Зад завесата: Големия брат

Това е новата книга от поредицата „Зад завесата…“. Предишните разказваха за стръмния път, който извървяхме – от провалилия се социализъм към мечтания капитализъм, – за да попаднем накрая в лапите на мафията.
В тази книга основният въпрос е: Кой?
Кой стои зад всички тези завеси? Кой е Големия брат? Защо режисьорите на световния спектакъл допуснаха нашите кукловоди да ни поведат точно в тази посока?
Дали не им е по-удобно да ни управлява свирепа, но организирана и послушна престъпност, вместо мекушави, но вироглави демократични правителства? Или така по-лесно ще преглътнем голямото „нулиране на света“, което се случва пред очите ни?Скоро, съвсем скоро ще разберем.
Големия брат ни е приготвил един наистина „прекрасен нов свят“. В него ще можем да се радваме на универсален доход и заличаване на всички дългове. Ще си имаме здравен паспорт и цифров документ за самоличност, за да може Той да знае винаги и незабавно всичко за нас. Каквото ни потрябва – дом, кола, всекидневни вещи, – ще ни бъде дадено на заем от глобалния елит. А който притежава материалните блага, той – знайно е – притежава и сърцата и душите на хората. Ще бъдем  отървани от всичките си грижи – включително от това да мислим със собствените си глави.Готови ли сме са бъдем „спасени“?

Първият откъс от вчерашната публикация, посветена на ген. Гоцев, можете да прочетете тук

– Разбрах, че той предава всеки. Бил съм свидетел на отприщената му от алкохола словесна отмъстителност, злоба и откровена простащина. Спрямо мен той демонстрира характерната за него подлост и предателство. Тази подлост ми причини огромни морални и финансови проблеми – твърди М.Д.
На всичките тези обвинения генералът отговаря, че в петролната компания винаги са го използвали за чадър, благодарение на който са „направили милиони долари“.

В хотел „Орбита“ Гоцев направил един твърде полезен за себе си „работен“ контакт. Там той се запознал с бъдещите босове на могъщата силова групировка СИК Младен Михалев-Маджо, Стоил Славов -Телето и Румен Николов – Пашата. Техният „офис“ бил на втория етаж на хотел „Орбита“.

Авторите на „вулгарни романи“ Христо Калчев и Георги Стоев, както и журналисти от жълтата преса, успяха да наложат в публичното пространство образа на Любен Гоцев като „баща на силовите групировки“.

М.Д., а и не само той, обаче твърди, че и самият генералдискретно, но и доста усърдно, с намеци и недомлъвкие поддържал легендата за себе си като за човек с „тайна власт“. Тази легенда обаче била твърде преувеличена.

– Задкулисието е власт плюс пари. След 1990 година Любен Гоцев не притежаваше нито едното, нито другото. Той няма нищо общо с механизмите на тайната власт. Той е просто карикатура на прехода – разбира се, доста пристрастен, М.Д. може малко да е пресолил гозбата. Според мен на генерал Любен Гоцев повече би му подхождал етикетът „сив кардинал“ на подземния свят. Просто защото с бандитите винаги са си били от взаимна полза.

В едно от редките си интервюта, дадено пред в.„Шоу“, Павел Найденов, баща на Илия Павлов, бос на „Мултигруп“ и истински създател на българската мафия, споделя: Любен Гоцев общуваше със СИК и ВИС. Беше близък и с братята Маргини, и с Младен Михалев-Маджо. Той им беше като ръководител, така да се каже… Те се съветваха с него и той им е давал ценни съвети. Бяха млади момчета и имаха нужда от опорна точка. Искаха да се допитват до някого, да му имат доверие, да се възползват от това приятелство.

Мутрите също са вършели полезни услуги на генерала. Както вече разказах в книгата си „Зад завесата на прехода“, след отстраняването ми от попрището на журналистиката започнах да си вадя хляба с търговия с картини и антикварни стоки. Между клиентите ми имаше доста „странни птици“, съвсем закономерно, парите все пак си бяха само у тях. Между тях обаче се срещаше и по някоя артистична „мутра“.

Пепи Гърка беше най-ревностният ми купувач, който почти до полуда беше влюбен в карикатурите на Александър Добринов. Гърка беше младо момче, но вече си беше извоювал статут на легендарна фигура в „подземния свят“. Той дори за известно време се е подвизавал като съдружник на топтрафикантите на дрога Евелин Банев-Брендо и Жоро Шопа.

В месеците, в които му продавах картини, видимият бизнес на Пепи се свеждаше до това да купува къщи в района около Докторската градина, обявени за паметници на културата, както и луксозни лимузини. Гърка ги ремонтираше, тунинговаше ги и с огромна печалба ги препродаваше на босовете на мафията. Той ми разказа, че веднъж един от тях, беше или Младен Михалев-Маджо, или Георги Илиев-Главния, вече не си спомням точно, му бил казал, че „важен човек“ си търси луксозна кола. И го завел при Любен Гоцев.

Една от най-експлоатираните мантри на прехода е, че мафията е рожба на „комунистите“. Без всякакво съмнение генералът и хората около него и като него усърдно са „бабували“ при раждането и прохождането на организираната престъпност. Затова и те имат съществена заслуга за превръщането на България в държава на мафията. Но както беше абсолютно убеден и М.Д., Любен Гоцев винаги е преследвал единствено собствените си интереси, дори когато това е било в сериозен ущърб на собствената му лява партия. Той напуска ИЕПК след скандал с М.Д, заявявайки на всеослушание: „Мен ЦК на БКП не ме е пратила тук, за да участвам във вашите бандитски разбори.“

Истината е, че Социалистическата партия никога никъде не го е пращала, а той е работил само и единственоза собствената си полза. Членовете и симпатизантите на БСП, „левите хора“ на България, нямат абсолютно нищо общо със създаването на мафията и затова изобщо не бива да изпитват каквото и да е било чувство за вина. Илюстрация на това твърдение е и зърнената криза. Да припомня, в края на управлението на червеното правителство на Жан Виденов хлебното зърно някъде изчезна безследно. Пред хлебарниците в цялата страна се виеха огромни опашки, хляб нямаше и за цяр, върнали се бяха сякаш военните години.

Петър Бояджиев разказва, че тогава хората на Любен Гоцев са изкупили почти на безценица всичкото жито в страната и са го скрили в тайни силози. Там то е било под сериозната охрана на мутрите от СИК и изчаквало да му се вдигне цената на световните пазари. Когато това се случило, зърното било изнесено навън и продадено с огромна печалба. Бояджиев твърди, че „Сивият кардинал“ отпускал малки количества само на най-близките си хора.

Аз също си спомням как ми се оплакваше моят приятел от студентските години, най-колоритният български бизнесмен от началото на прехода, Пламен Тимев-Ганди. За него подробно разказах в книгата „Зад завесата на прехода“. В края на соца Ганди се беше превърнал в нещо като оръженосец и трубадур на съпруга на Людмила и зет на Тодор Живков, Иван Славков-Батето. Покрай Батето Ганди се беше сближил и с главния съратник на Любен Гоцев, земеделеца Виктор Вълков. (Твърди се, че Виктор и Батето са членували в една и съща масонска ложа.)

Та Пламен Тимев получил картбланш да вземе малко количество зърно от силозите, но условието било да не води други хора със себе си, никой не бивало да знае какво точно има там. „Наложи се, брато, сам, с една голяма лопата, да товаря шлепа“, оплакваше ми се Ганди. Хората около Гоцев вероятно са спечелили луди пари от тази далавера. Но за правителството на БСП тя се превърна в една от „вълните цунами“, които го потопиха.

След разрива си с Източноевропейската петролна компания Любен Гоцев успешно се инфилтрира и в друга печеливша структура, Международната ортодоксална банка „Св. Никола“ (МОБ). Раждането на „честните“ частни банки в България, тяхното разрастване и по-късното сгромолясване е цяла, доста тъжна епопея, която заслужава отделен разказ.

По нареждане на Андрей Луканов в България стартира частно банкиране. Стартът беше даден от банка „Електроника“, последва я Първа частна банка, после се появиха и останалите частни трезори, никнещи бързо, бързо и лесно, като гъби след дъжд. Лицензите ги раздаваше Българската народна банка. Там по това време работеше „Светата троица“ – проф. Тодор Вълчев (гуверньор на банката; агент на Държавна сигурност, псевдоним „Сотир“), Стоян Шукеров (член на Управителния съвет и Пленарния ѝ съвет, секретен сътрудник на ДС с псевдоним „Огнян“) и Камен Тошков (шеф на Банковия надзор и агент на ДС, който ръководеше и българския шахмат, редом с Васил Божков-Черепа).

Злите езици в София тогава разправяха, че тримата са раздавали лицензите за банките и за чейндж бюрата срещу „твърди“ комисиони. Даже и „тарифите“ май бяха известни – 50 000 лева за чейндж и 500 000 лева за банка. Доста пъргави момчета се възползваха от тази златна възможност и в страната се пръкнаха повече от трийсет частни банки. Собствени трезори си имаха тогавашните олигарси Илия Павлов, Краси Стойчев и Ангел Първанов, Валентин Моллов, Васил Божков-Черепа, Младен Михалев-Маджо и кой ли не още. Повечето от тези банки бяха лицензирани, след като „показаха“ един и същи капитал от 200 млн. долара, пари, които след това прехвърляха помежду си.

Международната ортодоксална банка „Св. Никола“ (сега Инвестбанк) не беше между тях и затова е най-интересната. В нея като в пустинни пясъци потънаха парите на православната ни църква.

Банката е създадена от Цветан Начев, бивш офицер от културно-историческото направление на разузнаването. Идеята му е била банката да обхване в „православна дъга“– в противовес на разгръщащата се тогава на Балканите под диктата на американците „мюсюлманската дъга“ – всички ортодоксални автокефални църкви, с изключение само на Вселенския патриарх.

През 1994 г. банката наистина получава пълен банков лиценз и стартира с капитал от 465 млн. лева и малко над 200 акционери. Най-големият акционер в нея е Руската патриаршия с квота от 150 млн. лева. След това е Българската православна църква, представена от епархиите и манастирите си, която е записала 58 милиона. Арменската апостолическа църква участва с 26 милиона, а гръцки делови кръгове са записали 40 милиона на квотата на Гръцката патриаршия. Първоначалната идея е била в нея да участват още и Румънската, Сръбската и Кипърската православна църква. При създаването на банката е огласено, че част от средствата ще бъдат отделени в специален фонд за подпомагане на Българската ортодоксална църква, което, разбира се, никога не се случва. С пълно основание МОБ „Св. Никола“ може да бъде наречена „банката на първаците“, защото седем от десетте ѝ членове на управителните, контролните и надзорните органи са свързани с Първо главно управление на Държавна сигурност, като от тях шестима са били щатни служители на разузнаването.

През пролетта на 1995 г. Любен Гоцев се обажда на Цветан Начев и двамата се срещат в лоби бара на хотел „Кемпински-Зографски“. По това време банката вече е лицензирана, капитализирана и работи доста добре. Начев разказва за тази среща в интервю пред журна листката Зоя Димитрова:

–М.Д., собственикът на Източноевропейската петролна компания, се оказа едно доста криминалномомче. Хвърлих му ключовете от мерцедеса и сега съм без работа и отново за наникъде – оплаква му се генералът.
– Другарю Гоцев, знаете, че още нямаме достатъчно пари, но можем да плащаме по 2000 долара месечно, обаче не мога да Ви купя мерцедес – отговаря Начев. Генералът обаче твърдо настоява за автомобил и по-късно банката му купува един крайслер за 10 000 долара. А в лоби бара двамата сключват договор, според който Гоцев става притежател на акции в размер на пет процента от капитала на МОБ „Св. Никола“, както и член на Надзорния ѝ съвет.

През 1996 г. повечето частни банки, създадени с благословията на Андрей Луканов, започват да гърмят една след друга. „Новите чорбаджии“ чевръсто са „източили“парите на вложителите си и на държавата с необезпечени кредити към собствените си и тези на роднините и приятелите си фирми. Така „новите капиталисти на Луканов“ лесно и бързо се превръщат в кредитни милионери, които никога няма да върнат откраднатите от трезорите пари, а и никой няма да им ги потърси.

А частните банки, като следствие от грабежа на „белите якички“, са тотално декапитализирани, защото просто е нямало как Българската народна банка вечно да ги „рефинансира“с парите на данъкоплатците. Създавала се е реална опасност да банкрутира и самата държава, което беше на път да се случи при правителството на Жан Виденов.

МОБ „Св. Никола“също има проблеми с ликвидността и спешно се нуждае от заем, за да не фалира. Затова Любен Гоцев запознава собственика ѝ Цветан Начев с петролните предприемачи Петя Славова и Митко Събев и му гарантира за тях. Събев е прохождащ петролен магнат, зад който стои руският олигарх от естонски произход Денис Ершов. Тримата откликват на молбата на банката и ѝ предоставят краткосрочен кредит от 80 млн. лева, при срок за връщане 45 дни.В опитите си да се издължат другите акционери се обръщат с молба за помощ към най-могъщия по онова време руски олигарх Михаил Ходорковски. Той обаче няма сериозни интереси в България и затова оставя на Денис Ершов да постави под контрол банката. (Заедно с Майкъл Чорни и Вагит Аликперов, Денис Ершов е един от олигарсите, които успешно прокарваха икономическите интереси на Русия в България.)

МОБ „Св. Никола“ не успява да върне кредита и Славова и Събев се превръщат в нейни големи акционери. По-късно те двамата и група фирми около „Юкос петролиум“спечелват борбата за власт, превземат банката отвътре и я преименуват на „Нефтинвест банк“, а по-късно и на „Инвестбанк“. Тя съществува и до днес, като една от двете „гнили ябълки“ в банковата ни система. Собственик на трезора сега е Петя Славова, като Митко Събев и Денис Ершов са „изпаднали“някъде по пътя.

След М.Д. и Цветан Начев ще проплаче: „Любен Гоцев ме предаде.“А председателят на Надзорния съвет на банката Стоян Мишев прави любопитен психологически портрет на генерала: „Любен Гоцев ни взе банката.Той беше човек, който раболепничеше пред богатите. Присламчи се към нас, запленен от парите. Богатството за него беше главното, атестация за всички останали неща. Затова тръгна с Митко Събев и Петя Славова, а нас ни предаде. Неговото раболепие към тях двамата стигаше до крайни форми. Истинската му същност беше на сервилен, често унижаващ себе си човек.“

Този човек обаче, който уж винаги печели, пак си е направил погрешно сметката, отново без кръчмаря. Защото, разбрали го колко струва, и новите собственици на банката не го канят да продължи работата си с тях, а му изкупуват акциите и го освобождават безславно. Някъде по онова време Любен Гоцев и неговият най-добър приятел, също дипломат и също разузнавач, Виктор Вълков, създават кръга „Монтерей“. За него подробно разказах в книгата „Зад завесата на прехода“. Сега си мисля обаче, че ролята на този „приятелски“ кръг в българската политика е малко преувеличена.

Ченгета в пенсия, те от години се събират всеки вторник в ресторанта в ретро елегантен стил с име на мексикански град, разположен срещу трите високи дипломатически блока в квартал „Изток“.Хапват, пийват и клюкарстват, като кадруват помалко, обаче далеч не притежават могъщите властови ифинансови ресурси, които им се приписват. Та камо лис тях да са в състояние да влияят върху всички посокина обществено-политическия ни живот, включително ивърху най-тъмната му страна. Те по-скоро могат да бъдат наречени „паралелните кадровици“ на прехода.Но именно като такива генерал Любен Гоцев и приятелите му натрупват бая грехове към българската държаваи нейните граждани. Най-малкото защото положиханачалото на натрисането на Симеон Сакскобурготски,на Бойко Борисов и на Делян Пеевски в политиката.

Без всякакво съмнение генерал Любен Гоцев е един от първите идеолози и конкретни автори на план „Шипка“, който върна тук последния български цар в качеството му на премиер-министър на страната. По-късно монтерейци категорично ще отричат да са имали пръст в тази твърде сервилна, унизителна и най-вече злополучна мисия. Аз обаче много добре си спомням крилатата фраза на мой дългогодишен приятел от детинството, също дипломат и кадрови разузнавач, когото „кръгът“ беше определил за неформален свой говорител: „Ако царят не съществуваше, ние сигурно щяхме да го измислим.“
Наименованието „План Шипка“ обаче е дело на самия Кобург, който виждал добро знамение във факта, че е получил като дарение част от сградата на улица „Шипка“ No 38, непосредствено до испанското посолство в София. Там „съзаклятниците“ Любен Гоцев, Гиньо Ганев – зет на Кимон Георгиев, и Яков Джераси – бивш говорител на израелската армия и генерален директор на филхармонията в Ориндж Каунти, САЩ – се събирали в седалището на фондация „България“.

Там те дълго мъдрували как да реабилитират царската династия в съзнанието на хората и как да „монтират“ безболезнено Симеон Сакскобурготски в новата българска политика. Като „трамплин“ решили да използват действителните заслуги на баща му, цар Борис Трети, за спасяването на българските евреи. За целта бил „активиран“ дори и българският равин Асса от Ню Йорк.

Прието е да се смята, че връщането на царя в България е станало с благословията на Москва. Планът „Шипка“ бил доразвит обаче практически от основателката на Американския университет в Благоевград, д-р Линдел Грей, с дискретното участие на американския посланик по онова време Бил Монтгомъри. Очевидно американците са били прави да смятат, че в бъдеще ще се разбират твърде добре с генерал Любен Гоцев.

А пък разноските по самото завръщане на царя в България и по предизборната му парламентарна кампания платили олигарси като Илия Павлов и Емил Кюлев и международни аферисти като Спас Русев. Останалото, уви, най-важното, го свършиха отново фатално заблудените възторжени тълпи от хора, които посрещнаха бившия български монарх с радостните възгласи: „Искаме си царя.“ А какво получиха, видяхме всички по-късно.

Сега си мисля дали пък връщането на царя в България и „пакетирането“ му в един отбор заедно с Бойко Борисов не е било начало на многоходова комбинация, която да осигури на задкулисието и паралелната власт дългосрочен контрол над управлението на страната? Защото много добре си спомням как Иван Славков-Батето ми разказваше, че всъщност Венци Стефанов и други хора от СИК, помним, че те са свързани с Любен Гоцев, са му препоръчали собственика на охранителната фирма „Ипон“ Бойко Борисов като най-подходящ за бодигард на Тодор Живков.

После, някак естествено, някак от само себе си, той ще се прехвърли да охранява и Симеон Сакскобургготски. На това място той вероятно твърде успешно е изпълнил задачата да спечели доверието на бившия цар и бъдещ премиер. Как да си обясним, че иначе твърде недоверчивият и предпазлив Симеон веднага и с благодарност е приел предложението на тогавашния шеф на разузнаването Бриго Аспарухов да назначи своя шофьор и бодигард за главен секретар на Министерството на вътрешните работи?А всъщност и двамата няма как да не са знаели, че Бойко Борисов е излежавалприсъда от девет месеца в чешкия затвор „Панкрац“ за търговия с крадени луксозни автомобили. Само че и двамата плътно са си „затворили очите“ и с помощта на контактите си с ченгета от Чехия са покрили доказателствата.

Бриго не е сред редовните членове на кръга „Монтерей“, но заедно с Любен Гоцев е създател на „Генералското движение“ към Българската социалистическа партия. Именно от позицията на главен секретар на Министерството на вътрешните работи започва неудържимият възход на пожарникаря към върха на държавата.Защото като главен секретар той не успява да разкрие (или пък умело е прикрил) извършителите на нито едно от близо 200-те убийства в гангстерската война, с които бяха преразпределени контрабандните канали на оръжието и синтетичните наркотици. И това вероятно е било оценено добре.

Кръгът „Банкя“ е производен на кръга „Монтерей“, за него също доста подробно разказах в книгата си „Зад завесата на прехода“. Хората от кръга „Банкя“ застават зад Инициативен комитет за издигането на Бойко Борисов, по това време вече депутат от партията на бившия цар „Народно движение „Симеон Втори“, катокандидат за кмет на София. Топлата връзка между двата клуба осъществява „ченгето“ Чавдар Чернев, който пък има доста какво да разкаже и за пожара в Партийния дом. А пък резултатите от неудържимия възход на Борисов също и до днес ги виждаме всички.

„Този кръг „Монтерей“ създаде и отгледа и Делян Пеевски. Той очевидно е най-младият син на полка. Харесали са си го и са го формирали в техния класически еничарски стил“, твърди бившият собственик на КТБ, банкерът беглец Цветан Василев. „Дебелото момче“ засега енергично отхвърля тази родствена връзка, но неговият път към върха на държавата също започва от НДСВ, този път от младежкото им движение. А там пък по всяка вероятност е бил „монтиран“ от Илия Павлов и хората на „Мултигруп“.

От всичко, написано дотук, мисля, става съвсем ясно, че Любен Гоцев не е точно „Капо ди тути капи“. „Той обичаше да създава около себе си ореол на конспиративност. Искаше да се разбере от всички, упорито им внушаваше, че от него зависят почти всички неща в държавата и той дърпа конците. А от него нищо не зависеше“, макар и доста краен, говорителят на „червеното“  правителство на Жан Виденов, също бивш дипломат и разузнавач, Красимир Райдовски, има солидни основания да говори така за генерала – публична тайна е, че те двамата никак не се обичаха. Но по-близо до истината за него май е най-добрият му приятел Виктор Вълков: „Мразеха го, защото не успяха да се продадат толкова добре, колкото се продаваше той.“

Това именно правеше Любен Гоцев през мътните времена на Прехода. Продаваше на „силните на деня“ всичко, което имаше – връзки, тайни, достойнство, имидж, ноу-хау, опитвайки се не само да оцелее, но и да се постави добре в новите времена. И така успя плътно да се впише в мафиотския модел за управлението на държавата, наречен „КОЙ“, олицетворяван от Борисов, Пеевски и Доган, от който вече повече от десет години изобщо не можем да се отървем. Но възможностите му стигаха само до там. Големият кукловод не беше той.

Тогава кой е кукловодът?