Филипополският събор – едно от най-големи събития в историята на Пловдив

Граматиков, Петър. Филипополският събор (Никейско православие и арианска ерес), Изд. „Автопринт“, Пловдив, 430 с. 

Петър Граматиков е завършил Духовна Академия “Св. Климент Охридски”- София през 1991 г. и специализирал в Израел в Еврейския Университет – Йерусалим, както и в Швейцария в областта на икуменическия и междурелигиозния диалози в Икуменическия Институт – Босе при Световния Съвет на Църквите в Женева.

Посещавал е Висшия Православен Богословски Институт на Вселенската Патриаршия, Шамбези -Женева, по съвместна програма с Католическия Богословски Факултет при Фрибургския Университет и Автономния Протестантски Богословски Факултет при Женевския Университет, удостоен с Питакион от Вселенскатка патриаршия за “Учител на Вселенската Православна Църква”.

Работил във ведомството на Св. Синод на Българската Православна Църква като секретар на Великотърновската св. Митрополия и началник на културно-просветен отдел на Пловдивска св. Митрополия, преподавал е в областта на Историята на християнството и Стария завет (Тълкувание на Свещеното Писание, Библейска Археология и Библейска История) в Пловдивска Духовна Семинария, в Богословски факултет на Софийски Университет, във Философско-исторически факултет на Пловдивския университет, в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив.

Пострижение в монашески чин от Негово Високопреосвещенство Великотърновския Митрополит Григорий в Дряновски исторически манастир “Св. Архангел Михаил” – гр. Дряново (2000). Ръкоположен в йеродяконски чин от Негово Високопреосвещенство Великотърновския Митрополит Григорий в Катедрален храм “Св. Рождество Богородично” – гр. Велико Търново (2008).

Основната цел на настоящето изследване е да осветли конфликта между източните и западните представители на епископата през 343 година като начало на все по-дълбоките разногласия и противоречия между Източната и Западната църква; да се укажат проекциите в църковно-исторически план по отношение на общата църковна история на разделението между двете течения в богословската мисъл, и, образно казано, между Изтока и Запада, през вековете след разцеплението на Сердикийския събор.

В рамките на изследването се преследва двойна цел: първо, да се направи реконструкция на Филипополския събор в неговите исторически и църковно-правни проекции и да бъде създадена пълна картина на арианството на Изток в цялостната рамка на историята на конфликта; второ, да изучат задълбочено отделни въпроси, свързани с общата тема, като взаимовръзката на триадологията и еклезиологията в арианските спорове на Изток, влиянието на арианството върху развитието на учението за римското първенство.

Религиозният пейзаж в империята е доминиран от противопоставянето на атанасианите (привържениците на св. Атанасий Александрийски) и прокарваната от император Констанций II про-арианска анти-православна политика.

Провеждането на Филипополския контрасъбор съвпада с помпозното отбелязване на висеналиата (двадесетгодишнината) от възцаряването на трона на император Констанций II през 343-344 г. Проследяването на адвентуса на Констанций Втори в Рим само десeтина години по-късно ни дава възможност да предположим какви са били грандиозните тържества, организирани в цялата Източна Римска империя по този повод.

Специално внимание е отделено на мястото на провеждане на синодалните сесии – епископската базилика на античния град-метрополия на провинция Тракия.

Историята на арианските смутове е истинският климакс на ранната църковна история. Те започват през 318 г. и продължават до 381 г., когато се провежда Вторият вселенски събор в Константинопол. Необходимо е иновативно и предизвикателно преосмисляне и осветляване на социо-политическите и богословските усложнени и заплетени положения от историята на борбата между православието и ереста в ранно-християнската епоха.

Темата за Филипополския църковен събор не е разработвана детайлно до момента, и тази оригинална научна работа поставя акцент както върху антиномията Сердика-Филипопол – един от най-решителните момента в борбата за опазването чистотата на Христовата вяра, така и върху коректировката на някои приети и установили се оценки за дадения период. Научно-теоретическата значимост на изследването се определя също така от получените резултати, които позволяват да се задълбочaт съществуващите представи по отношение на арианството на Изток през IV век и противоборството между православие и неправославие.

Историческите събития от ІV век имат решаващо значение както за съдбата на източната част на Балканския полуостров, така и за Европейката цивилизация. Сюжетът на темата хронологически се ситуира в римо-византийския период, когато с построяването на новата столица, гравитационният център на империята се премества от Запад на Изток.

Религията играе важна роля за стабилността на политическата власт. Самото признаване на християнството е детерминирано от държавните интереси. Някои форми на християнството не приемат никейската доктрина. Антагонизмът между православието и арианството е във вреда на империята. През царуването на император Констанций ІІ, убеден и ревностен арианин, борбата с никейското православие се води безмилостно. Толерантна към различните етноси, езици и раси, държавната власт не е склонна на компромис или отстъпки, но жестоко наказвала всичко, що се отнася до догматическите отклонения от онези постулати и практики в официалната императорска религиозна политика.

Четвърти век спада към третата епоха от първия период в класификацията на науката Обща църковна история, през който ересите относно личността на Въплътеният Син повдигат множество догматически въпроси. Това е епохата на първия Вселенски събор, както и на богатата църковно-богословска на християнската древност; период на бурно развитие на църковната йерархия и администрация, в който художествените изкуства заемат значимо място в служба на Църквата, а Изтокът и Западът поемат различни посоки в политическо и църковно отношение.

През 343 година, след проведения във Филипопол контра-събор, окончателно се конфронтират Изтокът и Западът. Антиномията в конфликта Изток-Запад, върху която нееднократно се акцентира в работата, не е в географски смисъл, а по-отношение на факта, че за пръв път в историята на Християнската Църква, се отчита в завършен вид едно разделение в Богочовешкия организъм на Църквата Христова. Съборът във Филипопол от 343 г. е значимо събитие, свързано с развитието на арианството – един събор, който маркира сблъсъка между привържениците и противниците на Никейската вяра, между православие и неправославие.

Практическата значимост на резултатите на изследването се определят от теоретическата актуалност на изследването и направеният исторически и църковно-правен срез на Филипополския събор и неговата проекция в общата църковна история. Темата за взаимовръзката между еклезиологическата мисъл и историческата реалност на битието на Църквата в епохата на арианските спорове може да стане предмет на цял ред обемни изследвания. Обект за бъдещи изследвания, така например, може да стане генезиса, процеса на възникване на каноническото право в системата на посткласическото римско право – т. напр., за налагане претенциите на римските епископи за първенство изиграва ролята и мястото на нормотворчеството на светската власт в процеса на формиране на каноническото право; изследване на генетическата връзка между римското право и процеса на формиране на каноническото право.

Материалът от настоящето изследване може да бъде използван при подготовката на общи и специални курсове по теология, история, културология, археология.

На база на писмените източници от IV век се доказа провеждането на самостоятелен събор във Филипопол след разрива между западната и източната групи от епископата. Въпреки отправените взаимно анатеми против водачите на двете партии и прекъсването на връзките между Западната и Източната Църква, все пак, в унисон с желанието на двамата императори за установяване религиозен мир в държавата, се постигат и взаимни компромиси – Изтокът приема възстановяването на Александрийската катедра на свети Атанасий Велики, а Западът оттегля подкрепата си за уличения в ерес епископ Маркел Анкирски.

Сердикийският събор единодушно признава на Римския епископ, не правото да съди като по-горна (втора) инстанция, но да свика провинциален събор, който вече ще ревизира един църковен процес в същата провинция, където е било взето решението от предишния събор като първа инстанция. Това съвсем не е право или привилегия на апелационна инстанция, а целта е да се защити и закрепи православната вяра от Първия Вселенски събор във всички поместни църкви. Доникейско-консервативно настроените епископи, подкрепили антиникейската партия на полуарианите по време на Филипополския събор от 343 г., от една страна се борят решително против еретическите учения, modus agendi (начин на действие), продиктуван от опасенията им да не би нововъведенията в Символа на вярата от Никея да възродят горните категорично богохулни учения, а от друга защитават църковно-административната си независимост от подчинение на Римския епископ.

Арианската криза от IV в. не привлича достатъчно внимание у съвременните български изследователи, към момента, настоящето изследване се явява единствената систематическа работа в родната наука, чиято тема е Филипополския събор от 343-344 г. Публикуването на труда запълни тази празнота в изучаването на хетеродоксалните богословски течения във времената на арианските смутове, задълго останали на периферията на изследователските интереси на специалистите по църковна история.

Възможност за поръчка на книгата за античния Пловдив в епохата на късната античност и ранното християнство. Книгата я няма по книжарниците, но може да се поръча чрез автора – на лични съобщения, по имейл ptrgramatikoff@gmail.com или по телефон 0888557732. Както и чрез издателството – АВТО ПРИНТ ООД, еmail: sales@avtoprint.com,  – тел. 0882303033 и тел. 0885995096