Татяна Явашева: Миг, разтопен до границите на един живот

Милион чупливи звуци се сблъскват и отразяват невиждани светове. Реалност и сън, тяло и душа, потеглят на магическо пътуване към неизвестното. Докато пианото, земно и понякога мрачно, носи утеха, като ехо на мислите ни. Слухът изплува от съня, опиянен и пречистен… Така джаз пианистът Димитър Бодуров и електронният продуцент Иван Шопов ни въвеждат с своя първи съвместен албум, наречен COALESCENCE (англ. – съединение, съединяване, сливане). Според двамата свободните импровизации правят музиката емоционално по-богата.
Специално за албума Венелина и Андрей Катански от студио Micronavt създават видеа, заснети под микроскоп. Това са импровизации с химични вещества за кристализация и техники за модификация на светлината, които резонират с динамиката на музиката. За обложката е използвана микроскопска фотография на замръзнала сълза.
Заглавието COALESCENCE е важна отправна точка към философската концепция на албума. Това може да е химически процес, при който две или повече отделни маси от смесващи се вещества сякаш се „дърпат“ една друга, ако осъществят и най-малкия контакт.
Съприкосновението с този албум ме дръпна и мен да направя свободни словесни импровизации, които навярно добавят свой колорит.

Сливане

В морето на моето

и в морето на твоето спокойствие

се топи една сълза,

замръзнала в края на лятото.

Кап-кап-кап… –

отекват капките тъга

и моето море на неспокойствието

прелива в твоето. Съединяват се.

Но горещият дъх на мислите, знам,

ще пресуши тъгите на цял океан

от една топяща се сълза,

замръзнала в края на лятото.

Хоризонт на събитията

С шейната на времето летим

към миража на светъл хоризонт,

зад който дреме мъгляво безвремие.

Търсим безоблачни дни с очи,

притворени от вятъра на удоволствието,

а се озоваваме насред горящи събития

на смъртоносен хоризонт.

Разбужда ни лавата на

внезапната му поява –

нечакан, незабелязан

и необратим с реалността си.

Всички познати пътища са без изход

и оттам тръгват само нови релси.

Обратните стъпки са вече изтлели.

Хоризонтът на събитията

е изгорил старите мостове

и са останали руини, от които

не може да сглобиш настояще.

Какво избираш – да си археолог

в храма на собствените си кошмари

или пълноводен извор, който блика

в Долината на сбъднатите желания…

Вечното завръщане

Лист в свитъка на вечността.

Чета тази книга…

И все една и съща

страница отварям.

Миг, разтопен до границите

на един живот, и умножен по

безкрайност.