Погрешно е да се смята, че любовта е резултат от продължително приятелство и настойчиво ухажване. Любовта
Тъкмо в този септемврийки ден, пухкав като топла пита, вървяхме
Дали е било минути или вселени, пак само Господ знае, докато
Висок, широплещест, с черен тънък шлифер, силно пристегнат в талията, небръснат от поне три дни, със светло – прошарени коси, падащи на едри вълни до раменете. И изумителни, скосени надолу, неземни зелени очи. Протегна ръка над тълпата, взе си ключа и бавно се обърна, крачейки към асансьора. Създаваше усещането, като че пред него пространството само се отваря и като че иначе вкопчените в куфарите и чантите си хорица, сами му правеха път.
––––
И толкова.
След мистичната среща на паметника „Асеневци“, Той пак изфиряса. Някой би казал като Светлина в Тунела, при ония обстоятелства обаче, на мен ми приличаше като изнизване на звезден пушек от балкански кюнец. Обаче аз пъплех всяка сутрин пеша нагоре към Университета и всеки късен следобед се връщах пак пеша. Спирах до
Годините бяха такива, че като магия се промъкваха подобни книги,
–––––––––-
мироздание – че никога нищо не е случайно, че всеки човек е дошъл
Мълчахме дълго. Това бе единственият мъж в моя живот с когото
Той дойде във Варна и бе запленен от бадема в двора на старата ни къща.
След това Жорес пак се изпари. От раз. Като внезап спиране на
Много по-късно внезапно ми се наби на очите, че в писането му
Той бе ми се явил. В точния миг. И в точния миг си бе отишъл. Дали
Кратичко попитах чрез Вергиния Мартева Ангел Ханс за Жорес – че
В журналистиката попаднах случайно, защото тогава мечтаех да се се отдам на поезията и литературата. Но Той е знаел каква тежка мисия поемам: „Той те е избрал, за да ти отвори портала и да не загинеш в предстоящата битка в твоята мисия, която ти е предстояла. Ако не ти е бил отворен порталът е можело да затънеш в тази битка и да
Той ми бе отворил Портала обаче и в каквато и мръсотия да риех, и в какъвто и окоп да потъвах, и каквато и пушка да смазвах, никога не пропусках да погледна Небето и да благодаря, и да знам, че мисълта може всичко. И никога не го пуснах да си отиде от мен.
Вход
Добре дошли! Влезте в профила си
Забравена парола? Помощ
Защита на личните данни
Възстановяване на парола
Възстановете паролата си
Временна парола ще Ви бъде изпратена