Трудни времена, кореспонденция от Скопие

МВнР следи внимателно продължаващите публикации в социалните медии със списъци на български граждани в Република Северна Македония, призоваващи за саморазправа с тях. Очакваме властите в Скопие да предприемат мерки за прекратяване на езика на омразата и за защита на своите граждани с българско самосъзнание.

(Публикация във фейсбук на МвнР на Република България)

Трудни времена за българите в Македония. Отново, за пореден път.

Не беше толкова отдавна, когато започна първият дебат между комисиите по въпроса  какъв е бил Гоце Делчев. Следващите дни българите в Македония изпитаха цялата омраза от страна на македонистите: нападки, счупени коли с български регистрационни табели, спукани гуми, заплахи по социалните мрежи и така нататак. И досега това продължава, в още по-голям мащаб. Разбира се, то винаги започва и се подклажда от така наречената Дълбока държава (Тайните служби) в Македония, които всъщност работят за старите удбажки (УДБА – Управление за Държавна сигурност – бел. ред.) структури, все още подкрепяни от Белград и използвани от партията на бившия премиер Никола Груевски и в глобален интерес на Москва.

Обществото в България трябва да има предвид, че мнозинството от македонските славяни днес са македонисти, чувстват се етнически македонци, и са възпитаници на югославската доктрина и историография. За тях Тито е светлият лидер, по чието време те са имали чудесни условия за живот и висок стандарт, и Югославия, а с това и Македония, са били сред водещите страни. Тук се има предвид фактът, че Тито беше лидер на световното движение на необвързаните държави. Те смятат, че по негово време Македония и македонците никога не са се радвали на такова уважение и не са изпитвали такава гордост, а и едва ли вече ще ги получават в бъдеще. Мегаломанията, която им бе насадена по югославско време, създава у тях чувството за превъзходство над всички останали народи и държави, въпреки че времената са се променили и че днешната равносметка за това кой най-накрая е излязъл по-успешен, е съвсем друга. Нека да наречем тази преобладаващата част от македонистите „титовисти” или „югославяни”. Те или отричат съществуването на титовите концлагери Голи Оток, Идризово и т.н., или смятат, че през тях са преминали ограничен брой хора, предимно по политически причини, отричайки че там са били затворяни и граждани само заради това, че са имали българско самосъзнание.

Под влияние на пропагандата на режима на бившия премиер на Македония Никола Груевски част от македонистите допълниха македонизма си и с антични елементи. Ако следите социалните мрежи в Македония, ще добиете впечатление, че мнозинството от македонците чувстват силна вродена привързаност към Александър Македонски. То е защото тези привърженици на „антична” Македония са най-гласовите в интернета, имат собствена иконография на символи и са най-агресивни. Но за щастие, те не са преобладаващата група, а остават най-смешната и най-обърканата част от обществото, която винаги се връща към югославския македонизъм, когато губят собствените си „антични” позиции при дебата за доказване на тяхната теория за 3000-годишния македонизъм. Все пак най-много са югославяните. Разбира се, в Македония има и българи по самосъзнание. Даже те си имат и своя организация, не много мощна, казал бих, дори доста скромна. Предпочитат да се наричат „македонски българи”. Но за съжаление, те не могат да влияят съществено върху общественото мнение. Това са предимно хора, в чиито семейства, въпреки всички насилия, българщината е била запазена. Съществуват и семействата, в които тя не е оцеляла, или е била скривана пред поколенията, но винаги те са били благоразположени към България и към българите. Самият аз произлизам от такова семейство. Често съм чувал за наши роднини или приятели от България, които са били учени хора и са държали на образованието. Старите говореха, че в България много четат, че медицината и лекарите им са от световен мащаб и така нататак. Част от младите хора от тези семейства сега следват или живеят в България и за щастие научиха историческата истина и всичко, което се е случвало и с техните семейства, поколения преди тях. Днес те се чувстват македонски българи.

Днешната общестеност в България, а мисля, че и голяма част от съвременните й политици, не знаят, че историческата истина и днес е скривана от македонците. Те нямат възможност да видят, купят или прочетат нито една книга, в която се описва историята на Македония такава, каквато е известна не само в България, а и навсякъде по света. С една дума, нямат достъп до такава литература. В Македония можете да намерите преведени даже и книгите на Хитлер, като „Моята борба”, и то в обикновените супермаркети. Но не можете да откриете нито една книга на Ванче Михайлов. Нито на Пею Яворов. Нито песните на Вазов за Македония, и така нататак. Ето, 30 години откакто Македония е демокрация, но УДБА все още съществува. И работи тези книги да ги няма, а масово да се предлагат сръбски телевизии, сръбски песни, сръбски филми, сръбски сериали, сръбски какви ли не риалити шоута. Целта на сръбската пропаганда с тези телевизионни програми е да се направи населението още по-просто и по-тъпо.

Ами тогава, ще кажете, не могат ли интересуващите се да се заровят през интернета в архива на старото ВМРО и да прочетат всички оригинални документи. Същото могат да открият и в музеите в България и Македония. Точно така. Само че те вече не знаят книжовния български. Нито умеят да четат българска кирилица. Днешният македонски език и македонската кирилица вече значително се различават от българските и това се е случило вследствие на поне четири причини:

1. Основната от тях – насилственото отдалечаване от книжовния български чрез промени в граматиката и с въвеждане на паралелни сръбски думи, докато с времето българските изчезват, а сръбските остават. Или се употребяват едновременно една сръбска и една българска за едно и също понятие, а днешния македонец вече не може да различава коя от тях каква е и ги възприема като македонски синоними

2. Естественото отдалечаване на езиците поради различния в начина на живот в двете държави

3. Още в турско западните диалекти (македонските) се различават от източните дотолкова, че понякога хората от двете страни трудно се разбират.

4. Използване на различни чуждестранни думи за едно и също понятие. Да кажем, в България е взаимствана руска дума, а в Македония – немска, или обратно. Така например няма нито една авточаст, която да звучи еднакво в двете страни.

Как тогава обикновеният македонец да се докосне до историческата истина? По-трудният път е да научи български и българска кирилица, и да започне да чете в оригинал архива на ВМРО, църковните архиви, както и материалите от 19 век. Имайте предвид, че в голямата си част младите македонисти нито имат интерес, нито искат да си губят времето за това. А да не говорим, че образователното ниво е паднало толкова ниско, че те изобщо не четат нещо по-дълго от обикновен фейсбук пост. Може да се очаква, че такива материали могат да попаднат на вниманието само на македонски българи или ентусиасти по история, без да смятаме студентите и живущите в България.

Затова българските политици трябва да имат за цел да се достигне до нов договор, с който в новите македонски учебници да се учи историческата истина. Най-вероятно това ще стане. Но ще мине много време, докато излезе   ново поколение, получило знанията си от тези нови учебници. А какво да се  прави дотогава със сегашното поколение? Какво да правим със сегашната омраза?

Решението е в медиите. Те могат да предоставят телевизионно ограмотяване.  Предавания, в които ще се водят дебати въз основа на оригинални документи. Документални сериали. Световни и български  (макар и с превод). Също така трябва да се преведат книгите на Ванче Михайлов, Пею Яворов, Христо Татарчев и други деятели на оригиналната ВМРО на днешния македонски език. Този спор не е политически. Той е образователен. Образованието в 21 век трябва да стане достъпно за всички. България трябва да ни помогне – с книги, сериали, предавания и ТВ излъчватели. Македония трябва да помогне с политическа воля. Необходимо е да се осъществи лустрация, която трябваше да се проведе още в началото на демокрацията, както го направиха други източноевропейски държави.

Нека се запитаме: как успя зад кулисите, единствено с пропаганда по телевизията, само за 10 години бившият премиер на Македония да направи съгражданите си „антични”? Защо никога не излезе на светло, показвайки оригиналните документи, свидетелства и т.н за своята теза? Днешният македонец е объркан от разнопосочните сигнали през годините. Разликата обаче между лъжливите новини и истината за българщината е, че последната успява да даде отговор на всеки въпрос. Тя е отговор на всички страдания на македонеца, включително и на тези от последните 30 години. Истината е и пътят към светлото бъдеще, европейското ни бъдеще.

Светослав Аспарухов

 Бел. на ред. Кореспонденцията публикуваме с минимална редакторска и коректорска намеса. По молба на автора е подписана с псевдоним. Причината е разбираема. В този псевдоним  той е загатнал за българското си самосъзнание и надеждата си за път към светлината и истината.