Литературната награда „Европейска книга” за 2020 г. получи словашкият писател Павол Ранков
Асен Милчев
Асоциацията Esprit d’Europe (Духът на Европа) присъди голямата литературна награда „Европейска книга” за 2020 г. на словашкия писател Павол Ранков за романа му „Случи се на 1 септември (или друг път)”, чийто превод на френски език излезе през миналата година в издателство „Гайа”.( Българските читатели познават романа от превода му на Николай Фенерски през 2014 г. в издателство „Ерго”). Призът се дава за 14-ти път и е учреден по предложение на бившия шеф на Европейската комисия Жак Делор, като председатели на журито са били личности като именитият английски писател Джулиан Барнс и известният представител на „новата вълна” на немското кино Фолкер Шльондорф (притежател на „Оскар” и „Златна палма” за режисурата си на филма „Тенекиеният барабан” по едноименното световноизвестно произведението на Гюнтер Грас). През годините авторитетът на журито се е подържал от публицисти от най-големите европейски медии като френските „Льо монд” и „Льо фигаро”, белгийският „Льо соар”, испанският „Ел паис”, „Италианският Ла република”, немският Ханделсблат”, полският „Газета виборча”. Лауреати са ставали например Роберто Савиано, Пол Лендваи и Робер Мьонас. Не случайно получилият високата литературна награда роман на Ранков, освен на френски, е преведен и на английски, италиански, немски, румънски, хърватски, чешки, македонски (ако приемем, че има такъв език, разбира се), на български… (общо 14 езика). Последното издание на книгата е в САЩ.
Кой е Павол Ранков (1964)?
Литературният му дебют е със сборника разкази „От дистанцията на времето” (1995 ) – преведен на български през 2003 г. от Николай Фенерски, издателство „Пан”. Следват сборниците „Ние и те/Те и ние (2001), „В непосредствена близост (2004), „На другата страна (2013). Автор е на четири романа: „Случи се на 1 септември (или друг път)” (2008), „Майки” (2011), „”Места, които ги няма на картата” ( 2017) и „Легенда за езика” (2018). А през миналата година излезе и книжката му с приказки „Принцеси и принцове”. „Майки” и „Легенда за езика” излизат и на български през 2014 г. и 2020 г. в превод на Асен Милчев в издателство „Безсмъртни мисли”, с което Ранков стана най-превежданият словашки автор у нас.„Случи се на 1 септември (или друг път)” е най-известното, станало вече култово произведение на Павол Ранков. Чрез него той даде заявка, че ще има водеща роля в съвременната словашка литература.
Неслучайно, освен на разискваната досега голяма европейска литературна награда, той е носител и на други словашки и международни отличия : през 2009 г. му бе присъдена наградата за литература на ЕС (тя е различна от миналогодишната „Европейска книга”!), а през 2014 г. и средноевропейската литературна награда „Ангелос” в Полша.
Павол Ранков преподава в Катедрата по „Библиотекознание и информационни технологии” на университета „Ян Коменски” в Братислава.
Съдбовната дата 1 септември
Нека да видим за какво се разказва в този роман и да се опитаме да анализираме основанията на журито да окаже това високо признание на първия исторически роман на словашкия писател, който безспорно и досега се радва на голям успех сред литературната критика и сред читателите.
1 септември 1938 г. – първият учебен ден в Словакия, една година преди началото на Втората световна война. По онова време малко селища в страната могат да се похвалят със собствени плувни басейни на открито. На този ден на къпалнята в югозападното словашко гранично градче Левице се е стекло цялото местно население. Тук са и тримата пубертети – унгарецът Петер Ронай, чехът Ян (Хонза) Бизек, евреинът Габриел (на унгарски Габор) Розенберг. Тази етническа палитра се допълва и от семейство германци, циганин и българин. Хора с всякакви политически, етични и религиозни възгледи – демократи, либерали, консерватори, монархисти, социалисти, националисти, комунисти и фашисти. Вярващи – католици, протестанти, юдеи, но и атеисти. Има и един анархист, но по това време той се сражава в гражданската война в Испания.Тримата влюбени младежи се припичат на слънце и спорят кой е най-достоен да ухажва обекта на тяхното обожание – съученичката им, словачката Мария Белай, която сега също е на плажа. Намират просто решение: ще си организират плувна надпревара, като победителят ще получи за награда правото да се сближи с русокосата красавица. Самото състезание завършва без победител, тъй като единият от участниците за малко не се удавя по време на него. Но то се разпростира в продължение на около 300-те страници на историческия роман, който има интересна структура – вместо на глави, той е разделен на 30 годишни епизоди (от 1938 г. до 1968 г.) В тях всеки от участниците в своеобразния „любовен четириъгълник” търси мястото си в епохалните събития на Европа, които следват с главоломна бързина, обърквайки животите им:
Краят на Първата Чехословашка република, съществувала между двете световни войни; Мюнхенското споразумение от 29 септември 1938 г. и окупацията на южна Словакия от Унгария; 14 март 1939 г. – обявяването на Първата самостоятелна словашка държава (настоящата е втора по ред); появата на Хитлеровия протекторат Чехия и Моравия; избухването на Втората световна война (1 септември 1939 г.); обявяването на война на Съветския съюз от страна на Словакия и изпращането на войски на Източния фронт (след 22 юни 1941 г.); от 25 март до 20 октомври 1942 г. – депортирането на 58 000 словашки евреи в лагерите на смъртта: словашкото национално антифашистко въстание ( 29 август до 29 октомври 1944 г.); пристигането на Червената армия в страната през 1945 г.; февруарският преврат през 1948 г. и установяването на жесток комунистически режим; възникването на държавата Израел (май 1948 г.);комунистическият терор през 50-те години; Унгарската революция през 1956 г.; политическото „размразяване” при Хрушчов през 60-те години; чехословашката пролет при Александер Дубчек; съюзническата окупация Чехословакия след 1968 г. и последвалата я т.нар. „нормализация” – т.е. реставрацията на комунизма.
Наистина, малко странно изглежда съжителството между началната романтична сцена от романа, започваща с идилията на героите на къпалнята в Левице, и бурните, често жестоки събития, през които те ще преминат през политическия пъкъл на времето, без да достигнат до разрешаване на спора си, животът им всъщност е непрестанна борба за оцеляване и утвърждаване.
Еврейските погроми
1939-1945
1 септември 1939 г. Започва Втората световна война. Само година след плувната надпревара Ян (Хонза) е прогонен заедно с родителите си в новосформирания под диктовката на Хитлер протекторат Маравия и Бохемия, в Бърно. Останалите двама приятели, Петер и Габриел, койтовече официално се нарича Габор, остават в град Левице, който вече е част от Унгария и е сменил името си на Лева. Около тях започват да се случват странни неща. Усеща се нарастващ национализъм, водещ към омраза към евреите и погроми върху магазините им. Гвардията на отцепниците, така наречената Парцалива гвардия, полувоенно унгарско формирование, основано от група елитни унгарски офицери, ги тормози. Хитлер е превзел Париж и нацистите вилнеят из Европа. В Словакия са приети закони, забраняващи „замърсяване на нацията със смесени бракове и интимни връзки между евреи и унгарци или други народности”. Така че, ако Габор покаже чувствата си и Мария ги сподели, ще бъде застрашен не само той, но и тя. В този тежък за Габриел момент Петер е плътно до него: „Аз съм против проклетия закон – казва му той. – Баща ми и майка ми също. Това е свинщина. Забраняват смесените бракове, но не могат да забравят смесените приятелства, нали?” За евреите става все по-лошо и по-лошо. Някои от тях мислят, че ще си помогнат, като се покръстват. Но затова е необходимо кръщелните им свидетелства да са издадени отпреди войната. Чичото на Петер избягва в Палестина, която е под британски флаг. Започва „лов на вещици”. Евреите ги товарят в конски вагони и заминават нанякъде. Цари страх и подозрение. Сякаш всеки е готов да издаде своите съседи. Габриел е рекрутиран в трудовите войски. Петер – в редовната армия. Обаче и двамата дезертират и се укриват. Къде другаде, ако не в мазето на съученичката им Мария? А по това време словашката армия, съюзник на Хитлер, воюва на Източния фронт, където е унищожена цялата втора унгарска армия. От военния кошмар ги отървава идването на Червената армия. И отново я има Чехословакия, и отново Левице си е Левице. Габриел става преводач към СМЕРШ – контраразузнавателна организация в съветската армия. Облича и униформа. Участва в арестите на „фашисти”. По-късно разбира, че просто са го използвали за „обезвреждане” на политически емигранти, избягали някога отдавна от болшевишката революция. Осъзнава, че е „колаборационист”,която дума досега е свързвал само със сътрудниците на истинските фашисти в родния му град. Не дали сега е по-добър от тях? Той става свидетел и на мародерства, извършвани от съветските войници. За тях особена ценност представляват джобните и ръчните часовници, най-красивите отделят „для Конева” – за маршал Иван Конев (командир на части от Червената армия на Източния фронт по време на Втората световна война, участвал в превземането на голяма част от Източна Европа, както и на столицата на нацистка Германия, Берлин – бел. А.М.). По-късно през годините Петер отново ще се срещне със сянката на маршала, който потушава в кръв Унгарската революция през 1956 г. и участва в подготовката за нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г. Едва неотдавна от центъра на Прага бе премахнат паметника на тази мрачна историческа фигура в историята на средноевропейските държави, което предизвика бурните протести на съветското посолство.
На сцената отново се появява Ян. Той е загубил родителите си, загинали при бомбардировка. В Чехия вече си няма никого. Вижда как непосредствено след войната президентът Бенеш крещи от балкона на общината към цяло Бърно: „да се ликвидират немците, да се ликвидират немците”. Гонят ги по улиците като диви животни, хващат ги и ги бият. Ян е свидетел как обесват един и го запалват. На трийсети май 1945 г. събират всички германци – деца, майки, старци – и ги прогонват от града. Но това дори не са немци от Райха, закоравели нацисти, а стари, кореняци бърновци..Някои от тях дори са били антихитлеристи. Така наречената Революционна гвардия се разправя с тях. Историята се повтаря. Само че с обратен знак. И сега победителите не са на висотата на своето положение. Ян се чувства излъган. Къде да потърси упование ако не в родното си място, където се надява, че ще намери отново приятелите си, с които ще проведат отложеното състезание за сърцето и ръката на Мария. И ето, че всички отново са заедно…
От четиричленното семейство на Розенбергови войната преживяват трима и така се оказва, че те са най-незасегнатото еврейско семейство в Левице. За жалост майката на Габриел загива в концентрационния лагер в Аушвиц. Носят се слухове, че дори половин година след края на войната в Краков отново са убивали евреи. Няма ли край този антисемитизъм! Ян е убеден, че омразата ще се прехвърли и в Словакия. Затова спи с брадва под възглавницата си, готов да защитава приятеля си и шепата оцелели левицки евреи от нови погроми. Струва му се възвишено да умре млад с героична смърт. За щастие не се налага да жертва живота си. Обстановката в страната остава спокойна. Междувременно изглежда, че Мария се е сближила с Петер. Свързвали ги еднаквите политически убеждения. (Интересно, как ли бе станало така, след като момичето е ревностна католичка?) През дългите дни, прекарани в мазето им, възгледите на баща й, стар комунист, бяха повлияли на младия словак.
В края на лятото шалиахи, еврейски емисари, кръстосват градчето, подтиквайки едноверците си да се преселят в Палестина. Верен на приятелството си и чувството си на закрилник, Ян решава да придружи Габриел до обетованата земя. „По време на войната евреите се опитваха да станат унгарци, словаци или чехи, за да запазят живота си. Защо сега в замяна аз да не мога да стана евреин?” – обяснява ситуацията той.
Как се създава държавата Израел
1946 – 1949
На 25 май 1946 година Габриел и Ян са приети в хагсара, както по еврейски се нарича лагера, в град Теплице където се събират кандидат преселниците. Предстои им нелек път по море, изпълнен с опасни приключения, за да проникнат нелегално в Палестина. На място се запознават какво им предстои – като олехи – евреи, дошли да живеят в Израел (и Ян се представя за такъв), трябва да живеят в конспирация, подготвяйки се да воюват с англичаните – местните управници на Палестина, а твърде вероятно и с арабите по тези земи. Габриел открива чичо си Антон и леля си Ана и заживява при тях, а Ян става член на цехал – съкратеното наименование на армията за защита на Израел. Габриел много бързо разбира, че мястото му не е тук, и само след една година се снабдява с чехословашки паспорт и на 1 септември 1947 г. се прибира в Левице. Само че отново надпреварата между тримата съперници не може да се проведе. Ян още е далеч оттук.
На 20 февруари 1948 г. година, след проведени протести срещу сериозното погазване на демокрацията и вследствие на нарастващото влияние на комунистите в страната, дванайсет десни министри от чехословашкото правителство подават оставки. Комунизмът завладява Чехословакия за десетилетия напред. Петер е във възторг. Идеалите на комунизмът ще се осъществяват на дело. Той вече е редактор в партийния орган „Правда”. Комунистическата партия работи за „ресловакизацията” на новата чехословашка държава. Петер е особено затруднен. От една страна е добре отявлените й врагове да бъдат изселени в Унгария, но, от друга страна си задава въпроса какво ще стане после с Унгария. Ще се превърне в резерват от реваншисти ли? А и в Левице открай време е имало повече унгарци, отколкото словаци. Ще ги депортират, както правеха фашистите ли?
На 14 май 1948 по радиото бъдещият министър-председател на Израел Бен Гурион прочита декларация за независимост на държавата. В следващия момент съседните страни я нападат и се разгаря истинска война. Задачата на Ян вече не е само да охранява селища и имущество, а да воюва истински. Дошъл само преди година и половина като бежанец, сега той участва в ожесточени сражения. При превземането на град Хайфа един вражески куршум се забива само на милиметри от главата му, като възвръща здравия му разсъдък. Затова на 1 септември той иска да се възползва от дадената възможност на бойците да се запишат студенти в университета. Там му отказват, тъй като е чужденец.”Аз не съм чужденец , а войник от израелската армия – опитва се да обясни положението си той. – Дойдох в Палестина, защото исках да стана евреин. Видях неправдите, които понесоха през войната. Те бяха тия, които страдаха най-много, затова реших да стана един от тях. Евреин съм, защото съм го избрал със свободната си воля”.
Глас в пустиня. Нищо не може да победи религиозния фанатизъм! Разочарован, Ян използва връзките на приятеля си Петер при новия режим, за да се завърне в родината си. И отново тримата приятели са заедно. Бащата на Габриел му е сърдит. И след войната той все още се страхува от всички, смята ги за врагове. И не може да разбере сина си, който се чувства добре в Левице, защото тук има хора, които са му спасили живота.
Антисемитските политически процеси
1950-1952
Вече сме 1950 г. Ян и Мария планират сватба. Но внезапно тъмни облаци се събират над главите на четиримата приятели. Арестуват стария комунист, бащата на Мария. Обвинен е в сътрудничество с нилашистите (унгарско фашистко движение по време на войната бел. А.М.). В момента неговите гаранти, унгарските комунисти, по чието предложение той е внедрен като шпионин при фашистите, са задържани в Унгария. И подозират, че и господин Белай е участвал с тях в подривна група. Започват сталинските чистки! Търси се врагът с партиен билет. ДС вербува Ян, шантажирайки го с бащата на годеницата му, който е осъден на седем години затвор.Той не се и съмнява, че рано или късно ще го обвинят, че е израелски шпионин или фашистки колаборационист. Поради тези обстоятелства се налага да прекрати контактите си с Мария. За сватба вече не може да става и дума. На него, като на „техен” човек, му предлагат да работи във военна лаборатория в град Тренчин.
От есента на 1951 г. Габриел следи с голям интерес новините за арестуването на Генералния секретар на чешката комунистическа партия Рудолф Слански и други известни партийни и държавни функционери. С ужас осъзнава, че повечето от тях са евреи. Обвиняват ги в ционистка конспирация. От Румъния долитат също вести за разправа с техни видни комунистически деятели. Все повече се убеждава, че антисемитизмът е обхванал Източна Европа. Сигурно Ян е прав: „Сега евреите няма да ги преследват есесовците, а полицаите и агентите на ДС”. Затова Габриел превежда буквално типичното си еврейско име Розенберг на Ружович (в основата и на двете стои розата), а Петер се „пословачва” и от Ронаи става Ронай.
След като Петер вече работи в Братислава, а Ян е в Тренчин, и Габриел напуска Левице и заминава на служба в Татрите. Тук остава само Мария.Но дори от разстояние приятелството им не секва.
В това напрегнато време на шпиономания и саботьорство Ян получава задача от ДС да направи донесение за Петер. Той отива при него и му казва:” Ти си ми приятел, искам да знаеш какво ще докладвам за теб… Нека да го напишем заедно. Ще преценим всяка дума така, че да не ти навреди нито на теб, нито на мен, нито на Мария, нито на Габриел… на никого.
На 13 ноември 1952 година, на заседание на политическия секретариат на Централния комитет на Чехословашката комунистическа партия, се решава срещу обвинените в процеса за антидържавния заговор на Слански да бъдат да произнесени 13 смъртни и 3 доживотни присъди.
„Студената” война
1953-1960
На 5 март 1953 г. умира вождът на световното комунистическо движение Йосиф Висарионович Сталин. Само девет дена по-късно ги последва и президентът на Чехословашката република Клемент Готвалд. Навред се възцарява атмосфера на несигурност и страх. Начело на държавата застава Антонин Новотни.
И тримата приятели все още хранят надежда, че могат да спечелят сърцето на Мария. И подържат кореспонденция с нея. Особено зле се чувства Петер. Неговият наставник в комунистическата идеология, господин Белай, е осъден несправедливо и лежи в затвора.Заради него преследват и дъщеря му. Но виновна ли е самата комунистическа идея за това? Може би наистина нея я компрометират зловредни елементи? Едно е ясно: че най-силната институция в държавата не е властта или ръководството на комунистическата партия, а ДС. И Петер започва да мечтае за нова революция.
На първи септември госпожа Белайова получава телеграма, че остатъкът от присъдата на мъжа й е опростен и той ще бъде освободен от затвора в Миров на следващия ден, петък 2.9.1955 г. в 9:00 ч.
Три години след като отменят сватбата си, за да не се задълбочи зависимостта им от ДС, Ян и Мария разбират, че не могат един без друг и насочват нова дата – на 1 септември 1956 г., когато ще се устрои символично и прочутото дълго отлаганото плувно състезание между тримата приятели. Те са окуражени и от новата политическа ситуация, настъпила в СССР след ХХ конгрес на Комунистическата партия, където Никита Хрушчов, осъжда култа към личността на Сталин и шокира света, обявявайки броя на убитите политзатворници в страната. Три дена преди празничното събитие обаче Ян научава, че трябва незабавно да се приготви за дългосрочна командировка в Румъния. Отново сватбата се отлага. Месец октомври. На връщане към къщи в Будапеща Ян попада в бурята на унгарската революция, като се мъчи да помогне на въстаналия народ. Безумни усилия! Съветските войски под предводителството на маршал Иван Конев (да, същия, който бе минал по тези земи като освободител от фашизма), сега идват да удавят в кръв въстанието и да наденат отново хомота на комунистическото робство върху свободолюбивия унгарски народ. След погрома Ян се оказва на кръстопът – назад към Чехословакия, или напред към свободния свят? На 7 ноември 1956 г. той пресича границата с Австрия. Само че не предполага, че всъщност изоставя бременната си приятелка.1957 г. В градската болница на Левице лежат баща и дъщеря. Господин Белай, пречупен от комунистическия режим, е на смъртно легло. А Мария ражда здраво и красиво момиченце – Катеринка. Заръката на дядото е: да се махнат от градчето и да отидат в Братислава. Тук няма да ги оставят на мира – той е политзатворник, а Мария има извънбрачно дете от невъзвращенец. Докато в големия град Петер и Габриел ще се грижат за тях – та нали семейство Белай е спасило живота им през войната.
Ян е осъден задочно за държавна измяна и шпионаж. Приятелите му обаче не са замесени. Само Петер е принуден да напусне партийния орган „Правда“,и става редактор в илюстрираното седмично списание „Светът на социализма“, което се издава в Братислава. Чувства се обаче лично засегнат. Не го интересува толкова, че Ян бе предал родината си, но че бе изоставил хората, които толкова години го бяха смятали за свой приятел.
Дълго време няма никакви вести от Ян. Накрая се разбира, че се е установил в Ню Йорк. Страхува се да влезе във връзка с тях, за да не им напакости. Колебае се дали Мария би искала да дойде да живее при него. (Той не знае, че тя е родила неговото дете). И дали изобщо би искала да бъде с него. Габриел води тайна кореспонденция с Ян. Ако Мария научи за нея би го приела за предателство. Да не говорим за Петер. С негова помощ Мария се премества да живее в Братислава. Той осигурява жилище за нея и малката Катаринка, която израства без официално признат баща. И Габриел, и Петер я обичат и се опитват по различно време да склонят майка й на брак. Но тя все така не иска да се обвързва с никого. Може би все пак очаква един ден Ян да се появи отнякъде? Ако направи това сега, го очаква затвор.
Размразяването – напразни надежди
1961-1966
В началото на 60-те години в Чехословакия започва политическо „размразяване” Разрешават на някои емигранти да се завърнат в родината. Ян също иска да получи чехословашка виза. С дългогодишно закъснение научава за дъщеричката си и започва да си пише с нея. Сърдит е на приятелите си, че са я крили от него. Междувременно Мария все повече се сближава с Габриел. При посрещането на новата 1965 г.му се изповядва: „Виж как живеем. Аз съм неомъжена, но имам дете. Баща ми го държаха без причина в затвора. Там се разболя и го пуснаха да умре у дома. Това е убийство. Ти на четиридесет получи тая кутийка (квартирата му- бел. А. М.), в която посрещаш Нова година с четиридесетгодишна жена. И дори не можа да отидеш на погребението на собствения си баща, който е починал при сестра ти в Унгария. Седмицата преди Коледа бях да се изповядам, после искам да се причестя поне два-три пъти, през това време няма да идвам при теб, защото е ясно, че ще съгрешим. Петер пак е в алкохолен период, не може да се примири с мисълта, че революцията му се провали, а той трябва ежедневно да пише статии, на които сам не вярва. Ян е в Америка. Изобщо не е знаел, че има дъщеря. Не може да я види… Така се стече всичко. Не заради наши собствени грешки, а заради политиката. Не можахме да живеем собствения си живот, както искахме, а само както ни диктуваха. Не, не ругая живота ни. Все пак той е прекрасен. Ругая единствено комунистите…”
Петер заминава на командировка в Америка. Там се срещат с Ян, вече преуспял бизнесмен, който му предлага да остане при него. Петер е изпълнен със съмнения. Най-лошото за него е, че ситуацията в Чехословакия сякаш се подобрява. Ако бяха продължили да управляват сталинистите от началото на петдесетте, нямаше да е проблем да остане. Но сега чувства, че като журналист може да е полезен за страната си, може да помогне в разкрепостяването на режима.
Голямата илюзия – социализъм с човешко лице
1967-1968
След завръщането си в Чехословакия случаят среща Петер с Първия секретар на Централния комитет на Словашката комунистическа партия Александер Дубчек. В дружески разговор той споделя, че промените в страната са неизбежни. Трябва да се приключи със самоцелното изтъкване на класовата принадлежност. На ръководните партийни и държавни и постове да се назначат нови лица, които да стоят близко до хората. И да бъдат професионалисти. Всеки да заеме своето място съобразно специалността си. И ако не се справя, да си ходи. Ще се строи нов тип социализъм – с човешко лице.
Малко след този разговор в Братислава се разнася мълвата, че в Прага милицията е разгонила студентски протести срещу комунистическата власт. Има бити и ранени…
Още в началото на януари 1968 г. Антонин Новатни е свален от поста Първи секретар на ЦК на ЧКП. Вместо него е избран реформаторът Александер Дубчек. Петер е на върха на щастието. Може би все пак ще могат да се осъществят първоначалните идеи на социализма и комунизма? Съдилищата масово отменят осъдителните присъди по политически причини. Така в събота, 17 август, Ян се завръща в родината. Срещата му със старите приятели и с Мария е вълнуваща. Дъщеричката се хвърля на врата му. Габриел, Петер и Ян решават заедно Катеринка да заминат за Левице. Възнамеряват да останат там до неделя, 1 септември, когато ще проведат прословутата си плувна надпревара, ще посетят родителите на Петер и ще се върнат за първия учебен ден на всеобщата им любимка. Нощта на 20-и срещу 21-и август обаче Прага осъмва окупирана от войските на доскорошните съюзници от Варшавския договор. Чехословашките ръководни функционери са откарани в Москва за преговори. Подписва се Московския протокол, който слага край на социализма с човешко лице. Започва така наречената „нормализация”. Нима щяха да се повторят събитията след Унгарската революция през 1956 г. – екзекуции и терор? „Пражката пролет” приключва. И тримата приятели решават да се изнесат от страната. Май че тук вече всичко е изгубено. Само че какво ли ще каже Мария? „Не мога да дойда – казва им тя. – Мама умира, а и не искам да напускам родината ми”. Реакцията на Ян е показателна: „Това родина ли е? Задникът на света е това! Веднъж е Чехословакия, после е Унгария, пак Словакия, отново Чехословакия. Най-напред ни обсадиха германците, после пък руснаците… Това не може да бъде родина!”
На първи септември и тримата отпътуват зад граница. „Сигурно вечерта са седнали някъде заедно, защото през този ден за първи път забравиха да се обадят по телефона” – мисли си Мария.
Нейните три момчета. Нейните три неизживени живота..
Заключение
Накрая нека се опитаме да си дадем отговор на няколко неминуеми въпроса: Къде е силата на този роман? Защо той бе отличен с голямата литературна награда „Европейска книга” за 2020 година? Очевидно „Случи се на 1 септември…“ не е типична историческа проза, книга за Втората световна война или за пороя от събития през 30-те, 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век. Това всъщност е още един роман за любовта и приятелството. Но не само. Това е роман и за тържеството на етническата толерантност, без която не може да съществува нито любов, нито приятелство, нито истинско демократично общество. Осъдителната присъда е, че религиозният и политическият фанатизъм – кафяв или червен – е престъпен.
При решенията си журито на конкурса винаги е търсело в произведенията на кандидатите позитивни европейски идеи, които създават общи ценности. Заключението за романа на Ранков е: „Забележителен принос към изследването на паметта и съвестта не само на жителите на бившия Източен блок, но и на цяла Европа„. И в крайна сметка: възхвала на приятелството и любовта и заклеймяване на фашизма, антисемитизма и комунизма.