Сянката – тя населява света на другото битие на нещата. Присъства в нашата реалност, но тайнството й остава неразгадано. Тя не е просто оптически феномен, а е тъмната страна на всичко, докоснато от светлина. Приемана е като магическо продължение на тялото и на всеки материален обект. Смятана е за свещена и има предупреждения да се пази. Но дали всичко това, което приемаме като реалност, не е сянка на друга битийност…

В народните вярвания сянката има сакрално присъствие. Всеки градеж, който се зида от камък, като мост, чешма, църква, кула или друго, но само не и къща, за да трае дълго и да устои на водата и времето, в основите му нерядко са зазиждали сянката на човек.

Древните египтяни са изобразявали виталната душа ка със сянка. Сян-Ка. Значи, че и сянката има душа. Езикът носи този код.

И ето поглед откъм светлата страна на сенките…

dav

Почивка

Мравчица една

подвила е крачка

под сянка уморена

на вехнеща трева.

Дрямка

Сянка подпира

уморена трева,

мравчица дреме

и диша едва.

 

Сън

Подпира тревата

уморена главица.

Сенчица прави над

съня на мушица.

Летеж

Сънува мушица

как високо лети,

но сенчица спира

този полет, уви.

Променя се сянката, помръднем ли леко встрани, сменим ли ъгъла,

от който наблюдаваме вселената:

dav

Пощада

Сянка в пустинята –

там се таи

милостта на Бог.

.

Знаци

Следите остават,

но сянката

има характер.

 

 

Сенките

Тайните знаци на Бога

за нетрайността на нещата

ни гледат отвред.

 

Небесна молитва

Човекът е камбана.

И сянката му звънти,

когато душата се моли.

Здрач

Всяка сянка

си намира двойник -.

урок по близост

между двата свята.

dav

Побратими

Човекът е сянка

на своята сянка.

Той мълчи. Мълчи и тя,

този наблюдател

без прикритие.

Парад

При развиделяване

сенките излизат  от

свойта анонимност.

 

 

Разделни

Пълзи нагоре по стената

една мушица малка,

носена от свойта сянка.

Когато тя отлита,

загубва сянката й равновесие

и пада мъртва на земята.

 

Прикритие

Кадифена кожа

има всяка сянка,

преди във нея

да се скрие

остър вятър.

Сътворение

Ще извае скулпторът

човек по тази сянка.

Когато тя стопи се

в прах невидим,

човекът ще остане.

Любов

Срещат се той и тя.

Сенките им се докосват,

прегръщат се

и после заедно потъват в мрака.

Двамата още ги чакат.