Унищожение. Това изплува като изречено от вътрешния ми глас, докато слушах гениалното гравитиране на Евгени Божанов – тази вечер в преливащата от възторг зала „България“ – където той с лекота дописваше във въздуха нотните знаци на Бетовен…
Унищожение на грозотата. Унищожение на гнусотата. Удивително безпощадно унищожение на посредствеността във всичките й форми и съдържания…
Красотата убива. Но не умъртвява. Централна София тази вечер беше залята
не от мръсната, но вечно невинна кръв на грознодушните, а от първородната светлина на отвъднебесната реалност.
Гробището на падналите ангели беше осквернено от придошлата светлина.
Върху която крачеше покачен върху невидими кокили и мистериозният симфонизъм
на Берлиоз.
А само час преди това в Двореца се настани изневиделица, появил се сякаш
от подсъзнанието на небието, живият живописец Константин – Кочо Гърнев. Споминал се е през 1966 г. като автентичен българин в Мюнхен. Но още преди Втората световна касапница е оценен като бляскав талант от баварската общност. Толкова високо ценен, че Хитлер и Гьобелс са били респектирани от този неариец, цветен балкански субект
от Македония.
От тази вечер, половин век след кончината му, бе турен край на забраната у нас
да стъпи дори косъм от четката му. От тази вечер НХГ е окупирана за цял месец
от вълшебните работи на този наш сънародник нашественик. От днес Галерията
има и втора собствена, първокачествена картина, дарена от колекционера Павлин Тодоров.
Така се казва човекът, който смело прекоси забраната и забравата и върна
на изкуството ни това забутано в националната ни памет име, което ще отекне
като откритието на романа „Калуна-каля“ от Георги Божинов.
С тази уговорка, че Германия знае, помни и не се срамува от небивалия ни талант, докато върховният роден роман едва ли ще завладее разнокултурната общност
на днешен Мюнхен.
Което не е особено важно.
По-важно е, че красотата убива околната ни грозота, унищожава я
макар и само за час или два.
Инак България никога няма да се превърне в една Голяма, Огромна Зала „България“, както и Централна София никога няма да бъде наистина столица на националната ни душа…
Защото духовната ни грозота у нас продължава всичко различно да убива,
а красотата още не може да свикне с това, че може да унищожава…
Тъй като красивото никога не умъртвява, дори смъртта.
На 15 февруари т.г. духът на този непознат у нас български художествен гений ще тържествува – от 18 часа в Националната галерия, пл. „Княз Aлександър I“, в залите на цели два етажа, ще се открие негова грандиозна ретроспективна изложба. Защо едва сега? Защо нищо не знаем, нито сме чували за този уникален, наистина много български художник? Може ли близо 30 години след края на тоталитарната власт у нас да бъде премълчаван този толкова талантлив творец, съизмерим с европейските величини? Нима не е време творчеството му най-сетне да бъде извадено на светло, а името му да излезе от необяснимата забрана?
Той умира през 1966 г. в Мюнхен. Приживе в България има само една самостоятелна изложба през 1934 г. Изкуството му е национално откровение – ярка експресивност, магичен синтез на форми и колорит.
Роден е на 18 януари 1894 г. в Пиринска Македония, в с. Либяхово , днес с. Илинден. Следва в Академията при проф. Иван Ангелов и проф. Иван Мърквичка, но заминава за Мюнхен, където през 1930 г. завършва живопис при Херман Грьобер и Франц фон Щук.
През 1934 г. за последен път идва в България и става задграничен, но редовен член на Дружеството на новите художници и оттогава участва в повечето му общи художествени изложби и индивидуални негови инициативи. През същата 1934 г. прави първата си и последна самостоятелна изложба у нас, състояла се в галерия „Преслав”, открита от Иван Лазаров.
През това време Кочо Гърнев пътува из Европа и Изтока, посещавайки Холандия, Белгия, Англия, Швейцария, Италия, Франция, Испания, Турция, Сирия, Палестина, Египет и Гърция. Впечатленията от многобройните си пътувания той „запечатва” в картини, изпълнени в акварелна техника, които излага в първата си изложба в Мюнхен. Тя става факт през 1940 г., когато представя 91 свои работи в „Галерия на площад Ленбах” . Става шеф на Дружеството на мюнхенските художници. През 1941 г. участва в Общата изложба на български художници в Германия. През 1951 участва с картината „Ослепен от войната” в антивоенната изложба в Мюнхен. В чужбина има 13 изложби.
Снимката е предоставена от Павлина Девлова
Снимката е предоставена от Павлина Девлова
Негови картини има в Мюнхенската пинакотека, но голяма част от ранното творчество на художника е унищожено през 1944-45 г. по време на бомбардировките над Мюнхен.
Въпреки разстоянието, което го дели от България, Кочо Гърнев поддържа контакт със свои колеги, оказва им гостоприемството си при пътуванията им в Германия. А. Саламбашев го нарича „неофициалния български консул в Мюнхен”. За това посрещане ще си спомни и Д. Лозенски: „от Мюнхен заминах за Париж, но вече добре подкован от видяното благодарение гостоприемството на Кочо Гърнев, който после предложих за член на „Новите” заедно с Елиезер Алшех”.
Ако искате да научите защо изкуството на този изящен живописец едва днес става публично достояние в родината му, чуйте разговора с Павел Тодоров, който е главният „виновник“ да се организира тази небивала експозиция и Павлина Девлова, основен съучастник в провеждането на този празник на българската гениалност.
Негови картини има в Мюнхенската пинакотека, но голяма част от ранното творчество на художника е унищожено през 1944-45 г. по време на бомбардировките над Мюнхен.
Въпреки разстоянието, което го дели от България, Кочо Гърнев поддържа контакт със свои колеги, оказва им гостоприемството си при пътуванията им в Германия. А. Саламбашев го нарича „неофициалния български консул в Мюнхен”. За това посрещане ще си спомни и Д. Лозенски: „от Мюнхен заминах за Париж, но вече добре подкован от видяното благодарение гостоприемството на Кочо Гърнев, който после предложих за член на „Новите” заедно с Елиезер Алшех”.
Ако искате да научите защо изкуството на този изящен живописец едва днес става публично достояние в родината му, чуйте разговора с Павел Тодоров, който е главният „виновник“ да се организира тази небивала експозиция и Павлина Девлова, основен съучастник в провеждането на този празник на българската гениалност.
С участието на акад. проф. Светлин Русев! Името му липсва в сайта на БНР.