Откъс от едноименната книга, сборник с разкази
художествено оформление на гениалната
Яна Левиева

Прочетено от Стоянка Дунева

„… Всяка година на Богоявление мама ме събуждаше рано.Трябваше да се облека бързо, да взема домашната икона на Богородица с младенеца, едно калайдисано бакърено котле и да ида на селския кладенец ,за да измия лицето на Богородица.Това се правеше от уважение към иконата и за здраве.Ако мама ме събуждаше рано,правеше го за да бъда пръв на кладенеца.А щом си пръв, то е естествено е и пръв да бъдеш забелязан от Божията майка и пръв да получиш нейното благоволение.Бях тръгнал вече на училище ,учех в първо отделение и знаех молитвата „Отче наш”.

Живеехме в края на селото.Зад нас започваше заснежената гора.Когато излизах на улицата в ръка с иконата,заедно с мен по пъртината тръгваше и кучето ни.Бе едро каракачанско куче, вълкодав, с железен нашийник с остри метални шипове.Селото тънеше в сняг,къщите и плевните бяха загуглени със сняг,прозорците на много от къщите все още светеха, едва-едва се разведиляваше. Пъртината беше дълбока и тясна, ако кривнех от нея, потъвах в снега до гърди.На някои места подтичвах, снегът под краката ми подскърцваше,кучето излайваше и също започваше да подтичва.Нямате представа колко е хубаво човек да стане рано и да тръгне по пъртината заедно с кучето към селския кладенец, пръв да извади вода и да умие лицето на Богородица.

….Оглеждам пъртината зад себе си,виждам заснеженото геранило с кобилицата,затрупаните със сняг къщи и като вземам иконата и котлето,тръгвам по пътя си.За първи път чувам петела на Петлова чука,но не изпитвам страх.Иконата на Божата майка ме изпълва с кураж, тя ме пази и закриля..Като изгазвам снега и стигам до дома, мама отваря вратата,обгърната от облак пара.Тя взема иконата от ръцете ми ,почва да се кръсти и да целува ту иконата, ту мене. Баща ми ме туря до бумтящата печка да се стопля,а аз му разказвам, че съм чул петела на Петлова чука да кукурига и да гони нечистите сили.”Ами!”,възкликва баща ми и ме погалва.

Мама окачва иконата на източната стена на стаята и се прекръства.Богородица сякаш светва с умитото си и чисто лице.Тя изпълва със светлина стаята и разпростира благодатта си върху простата селска подредба.В нощвите под нея,увите в месали, втасват и набъбват обредните хлябове, омесени за Богоявление. Наблизо проблейва захлупено под кошле агне, а в срещуположния ъгъл мъти насадена в полога квачка. Дори мишките тръгнали навръх Богоявление да крадата царевични мамули и орехи по тавана, гледат да стъпват на пръсти и да вдигат по-малко шум.
Отвсякъде струи богобоязливост.

Йордан Радичков