Петко Ст. Петков
1 май 2024 г. ·
Поне три неща има за казване по повод на поредното издевателство над историята. И то сериозно.
-
Днес, 1 май, е празник на труда, у нас обявен за официален след 1944 г., а не преди, както се опитаха да внушават днес някои недочели и непроверили. Преди 1944 може и да е честван, но това не го прави официален, т.е държавен празник. (На 25 април 1945 г. Министерският съвет приема Наредба-закон за утвърждаване на Първи май като народен празник на труда. В единствения параграф на наредбата се отбелязва, че Първи май се узаконява като народен празник на труда – умствен и физически, и трябва да се празнува по градове и села в цялата страна. Изпълнението на тази задача се възлага на министъра на социалната политика – Държ. вестник, бр. 102, 03.05.1945);
-
Годишнината от обявяването на Априлското въстание, което избухва на 20 април 1876 в Копривщица, по новия, сиреч законния стил, не е на 1, а на 2 май. И това от много години е известно и ВЪПРЕКИ ТОВА ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, „ЧЕСТВАНЕТО“, ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ГО ПРАВЯТ НА 1 МАЙ.
Какво „честват“ тези възторжени люде и една майка, която каза пред камерата, че учела детето си, че ако нямало въстанието, „нас нямаше да ни има“.
Само си представете, че официално през национални медии някои или някой извади хапче за подмладяване например или лек за склероза, или каквото и да е недоказано лекарство. Дали ще му дадат такава трибуна. А кой и как би могъл да докаже, че това въстание с тази именно цел на организаторите му – с българско обилно кръвопролитие да заставят незаинтересованите от Българско велики сили да се заинтересоват и да дадат на българите държава, макар и не за всички българи, – та кой може да докаже, че това именно въстание е неизбежно нужно, а ако не беше направено, щели да ни избият. Никой, защото няма как да се докаже нещо, което не е станало. Решението за въстанието е на една сравнително малка група радикали, веднъж вече неуспели да го направят през септември 1875, надяващи се, че през пролетта на 1876 вторият опит да заставят великите сили с българска кръв да направят нещо ще им се получи. Е, получи се. Политическата цел на организаторите на Българското въстание от 1876 беше постигната, така че е изключително несериозно да се твърди, че то е неуспешно. Напротив. Но да не забравяме каква точно беше целта на организаторите от Гюргево – с въстание, което няма за цел „да преобърне деспотско-тиранската система и да я замени с демократска република“, а предварително определя „стратегически пунктове“ в планините за събиране и отбрана на местното население, вкл. старци, жени и деца, няма как да се ПОБЕДИ една добре въоръжена и все още силна империя. А като няма за цел да я победи, а само да я изобличи и предизвика към очаквано кръвопролитие, кой ще реши въпросът???? И защо този/тези, които ще решат въпроса, т.е. съдбата на българите, да са единствено виновни и отговорни, след като са били предизвикани именно от българи да го сторят, т.е. да следват великодържавните си цели. Тези, които са организирали с такава цел бунта, да не би да не са знаели, че великите сили, ВСИЧКИ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, се интересуват само от собствените си цели.
Това, което стана след така организираното и постигнало целите на организаторите си въстание, е крайният резултат от Източната криза – Берлинският договор.
За създаването на зависима и не националнообединена българска държава – слава на организаторите на въстанието и поклон пред жертвите на Българския Април-Май 1876, на чиито кости и кръв лежи новата българска държава, създадена от българи в Търново през 1879 по решение на великите сили в Берлин от 1/13 юли 1878. Но и отговорността за тежката орисия на неосвободените българи и български земи е на същите, които взеха решение и наложиха такова именно отбранително и кръвопролитно въстание, а не само на лошите велики сили. Защото до въстанието българите не бяха заплашени с изтребление, те имаха и известно стопанско самочувствие, и развита просвета, и призната и легитимна уникална национална институция, която ги обединяваше легитимно – Екзархия-протодържава, осигуряваща възможност да развият самоуправлението си, от което едва бяха вкусили. Няма как организаторите на въстанието да не са били наясно, че след като не целят победа и не могат да я осигурят ресурсно, а и нямат сигурни съюзници, значи просто прехвърлят отговорността за съдбата на България в чужди ръце, от които могат да получат ограничен и частичен резултат.
На очакваното възклицание на пишман-патриотите – „е, кво, да седят и да чакат ли или да търпят турската деспотия“ има дълъг и много аргументиран отговор, но те едва ли биха го чули или чели.
Историята също е наука и е крайно време да спре превръщането ѝ в дъвка за всякакви усти и политически целесъобразности.
Неразбралите да се въздържат от коментари, отдавна има публикации, различни от наложените митове и идеологеми, но трябва и да се чете, и да се мисли САМОСТОЯТЕЛНО.
Не е време за пропаганда, така че пропагандаторите ще получават адекватен отговор.
Напълно разбирам, че си развалям хубавия празник, но тази майчина клетва, предадена от национални медии, ми дойде в повече. Не може всички да разбират от една наука, без нито да са учили, нито чели. Камо ли мислили.
-
А 2 май освен годишнина от обявяването на въстанието от 1876 по нов стил е и денят за почит към Св. цар Борис-Михаил – покръстител на българите. Той и управляваната от него българска държава приютиха и осигуриха необходимите условия на учениците на Светите равноапостолни Кирил и Методий да развият делото им, да преведат свещените книги на български език и да ги предоставят за ползване на всички, които биха искали. Някои от ползвателите на тази цивилизационна ценност не са забравили благородното дело на българската държава и до днес. Акад. Дмитрий Лихачов: Държавата на духа е създадена от светите Кирил и Методий. В основите на нейното сътворение, според известния учен, е вградено гигантското и наистина гениално дело на Кирил и Методий, които създават от старобългарския говор писмен, литературен език, способен да предаде най-сложни отвлечени понятия и книжнина. И още: „Не забравяйте, че вие, българите, сте най-древната от съществуващите сега културни нации в Европа и в целия свят! Много вече е отминало, отишли са си древният Рим и древна Гърция, отишла си е Византия. България е отломка от най-старата култура сред европейските страни. Затова трябва да се пази. Необходимо е днешната култура на България да не бъде само отломка от старото, а да стане и първата частица от бъдещето. Книжната култура на България, създадена през вековете, трябва да остане и да пребъде докрай“. Затова 24 май е общобългарски ден и празник, но го почитат и други народи. Само някои политически хулигани не искат да бъде обявен за национален празник, макар още от средата на 19 век да е почитан като такъв, защото днешните им външни господари не искат да се знае историческата истина от 9-10 век и неуспешно се опитват да я скрият зад отдавна компрометирания мит 3 март и наложения на 27 февруари 1990 национален празник, на който са подчинили дори голямата кръвна жертва на българите от април-май 1876.
