Имената им напоследък много често се споменават като противоречиви фигури от украинското минало. Всъщност нищо понече не знаем за тях, освен дочутите крайно противоположни мнения, които взаимно се изключват.
За част от украинците те са безспорни национални герои, борци срещу руската и полска окупация, срещу болшевиките и съветската власт, за друга част те са предатели, масови убийци, нацисти.
Нападението на „православния хитлеризъм“ срещу „украинския фашизъм“ събуди с нова, още по-яростна сила историческите спорове. Става дума за ролята на Иван Мазепа, Симон Петлюра и Степан Бандера в националната летопис на Украйна.
Предлагаме ви кратки биографичи справки по материали в Уикипедия.
Факел.бг
Първият е Иван Степанович Мазепа, хетман на васалната на Московското царство Левобрежна Украйна от 1687 до 1708 година. Той е роден през 1639 г. в Жечпосполита (Кралство Полша и Великото литовско княжество), съществувала между 1569 и 1795 г. и умира в 1709 г. в Бендере, Молдова. Произхожда от атаманско семейство, православен украинец, получава отлично възпитание, много богат, но добронамерен филантроп, умен и способен дипломат и държавник.
След като през 1689 г. на трона в Москва се изкачва Петър I, хетманът го съветва, помага му и става любимец на младия цар. През 1702 г. по време на казашкото въстание в западноукраинските земи използва приятелството си и убеждава царя да му позволи да окупира Деснобрежна Украйна. По този начин двете части на Крайднепърска Украйна са отново обединени и популярността на Мазепа се увеличава.Когато изпълнява първата си дипломатическа мисия като помощник на хетмана на Деснобрежна Украйна –Петро Дорошенко – той е пленен от запорожките казаци, които го предават на хетмана на Левобрежна Украйна Иван Самойлович. Обаче Мазепа не само се отървава, но когато Самойлович е свален през 1687 г. той заема неговия пост с помощта на московските управници. Служи като Левобрежен хетман повече от 20 години, грижи се за украинските казаци и е подкрепян от техните атамани и старейшини.
Но отношенията между руският цар и мощният украински хетман вече не са същите. Когато през 1700 г. започва Великата северна война Петър I поставя пред украинците нови изисквания. Украинците за пръв път трябва да се бият за царските интереси, вместо да бранят родината си. Атаманите и казашките офицери търпят унижения от руските генерали, самата война не е популярна между селяните и еснафите Те се оплакват, че в градовете и селата им са разположени руски войски, които тормозят местното население. А и Мазепа узнава, че царят ще го замени с руски аристократ, друг негов приятел.
Проблема за защитата на Украйна и нарушението на задължението на Петър I да брани Украйна, което е в основата на споразумението между двете страни от 1654 г., кара Мазепа да потърси нов покровител и вече не се чувства длъжен да запази верността си към царя. През 1708 г., по време на Северната война между Русия и Швеция, когато Карл XII нахлува в Русия и се отклонява към Украйна, Мазепа с войските си минава на негова страна и сключва пакт с Швеция.
Хетманската столица Батурин е нападната от руските войски и се смята, че около 6 000 мъже, жени и деца са изклани. Решителна за изхода на войната е битката край Полтава през юни 1709 г. Победителят е Петър I, който прекъсва опитите на украинците да се отделят от Московската държава. Преследван от руската конница след загубата на битката, Мазепа бяга в Молдова (тогава част от Османската империя), където и умира на 21 септември 1709 г.
„Измяната” на Мазепа отеква дълбоко в руското съзнание. Пушкин написва поемата „Полтава” през 1828 г., а в 1883 г. великият Пьотр Илич Чайковски създава операта „Мазепа” в три действия, която е поставена и в София (през 1977 г.). В нея младата дъщеря на Кочубей Мария е влюбена в 70-годишният Мазепа и пренебрегва обичта на младия Андрей. Възмутеният, обиден и озлобен баща донася на Петър I за възнамерявана измяна на Мазепа, но царят не му повярва, Мазепа е уведомен за доноса и старият Кочубей се озовава на ешафода.
Мария е известена от майка си Любов за предстоящата екзекуция, присъства на зрелището и обезумява. При развръзката на Полтавската битка руски конници, между които е и Андрей, настигат бягащият Мазепа и го нападат, но хетманът пронизва Андрей със сабята си. Над умиращия се надвесва полудялата Мария, която не може да го разпознае и той издъхва под звуците на приспивната ѝ песен.
Вторият украински герой (или предател?) е Симон Васильович Петлюра.
Той е роден в Полтава през 1879 г. Смята се за един от основателите на Украинската социалдемократическа работническа партия. По време на Първата световна война Петлюра служи в армията, а след Февруарската революция от 1917 г. става член на украинската Централна рада, която през юни същата година обявява Украйна за автономна република.
През юли той става военен министър, но малко по-късно Германия и Австро-Унгария окупират страната и създават марионетно правителство. През следващите месеци Украйна воюва срещу болшевиките, войските на генерал Деникин, германците, украинските части на Павло Скоропадски и Полша. След оттеглянето на германските и австро-унгарските войски през ноември 1918 г. Симон Петлюра е сред 5-те членове на новото правителство. В края на 1918 г. по-голямата част от страната е завладяна от Деникин, чиито войски са изместени от болшевиките в края на 1919 г.
Симон Петлюра се смята като четвърти президент на Украинската народна република от 11 февруари 1919 г. до май 1926 г. В края на 1919 г. Петлюра се оттегля в Полша, която го признава за законен ръководител на украинското правителство. Той се споразумява с Йозеф Пилсудски да получи помощта на Полша за отблъскване на болшевиките. Украйнски войски вземат участие в Полско-съветската война, но според Договора от Рига от 1921 г. Украйна остава под съветска власт.
След войната Петлюра оглавява украинско правителство в изгнание в Тарнов, а по-късно във Варшава. През 1923 г. се премества в Будапеща, след това живее във Виена и Женева, докато се установява в Париж в края на 1924 г.
На 25 май 1926 г. Петлюра е убит в Париж от Шолом Шварцбард, еврейски анархист, роден в Украйна. Той не оказва съпротива при задържането му и обяснява действията си с желанието да отмъсти за хилядите жертви на свои сънародници, сред които са родителите му и 13 други членове на семейството му. Убиецът е оправдан от френския съд и е освободен.
Ролята на Петлюра в погромите над евреите е спорна, включително между еврейските изследователи. Най-усърдните подръжници на тезата за еврейските погроми бяха съветските историци, които все още доминират съвременната руска историческа наука. Все още се твърди, че голямата част от погромите са извършени от украинската армия под водителството на техните ръководители включително Петлюра. Опонентите им посочват, че той въвежда смъртно наказание за участниците в погромите, но при съществуващото военно положение не винаги е успявал да установи достатъчен контрол в обхванатата от анархия страна в периода на гражданската война 1918-1921 г.
Степа́н Андрійович Банде́ра e третият национален герой на Украйна и със сигурност е един от най-мразените украинци от руските управници в съвремието. ОУН (Организацията на Украинските Националисти) на която той е един от създателите и на която поне до известна степен се дължи формирането на сегашната украинска държава, не дават мир и покой на Москва. И до днес епитета „бандеровци” в речника на Путин е синоним на „нацисти”, „фашисти” и „неонацисти”.
Бандера е роден на 1 януари 1909 г. в Стари Угринов, тогава Австро-Унгария, днес – Украйна, Ивано-Франкивска област. Баща му е свещеник в Униатската украинска църква и през 1918 г. е делегат в Парламента на Западно-Украинската народна република. Завършва гимназия в гр. Стриит и от тогава работи в ОУН. Като районен водач участва в конференции на Организацията в Берлин, Прага и Данциг. ОУН извързва показни покушения главно срещу полски политици и държавници, които се смятат за врагове на украинските националисти. Между убитите е и полският м-р на вътрешните работи Перацки.
Понеже Бандера е замесен в покушенията полската полиция го арестува през юни 1934 г., лежи в затворите в Лвов, Краков и Варшава. Бандера е осъден на смърт за убийството на Перацки, но присъдата му е заменена с доживотна присъда. След превземането на Западна Полша от Германия през септември 1939, той е освободен.
След убийството на ръководителя на ОУН Евгени Коновалец от съветския агент Судоплатов, начело излиза Андрий Мелник, който е избран на голяма конференция в Рим, проведена през август 1939 г. Но след като група млади националисти излидат от затворите и в резултат на разкол в ОУН, през февруари 1940 г. начело застава младият Степан Бандера. Създава се Украински Легион и Украински национален комитет в Краков, който си поставя за цел да обедини всички революционни украинци Седмица след навлизането на Германия в СССР, на 30 юни 1941 г. ОУН провъзгласява възстановяването на украинската държава.
Само след 5 дни – на 5 юли по нареждане на Хитлер голяма група украински националисти, между които са Бандера и м-р председателят на Свободна Украйна Ярослав Стецко, са арестувани, отведени в Берлин и въдворени в лагера Заксенхаузен, където остават до декември 1944 г. След освобождението им немците им предлагат създаване на Украинска въстаническа армия под ръководството на ОУН и статут на съюзници на Германия. Бандера и другарите им отхвърлят предложението.
През февруари 1945 г. е избрано ново бюро на ОУН в състав Бандера, Шухивч и Стецко. След две години този избор е потвърден на нова конференция на Организацията, на която Бандера отново става Глава на ОУН и повежда въоръжената борба против комунистическия СССР. Това продължава чак до неговото убийство през 1959 г.
Степан Бандера и неговото семейство са преследвани и дебнени от съветското правителство през целия му живот в Германия. През есента на 1949 г. на закрито заседание Върховният Съд на СССР го осъжда на смърт. След 10 години – на 15 октомври 1959 той е убит пред дома си в Мюнхен. След разследване немски съд установява убиецът – той е Богдан Сташински, а заповедта е дадена от председателя на КГБ Александър Шелепин и първия секретар на КПСС Никита Хрушчов. На 19 октомври 1962 Сташински е осъден на 8 години затвор, а Германският Федерален Върховен Съд потвърждава, че главният обвиняем е съветската власт. През 2005 г. бившият председател на КГБ Владимир Крючков признава, че убийството на Бандера е дело на КГБ.
Бандера е признат като символ на украинското национално движение. На 30 декември 2010 г. Президентът Юшченко го провъзгласи като „Герой на Украйна” и го награди посмъртно с Ордена на Украйна, но следващата година новият президент Виктор Янукович оттегли решението. Все пак той се радва на всенародна почит и уважение, издигнати са досега 26 паметници на Бандера в свободна и независима Украйна.
Никола Г. Алтънков
21 март 2022 г.
