Но няма да успеят – ангелските войнства се прегрупират. Прегрупирайте се в името на доброто…
…
Неколцина братя останаха тук, другите се оттеглиха днес, някои вчера. Те оставиха своите послания и искам да ви кажа, че това е огромно, рядко изключение. Може би за целия ви живот това ще е първото и последното послание от личните ви ангели хранители. Посланията няма да се четат, защото са лични, но това, което Вергиния е длъжна да направи, е да ви представи вашите ангели хранители.
…
Всеки от вас греши. Често правите същите, аналогични, дори и по-лоши грешки от ближните си. Ето на тази база трябва да осмислите прошката. Нито един от вашите ангели няма да дойде при вас, няма да си направи въобще труда да се запознае с вашите конкретни питания, обещания, послания дори във връзка с тази среща, ако липсва осмислянето на прошката. Когато дойдат при вас било деца, било роднини, било приятели и ви поискат прошка, осъзнайте го и простете, наистина простете, разбирайки защо ближният е сторил тази грешка. Ако не можете да си обясните защо той е направил грешката, кажете си: „Нима аз не съм правил същото?” Всички сте го правили! Че и по няколко пъти сте го правили! И вие го знаете.
Затова вашите ангели хранители ще приемат посланията ви само ако вие сте поговорили със себе си и мислено с човека, който ви е поискал прошка. Само тогава ангелите ви хранители ще си направят труда да влязат във връзка с вас, иначе дори благодарностите ви няма да приемат, защото не е дадена прошка от сърце. Първият и последният урок след любовта е прошката.
…
Ангелите са винаги няколко около всяка душа. Управителят е „началникът” на душата, затова го наричаме основен управител. Другите – например мене или някого другиго от братята, които не искат да се афишират, – ни викат при определени ситуации. Ангел хранител може да се окаже и собственият ви управител, но той върши по-тежката работа. Ангелите хранители вършат друга работа – не по-незначителната, а по-бързата и по-рутинната, с която в момента управителят не се занимава.
Някои често наричат управителя „следач на кармата”, макар че аз много скептично се отнасям към това понятие. Аз имам друга теория за следачите на кармата, за кармичните Учители. Управителите са онези ангели, които гледат как си изпълнявате задълженията, и ако те преценят, някои от братята подкрепители идват да ви помогнат. Така че ангелът хранител може би е малко по-маловажният фактор, а ангелът управител е следачът на живота ви. Хубавото е, че ангелите управители са страшно критични, но когато дойде време да се борят за вас и имат достатъчно доказателства, че има защо да се борят за вас, те го правят със страшен хъс.
…
Вие вероятно осъзнавате добре, че управителите и ангелите произлизат от различни религии. И дори религии, които вие не познавате. Горе в ангелския свят няма такива религии, каквито има тук. Тук долу е създадена програма, школите са програма с цел да се ръководят хората по възможно най-благородния начин. Иначе ще настъпят хаос и безверие, човешкият род няма да може да оцелява. Горе няма религия във вашия смисъл. За някои хора са важни символите, както за християните е важен кръстът. Другите религии си имат други символи. Те отговарят на вибрациите на душата, която се самоопределя като такава или инаква. И когато тя се самоопредели, кръстът или друг символ допълва вибрацията ѝ и същевременно индикира коя е тя.
…
Знаете ли, че имам още няколко братя, които работят така като мен (с Вергиния). Правим го от любов и трябва да сме ви пример. Знаете ли, светът би се отървал от злобата, от завистта, от проклятията, от магиите, от дребните неща, от всичко онова, което ви кара да се ядете един друг.
Ако би имало долу една поне армия като нас, която да е готова да замени небесното царство заради любовта, защото любовта е небесното царство. И когато човек осъзнае това, той вече е направил избора си, направил го е, преди да осъзнае какво е небесното царство. Просто небесното царство е любов, трябва да го знаете. Щом можеш да обичаш толкова силно един човек, значи ти можеш да направиш чудеса за много хора. Това иска Бог, нищо друго не иска. […]
…
Помнете всички! Винаги го повтарям: аз не съм предсказател, аз съм Учител. Моята цел е не да хвърлям боб и да гледам в бъдещето, а да ви науча на базата на програмите, които са ви дадени за живота, как да избегнете някои неща, които можете да избегнете и които не са в кармичните ви дългове.
Помнете, всички Духовни Учители спазват един и същ принцип – принципа на ненасилие над душата, на несъздаване на страх и подчинение. Духовните Учители взимат своя ученически клас и му дават правото на избор без страх, без чувството за подчинение и потисничество.
Духовните Учители идват на тази земя, за да дадат добро и да накарат хората да мислят и да решават на базата на собствената си воля, като могат само да ги посъветват.
Ние невинаги сме разбрани. Разбират ни само очите, които желаят да ни разберат. За другите оставаме странни, за някои – дори луди. Всеки може да говори за нас каквото прецени.
Духовните Учители и Водачи не се обиждат, те не хранят в себе си гняв или обида, но хранят болка. Боли ни. Боли ни, че много от хората, отхвърляйки определени наши съвети, започват да страдат и дълго след това разбират какво са си причинили. Какво да говорим пък за хората, които имат привилегията да дойдат и да им кажа лично: „Виж, аз нищо не искам от теб, аз просто искам да си здрав. Аз не искам нищо за този, за онзи, дори за Небесното Царство не искам нищо. Аз искам просто ти да си усмихнат и да славиш Господ.”
Не е чак пък толкова много, да речеш. Не е, не е, ама:
Когато сме ви потребни, сме „осанна”, а когато трябва да ви накараме да се научите на уроците, сме „разпни го”. Тогава ставаме тъмни, черни, опасни, нестандартни и страшни. Това носи болка на всички мои братя, които се борим в името на Светлината.
Изглежда, хората повече трябва да бъдат учени, отколкото да им се дава, за да могат да разберат кога са си научили уроците.
Някъде вероятно бъркаме с човечеството. Това е болката на всички братя в Небесното Царство. Нещо се е случило с децата на Бог, някакви тежки изкривявания в човешките гени. Но ние ви обичаме, каквото и да става, както казва Майка Тереза.
© Readvasko.com
