Сянката – тя населява света на другото битие на нещата. Присъства в нашата реалност, но тайнството й остава неразгадано. Тя не е просто оптически феномен, а е тъмната страна на всичко, докоснато от светлина. Приемана е като магическо продължение на тялото и на всеки материален обект. Смятана е за свещена и има предупреждения да се пази. Но дали всичко това, което приемаме като реалност, не е сянка на друга битийност…
В народните вярвания сянката има сакрално присъствие. Всеки градеж, който се зида от камък, като мост, чешма, църква, кула или друго, но само не и къща, за да трае дълго и да устои на водата и времето, в основите му нерядко са зазиждали сянката на човек.
Древните египтяни са изобразявали виталната душа ка със сянка. Сян-Ка. Значи, че и сянката има душа. Езикът носи този код.
И ето поглед откъм светлата страна на сенките…
Почивка
Мравчица една
подвила е крачка
под сянка уморена
на вехнеща трева.
Дрямка
Сянка подпира
уморена трева,
мравчица дреме
и диша едва.
Сън
Подпира тревата
уморена главица.
Сенчица прави над
съня на мушица.
Летеж
Сънува мушица
как високо лети,
но сенчица спира
този полет, уви.
Променя се сянката, помръднем ли леко встрани, сменим ли ъгъла,
от който наблюдаваме вселената:
Пощада
Сянка в пустинята –
там се таи
милостта на Бог.
.
Знаци
Следите остават,
но сянката
има характер.
Сенките
Тайните знаци на Бога
за нетрайността на нещата
ни гледат отвред.
Небесна молитва
Човекът е камбана.
И сянката му звънти,
когато душата се моли.
Здрач
Всяка сянка
си намира двойник -.
урок по близост
между двата свята.
