Татяна Хохрина, МАЛАХОВСКАТА  КАСАНДРА, превод Росица Бърдарска

Татяна Хохрина е родена в Москва и през зимата живее там, а през лятото в Малаховка в Подмосковието. Юрист трето поколение, специалист в областта на криминологията; дълго време се занимава с научна работа, в това число и в изследователския център при ООН.

Автор на кратки разкази, публикувани в сп. „Знамя“ и обединени в сборника „Дом общей свободы“ /Москва, Арт Волхонка, 2020/, отличен с наградата „Жар-книга 2020“.

Татяна Хохрина

МАЛАХОВСКАТА  КАСАНДРА

От петък до неделя, точно в десет, сляпата Броня заемаше поста си в старото продънено кресло до самите врати на малаховския пазар. Нямаше смисъл да идва по-рано – припрените домакини, които хукваха от ранни зори за продукти, не се интересуваха нито от миналото, нито от бъдещето, а само от днешния обяд. Затова сляпата Броня със своето ясновидство изобщо не им трябваше. В делнични дни, освен петък, там нямаше какво да се прави: на кого какво да предсказва? На местните бабички? Че те и за себе си, и за Броня и без това всичко знаеха и се стараеха по-скоро да го забравят – там, назад, радостите не бяха твърде много. А за бъдеще и да се говори е смешно. Тяхното бъдеще още вчера трябваше да свърши. Затова Броня си определи три работни дни: петък, събота и неделя.

Общо взето, Броня не беше съвсем сляпа. Но виждаше слабо. Някога, още преди войната, тя работеше във вредния цех на завода за бои и лакове, там се носеше такъв остър дим, че и вътре в нея уби всичко, и очите й изяде. Заради тези лакове тя и деца нямаше, и зрението й стана съвсем за никъде. Но засега се смяташе, че тя е зряща, никой не й съчувстваше особено. Нито ще й помогнат по заледеното да мине, ни жп линията да пресече, ни пресни зеленчуци на пазара да си избере, ни честно да й върнат рестото… Никаква помощ отникъде. Малко ли полуслепи бабички имаше! Тя живееше сама, блъскаше се в ъглите, неспирно падаше, че се случваше и да се пореже, да се попари, а на кого да се оплаче? Мъжът й отдавна беше починал, а на чуждите – да не им е тя до главата. Мислеше си, че така и ще свърши някой път, ще си счупи главата и никой няма да я намери, няма да си я спомнят дори. Но всичко се обърна другояче.

Веднъж Броня седеше в кухнята, чистеше криво-ляво картофи и слушаше радио. Тя радиото изобщо не го изключваше – все пак с усещането, че вкъщи има още някой, не е така страшно, дори е по-весело. И ето, слушаше тя него ден радио, а там за сляпата българска Ванга разказват. Уважително някак,
с възхищение! Как всички наоколо й прислужват, как правят всичко за нея, подаръци й носят от цял свят, направо краката й мият и водата пият! А я погребали направо като царица! И всичко това, само защото тази сляпа, като подържи някого за ръката, погледне го с бялото на очите и му наприказва всякакви неща за миналото и бъдещето. И не просто да рече, ти си боледувала, примерно, от подагра, а другата година ще се омъжиш,
а замъглявала, усуквала всякакви неща, пък ти – тълкувай, както искаш, както ти е нужно! И за това получавала и поклони, и благодарност не на думи, а по всички възможни начини! И Броня си помисли – че тя с какво е по-лоша? Да не би да разбира живота и хората по-зле от онази сляпа селска бабка? Че какво е видяла тази Ванга? А Броня и роднините й животът така ги беше блъскал и преобръщал, че тя на самата Ванга ще предскаже, каквото иска, и дори не е задължително да я държи за ръката!

Броня повика съседското момче, даде му три рубли и той с различни бои цяла обява й нарисува: „Предсказвам миналото и бъдещето. Миналото – 5 рубли. Бъдещето – 8 рубли. Сляпата Броня“. Красиво стана, доколкото можа да разгледа. И само две грешки, но това нямаше значение, едва ли директорът на училището щеше да дойде при нея да му предсказва. Закачи тази табелка на една пръчка, приготви платнена торбичка за парите и чиста кърпа. После Броня помоли Боря малоумния да й замъкне с ръчната количка креслото до пазара и да го сложи точно до входа – изхода. Седна  там Броня, пъхна отзад пръчката с табелката, оправи си полата, скри торбичката зад гърба си и зачака.

Два дни никой дори внимание не й обръщаше, само веднъж се приближи бабката съседка, да се убеди, че Броня наистина е ослепяла. Броня, разбира се, видя, че тази противна бабка тихо застана отстрани и размаха страшната си като кокоши крак ръка пред лицето й. Но Броня да не е вчерашна! Изобщо не даде вид! И правилно: бабката и пет крачки не успя да направи и започна да дрънка на познати и непознати – Броня, вика, съвсем е ослепяла. Медицинската сестра от местната поликлиника също се спря до нея, предложи на Броня да я запише при очен лекар, почна да нарежда и да сипе утешения. Броня отначало се преструваше, че не я вижда, а после си помисли, че нали е само сляпа, но не и глуха, и твърде грубо се отказа от предложението. В онези дни Броня не заинтересува никого повече.

Но на третия ден й провървя. При нея спря Неля, местната пощальонка, за която Броня знаеше повече, отколкото самата Неля. Тя заговори Броня с фалшив куклен глас /явно се стараеше Броня да не я познае по гласа/ и я помоли да й каже какво е било и какво ще бъде. Броня разбра, че от отговора зависи нейното бъдеще, за първи път си помисли, че Вангиният хляб не е толкоз лек, и се постара. Гледайки над Нелкината глава, Броня бавно, напевно заговори:

-Не си млада ти, момиче, не си и стара. Не си безделница, ама и тухли не редиш, не си омъжена, но не си и самотна! С кожена чанта ходиш, вести всякакви разнасяш, на старците пари пъхаш, пък от тях рубли гребеш! Спомняйки си греховете на Нелкината младост, Броня продължи:

-Неспокойна е душата ти, чужд мъж и нероден младенец я тревожат! Свекърва ти, макар и чужда кръв, помощта ти потърси, но не я намери, в държавен дом смъртта си намери, на чужд креват. Не ти прощава мъжът покойник за майка си!

Неля стана червена като рак, започна да се оглежда, а народът се поспря, слуша с отворена уста.

-Ти това, за миналото, го остави, него по-добре от тебе го зная, за бъдещето давай! – занарежда Нелка.

Броня разбра, че всичко ще се реши сега. Като събра в главата си онова, което знаеше, беше чувала, виждала и мислила за пощальонката, Броня започна:

-Труден живот си преживяла, труден ще е и занапред, но празникът и при тебе ще дойде, само да не го пропуснеш! Лош човек все ти е в очите, а добрият в сянка остава. Жена си е погребал – за тебе силите си пази. И покрив ще ти даде, и меко легло, и топъл кожух, само гледай да не го изтървеш! Всеки ден  покрай него минаваш. От този, дето в очите го гледаш, се отвърни и към онзи, който е за тебе наречен, се обърни. Животът ти тъй ще се подреди, както не си и сънувала…

В главата на шашнатата Нелка като в детски калейдоскоп се замяркаха цветни петна, после, като в библиотечна картотека, една подир друга се заредиха снимки с лицата на случайните й мъже, несбъднали се любими, мимолетни кавалери, а над тази разсипана колода изведнъж легна снимката на Михаил Николаич, държелив още пенсионер-вдовец, на когото тя вчера занесе пенсията, а той й целуна ръка, направо като на кино, и я покани да пие чай с бонбони „Цитрон“. И пенсията закръгли, като й остави не рубла, като повечето, а три плюс дребните, съчувствайки на несретния й гладен живот. Той, само той, за него говори Броня! Сляпа, а по-добре от мене видя! Да я поживи Господ! Добре, че отидох при нея! Ако не ме беше насочила, можеше и да подмина щастието си. Ликувайки, Нелка затича към своето предсказано щастие, като по пътя разказваше на всички познати абонати и пенсионери, че Бронка от „Релсова“, откак е ослепяла, започнала със сърцето си да усеща и за всеки всичко от раждането до смъртта като на телевизор вижда!

От този ден Брониният живот тръгна по съвсем друг начин. Работното й кресло грижливо пазеше завеждащият магазина със стоки за бита, до който тя се трудеше, той й прикрепи и бракуван чадър, че да не й пече и това да се отрази на нейните възможности. Съседските момчета, наставлявани от майките и бабите си, съпровождаха Броня до работното й място, предупреждаваха я за приближаващ се транспорт или локва под краката, а търговците на пазара един през друг й носеха нещо за ядене, мислейки си, че съдбата си е съдба, ама току-виж и от самата Броня нещо зависи, така че по-добре е да бъдеш с нея в любов и съгласие. Дори милиционерът, който дежуреше на пазара, първо строго попита Броня кой й е разрешил да се занимава на това място с незаконен бизнес, взе й петачка, а преди да му свърши дежурството се върна, когато Броня вече си тръгваше и я помоли да погледне в бъдещето – да разбере кога там ще му повишат званието и служебно жилище ще му предоставят. И към Бронината петачка прибави и три от себе си.

На Броня това й се услади, влачеше се на работа по всяко време, дори си купи от Роди пожарникаря бракуван кожух да седи в студа, още повече, че през зимата й позволиха да си слага креслото в покрития пазар, на улицата и в кожуха щеше да замръзне. Стигаше й умът да формулира прогнозите си максимално неясно, да не внушава много страх, освен в общополитическите очаквания, да оставя винаги надежда на хората, затова те се връщаха отново при нея и никой не беше обиден. Броня дори си отвори тетрадка, където записваше имената на клиентите и бележки за бъдещето, и друга, където водеше на отчет основните малаховски клюки, които лесно прилягаха към възможни догадки за миналото. Може да се каже, че Бронината дейност прие наукообразен вид и показа системен подход. Това разбираха всички, които така или иначе се интересуваха от местните новости, затова след около три месеца Броня вече се усещаше като агент под прикритие: ченгетата на пазара не я закачаха и дори я защитаваха, а в своите неработни понеделници тя сама надничаше тук-там наоколо и споделяше получените знания.

Броня постегна къщурката си, сложи паметник на мъжа си, излекува си всичко, освен зрението, за да не се лишава от оръдието на труда и всичко това с малки разходи, защото всички, които й оказваха услуги, също искаха да загладят миналото и да дочакат обнадеждаващо бъдеще. Броня сама започна да вярва в своята дарба и в своята слепота, бодро тропаше с бастуна по дупките в асфалта и зорко се вглеждаше със слабото си зрение в светлото бъдеще. Единственият й враг бяха циганките, които подмитаха с полите си платформата на Малаховка и гадаеха на пазара. Но дори с тях Броня успя да постигне консенсус: те се споразумяха, че Броня предлага своите услуги, без да става от мястото си, до десния вход на пазара и само в петък, събота и неделя, а врачките от табора контролират платформата, самия пазар и левия вход цяла седмица. За сговорчивостта и дипломатическите й способности циганите подариха на Броня огромна като чинийка значка с портрета на Ванга, която Броня закачи на гърдите си и демонстрираше като акредитивно писмо. С времето произходът на тази значка беше забравен и местните започнаха да разказват, че самата Ванга при лична среща се изумила от Бронините способности и я упълномощила да работи в Малаховка.

Дори местният свещеник Павел Инокентич от храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Жилино и равинът, наставляващ неправославната половина от жителите на Малаховка, макар да не смятаха предсказването на съдбата за богоугодно дело, но пък и не виждаха голям грях в това, обичаха да си разменят по две-три думи с Броня, в частен разговор уж на шега да се поинтересуват за собствените си перспективи и в съответните празници даряваха Броня с козунак и маца. Да казваме ли, че Броня се чувстваше не само в правото си, но и ръкоположена за прорицателка.

Изглеждаше, че сега е моментът Броня да си поживее! Та тя и живееше с всички възможни на нейната възраст удоволствия. Вече си мислеше дали да не построи до входа на пазара специална собствена барака в съответствие с високия й статут, а и просто по-малко да мръзне и да не тича в мръсния пазарен клозет. Засега се заглеждаше в строителните материали и възможните изпълнители, а се топлеше в складчето на магазинера. Точно той я почерпи в един особено студен ден с шикарна, отдавна забравена сельодка „залом“ и водчица. Както се оказа, на тази водчица повече й прилягаше да бъде на рафта при средствата за борба с вредителите в магазина, отколкото и в най-скромния малаховски гастроном. Самият магазинер някак издържа, явно, имаше голяма практика и здрав организъм, а Броня се натряска. Тоест, ръцете и краката й дори живо затанцуваха, но Броня вече не можеше да ги разгледа. Тя ослепя.

Броня откри това на следващото утро след почерпката. И дори не може да се каже, че това чак толкова я наплаши в началото – нали отдавна декларираше слепотата си и почти сама вярваше в нея. Но едно е табелката, а друго – реалното съдържание. Броня се заблъска из дома си, намирайки само остри ъгли, стъкла и железни дръжки вместо врати и прозорци. Повече от час отиде в търсене на тоалетната и напразни опити да налее вода в умивалника. Да загрее чайника не можеше и да мечтае – Броня разбра, че къщата ще изгори или газовата бутилка ще се взриви по-рано, отколкото тя да намери и почисти изкуствената си челюст. Някак си Броня успя да нахлузи нещо върху нощницата си, хвърли се през напипаната най-накрая врата, но замря.

Тя не само не разбираше колко е часът и как да отиде някъде, но преди всичко не знаеше, накъде точно да тръгне. Навсякъде отдавна се знаеше, че Броня е сляпа. Това не беше интересно за никого и за никого нямаше да бъде откритие. Кого да вика? Към кого да се обърне? За каква помощ да моли? Броня за първи път по-ясно от Ванга видя своята перспектива и тя я ужаси. Да вика е безсмислено, да се лекува е безсмислено и да се надява е безсмислено. Ти казваше, че виждаш бъдещето? Това е вярно, сега, ослепяла, ти го виждаш, макар че по-добре е да не го виждаш. Е, какво, Броня, тъкмо ще докажеш, че не си заблуждавала хората, а със слепите си очи си виждала всичко до края. Като Ванга. Само че онази го видяла по-рано и се подготвила по-добре, а ти – урбулешката, както става всичко у нас. Така че не се бави!

Броня приседна на скърцащото шкафче за обувки до вратата и зачака. Явно не беше толкова рано, скоро дойде съседското хлапе, за да я заведе на поста й, почука на вратата и я повика. Броня му открехна:

-Синко, върви на пазара. Първо иди при циганките, кажи им, че могат вече и до десния вход да гадаят. После се отбий в пощата. На ти осем рубли, дай ги на пощальонката Неля и й кажи да не разчита кой знае колко на бъдещето. А после иди при магазинера, предай му да даде креслото ми на сакатия Валка, все пак е по-удобно, отколкото на студения асфалт да проси. И кажи на всички, че сляпата Броня повече няма да работи. Кажи им, че е заминала при Ванга за по-нататъшни инструкции… Само да не объркаш нещо! Вземи три рубли, купи си шоколадче… Само шоколадче,  не цигари, аз напред виждам!

Броня затвори вратата с резето и се добра до кухнята. Включи газта и зачака Ванга.

Превод от руски Росица Бърдарска