ИКОНИ НА РУБЛЬОВ
Троицка лавра
Припомни ми човек,
разкажи ми човек,
довери ми човек.
Оплачи човек,
измоли човек,
излъжи с човек,
пощади човек!
Призови ме с човек,
позволи човек,
оправдай ме с човек,
прости ми човек.
Искам да вярвам!
НА ИНАТ
Презкаменната безучастност на паважа
крещи зелено някаква тревичка.
От радост, че е жива.
СТАРЕЦ
Стъпва от ден в ден дисциплинирано.
Не се изкачва и не слиза.
Не изостава и не бърза.
Не приближава и не се отдалечава –
вече е пристигнал…
Изсъхнал, грапав, сгърбен,
в слънцето заровен –
корен,
захванал се за бялата виделина.
Не стъпи в обещаваното
„светло бъдеще“,
а извървя безкрайните му кални пътища.
даряват му едното „светло минало“ –
бакшиш за простодушието му.
