„УЛИЦА С НЕЧЕТНИ НОМЕРА“ СЕ ЧЕТЕ НА ЕДИН ДЪХ!

Сюжетът те държи трескаво в своя плен, преследва те с любопитството да узнаеш миг по-скоро какво ще стане по-нататък и не ти дава мира, докато не прочетеш и следващата и по-следващата страница…

Не толкова върху изграждането на образите и дълбинния им психологически портрет, а по-скоро върху действието и случващото се с героите, е построен романът. Което съвсем не значи, че на образите липсва плътност и яркост – не, всеки от героите е ясно очертан, всеки от тях си има свое уникално присъствие. Но поне мен, не толкова характерите им ме държаха в плен, колкото това какво се случва с всеки от тях и „какво ще стане по-нататък“. Как ще продължи да пише дните на героя съдбата му. Как той самият ще си я напише сам! Повестованието, очакването на продължението те държи буден и неспокоен до края. А и това как на една малка улица, всъщност, се случва целия ни живот – Големия живот!

„Улица с нечетни номера“ е роман за превратностите на съдбата, за непредвидимите – и в същото време сякаш закономерни – обрати в живота на човека. И това вълнуващо неспокойствие е червената нишка на тази книга: тази нишка те кара да прочетеш романа на един дъх и не те пуска, докато не затвориш и последната му страница.

Да, животът така забърква страниците на съдбите ни, че ако ги погледнем през погледа на писателя – с очите и чувствителността му, в случая чрез фините сетива на Юлия Дивизиева, която не изпуска от поглед и най-малкия детайл, ще видим навярно и собствения си роман като този на героите от „Улица с нечетни номера“.

Препоръчвам силно тази книга!

Тя е нещо „горещо“ в знойното лято…

Тичане под парещите лъчи на слънцето!