13.01.2017
Румен Леонидов: Дотук с уводните ми думи, стига съм ви занимавам с бездарната проза на политиката. Нека я оставим да я четат и тълкуват нейните критици и съдници в Брюксел. Защото днес в „Съботаж“ съм поканил приятели на гения… Кой е геният? Сега ще разберете. Това е Кольо Карамфилов, чийто дух ще ни навести в студиото. Поканил съм двама негови приятели – поетът и драматург Елин Рахнев. Привет!
Стефан Божков: Всъщност, бих казал, че Колето си беше един кибрит. Един много опасен кибрит, с който ако се запознаеш можеш да изгориш. С него, заедно, двамата. Когато се запали… Независимо… Тук не говорим вече само за представянето във визуалните изкуства. Графиката е едно от нещата, които правеше. Нямаше област, в която да не е работил.
Румен Леонидов: Елине, не съм чул Кольо да хленчи, да плаче, да се оплаква.
Румен Леонидов: За неговата щастливост… Ето, вече колко няколко ваши приятели ги няма вече между живите. Прекрасни художници. Но вие двамата обаче само на Кольо Карамфилов направихте няколко изложби. Колко изложби станаха, откакто не е между нас?
Николай Неделчев: Да, ще представим каталог на първата изложба, която организирахме, след като Кольо ни напусна. От Софийска градска галерия. Успяхме да го създадем, да го направим със Стефан, който е ваш гост, и с помощта на Елин. Каталогът е факт. Според мен стана страхотен. Неговата премиера ще е в сряда. Ще има и няколко други неща, които са по-различни. Няколко скулптури на Кольо. Овеществени в бронз. Неща, които той преди е правил от итонк. Но най-вече в сряда ще се видим онези, които сме негови приятели.
Румен Леонидов: „Дали някой е казал на Пикасо: „Внимавай в картинката!“ И друго от „Осили“ –те на Кольо.. .„А добро утро и от мен! Разсипвайки боите от изпуснатите моменти, рискуваме да оцветим бъдещето си в цвят, който не ни е бил писан.“ И още:„Дано се събудим истински. Такива, каквито сме. Да кажем на човека до себе си, че го обичаме, или да го духа. Да си изчистим къщата, или да си съберем багажа. Да имаме радостта или смелостта да преживеем един абсолютен и истински ден!“ … Какво ще преживеем чрез тази изложба, питам основният съставител Стефан Божков, нали ти ги подбра, и може би си единственият, който в детайли знае какво ще видим в сряда…
Не ми достигна цялата есен, за да си остана същият.
Скърбя по ягодовите поляни. Изпадам в дисбаланс. Във
Трудно се изказвам. Хриптя. Дишам чучулигите. Ходя в
И нямам чувството, че се събуждам. Спя дълбоко, грубо,
Майка ми танцува в ягодовите поляни. После ги полива
Някога. В една обилна есен в стария пловдив. Една жена
Затова не мога никога да се разкажа. Стеснявам се.
Убива ми сърцето. Губя формите си. Биографията си.
Румен Леонидов: Благодаря ти, а аз ще продължа пак с парчета от „Осили“:
Елин Рахнев: Въобще не мисля да се разделям с Колето. Живея си с него.
Вход
Добре дошли! Влезте в профила си
Забравена парола? Помощ
Защита на личните данни
Възстановяване на парола
Възстановете паролата си
Временна парола ще Ви бъде изпратена