Огняна Иванова е създала неповторима, изключително оригинална книга, защото подобна не съвещестува. Нито в Русия, нито в света извън нея. За сега я има само на български, което я прави повече от уникална. За да се случи подобно документално четиво, от което ще настръхнете от ужас и „потресение“, О.Иванова с години е издирвала материалите за тематичния си том. През погледа ѝ са преминали поне стотина сборника с архиви, спомени, дневници, кореспонденции, вестникарски публикации, публични изявления, отворени писма, конгресни речи и прочие свидетелства за епохата, за която разказват.
Тоест О. Иванова е събрала по-големите части от разпръснатия пъзел на истинската история, въпреки засекретяване на изворите, въпреки премълчаната статистика, фалшифицирането на фактите или забраната за публикуване на спомените на очевидците и оцелелите.
„Със сърп и чук в сърцата“ не е първата книга на О.Иванова за Съветска Русия, видяна в обективното огледало на документите. Преди време излезе друг сборник с трагични свидетелства за червения терор в СССР, озаглавен „Червено знаме, бодлива тел“, на който тя е издирвател и съставител.
Огняна Иванова е завършила Английска филология в СУ „Климент Охридски“, с втора специалност руски. Посещавала е курс по съвременна английска литература в Лондонския университет. Автор е на книги със стихове, сънища и миниатюри.
Превжда от английски и руски. Най-значителните ѝ преводи са „Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо“ от Даниъл Дефо (пръв и единствен пълен превод на български), нов превод на „Островът на съкровищата“ и непревеждани досега новели от Р. Л. Стивънсън, нов превод на „Белия зъб“ от Джек Лондон, „Галапагос“ на Кърт Вонигът, „Моята представа за демокрацията“ на Ейбрахам Линкълн, разкази на Салтиков-Шчедрин, Чехов, Достоевски, Бунин, Гипиус, Саша Чорни и др. Съставител и преводач е на сборници за Рождество, Великден, Бъдни вечер и Коледа с класически разкази от български, английски и руски писатели.
За преводаческата си работа е наградена е от СПБ със „Златно перо“.
„Със сърп и чук в сърцата, Русия: документи и свидетелства“ ще излезе от печат до 24 май т.г.
Ленин: началото
Двайсети век с неговите безрадостни жалони: две световни войни и Октомврийският преврат в Русия, пуснал от бутилката Призрака на комунизма, който не само тръгва да броди из Европа, но и трайно се настанява в голяма част от нея, така че светът никога вече да не бъде същия… Ленин (1870-1924) е роден като Владимир Илич Улянов. В конспирациите си е използвал над 150 псевдонима, докато накрая „Ленин“ не замества истинската му фамилия.
Анатолий Латишев – историк лениновед, през 1991 г. успява да стигне до секретния фонд и служебните архиви на КГБ – Комитета за държавна сигурност. Споделя в интервю, че онова, което прочита в тях, кара косата му да настръхне от ужас. Макар че дори тези архиви отчасти са прочистени, той е потресен от научените факти. Например от това, че още през 1905 г. Ленин, намиращ се в Швейцария, призовава петербугската младеж да хвърля киселина по полицаите в тълпата, да залива с вряла вода от по-високите етажи минаващите войници, да осакатява конете с гвоздеи и да хвърля по улиците ръчно направени бомби.
Още от самото начало на Октомврийския преврат болшевиките са прибягвали до скриване на самоличността си, за да прехвърлят на други отговорността за извършваното от тях насилие. На 24-27 дек. 1917 г. Ленин дава указания как да се организира своеобразно „съревнование“ кой ще обеси най-много „врагове на народа“: „Прекрасен план! Довършете го заедно с Феликс Дзержински [основател и пръв председател на болшевишките тайни служби]. Като се представим за “зелени“ [обобщено название за селски и казашки отряди, противопоставящи се на болшевиките по време на Гражданската война], защото по-късно ще припишем това на тях. Ще извървим 10-20 версти и ще избесим кулаците, поповете и помешчиците, а наградата за обесен е 100 000 рубли.“
„Съществуват хиляди форми и начини да бъдат внедрени повелите на социализма, включително… като се разстрелва всеки десети от обвинените в паразитизъм“, казва Ленин през януари 1918 г.
На 3 юни 2018 г. Ленин изпраща разпореждане до председателя на ЧК в Баку: „Води се война не на живот, а на смърт с богатите печалбари и с буржуазните интелигенти… На някое място трябва да ги хвърлят в затвора. На друго – да ги пратят да чистят нужници. На трето – да им да им отнемат паспортите, след като са лежали в карцера… На четвърто – незабавно да ги разстрелят. Колкото по-голямо е разнообразието, толкова по-добре; толкова по-богат ще бъде общият опит…“
След като на 20 юни 1918 г. убиват В. Володарски – нарком (народен комисар) по печата, пропагандата и агитацията, на 30 юни Ленин праща следното писмо до Зиновиев – член на първото Политбюро, разполагал с неограничена власт, отговорен за репресии над интелигенцията и разстрела на поета Николай Гумильов: „Другарю Зиновиев! Днес в ЦК научихме, че работниците в Питер са пожелали да отговорят на убийството на Володарски с масов терор, а вие сте ги спрели. Решително протестирам! Трябва да поощряваме активността и масовостта на терора“.
На 9 авг. 1918 г. Ленин пише в Грузия: „Можете ли също така да предадете на Тер [С. А. Тер-Петросян, организиращ нелегалната болшевишка борба в Кавказ и южна Русия] да подготви изцяло нужното, за да бъде изгорено Баку до основи в случай на нападение [от белите], и да обяви това в печата на Баку“.
Телеграми на Ленин от 9 и 10 авг. 1918 г.
До Г. Фьодоров в Нижний Новгород: „Трябва да напрегнете всички сили, да съставите ръководна тричленка (в която да влизате вие, Маркин и др.), и незабавно да започнете масов терор“.
До Евгения Бош в Пенза: „Трябва да подложите на безпощаден масов терор кулаците, поповете и белогвардейците. Съмнителните да бъдат затворени в концентрационни лагери“.
Втора телеграма до Евгения Бош:
1.Обесете (непременно ги обесете, за да ги вижда народът) не по-малко от 100 добре известни кулаци, богаташи и кръвопийци.
2.Публикувайте имената им.
3.Приберете всичкото им жито.
4.Определете заложници, съобразно вчерашната телеграма. Направете така, че в продължение на стотици версти народът да види това и да трепери.
Телеграма на Ленин от 22 авг. 1918 г. до А. К. Пайкес, пълномощник по продоволствието на Народния комисариат в Саратов: „Съветвам ви … да разстрелвате заговорниците и колебаещите се, без да се допитвате до когото и да е, и без да допускате забавяне“.
В шифрована телеграма до Лев Троцки (един от организаторите на Октомврийския преврат, участвал в създаването на Червената армия) от 30 авг. 1918 г. Ленин пише: „Получих писмото ви. Ако има надмощие и войниците се сражават [става въпрос за Пета царска армия, съпротивляваща се на настъпващата Червена армия], трябва да се предприемат особени мерки против висшия команден състав – да бъде уведомен, че е възможно да се вземе пример от Френската революция и командващите да бъдат дадени под съд или дори разстреляни“.
Описаните от Ленин мерки са приложени след падането на Казан. Няколко червеноармейски части, напуснали позициите си, са изправени пред трибунал, след което са разстреляни не само командирите и комисарите, но и обикновените войници. По този повод Троцки казва: „Посредством съчетаването на агитация, организация, революционен пример и репресии за няколко седмици беше постигнат желаното надмощие“.
На Троцки принадлежи и крилатата мисъл „Волга ще стане това, което трябва да бъде: честна съветска река!“, което щяло да се случи, когато Червената армия прогони белите.
През май 1919 г. Ленин праща телефонограма на Григорий Зиновиев, който в момента се занимава с евакуацията на Кронщад поради започналото настъпление на белите: „Другарю Зиновиев! Пращайте неблагонадеждните в концлагери“.
На 19 ноем. 1919 г. Ленин нарежда: „Всички, живеещи на територията на РСФСР [Руската съветска федеративна социалистическа република] чуждестанни поданици на възраст от 17 до 55 години от редиците на буржоазията от онези държави, които предприемат срещу нас враждебни и военни действия, да бъдат пратени в концентрационни лагери.“
Ето препоръките, които дава Ленин към проекта за допълнение на Наказателния кодекс на РСФСР и указанията му в писма до Д. И. Курски – първия съветски генерален прокурор:
„Докато не бъдат създадени условия, гарантиращи неприкосновеността на съветската власт от контрареволюционни посегателства, на революционния трибунал се предоставя правото да прилага като висша мярка за наказание разстрел за престъпления по членове 58, 59, 60, 61, 62, 63. Да се добавят и членове 64 и 65, 66 и 67, и 68 и 69. Да се добави също правото за замяната на разстрел с изселване в чужбина… Да се добави разстрел за непозволено завръщане от чужбина.“
„Другарю Курски! Според мене трябва да разширите прибягването до разстрел… за всички видове дейност на меншевиките… Да намерите формулировка, свързваща деянията им с международната буржоазия… Моля за бърз отговор. Ленин.“
„Другарю Курски! Като добавка към нашия разговор ви изпращам бележки за допълнителния параграф от Наказателния кодекс… Надявам се, че въпреки недостатъците на черновата, основната мисъл е ясна: да бъде изложено открито принципното и политически правдиво (а не само строго юридически определено) положение, мотивиращо същността и оправдаването на терора, нуждата от него и неговите граници. Съдът не бива да премахва терора; да се обещава подобно нещо би било измама или самоизмама. Съдът трябва принципно да обоснове и узакони терора – ясно, без фалш и разкрасяване. Формулирането трябва да бъде възможно най-обстойно, защото само революционното правосъзнание и революционната съвест ще определят повече или по-малко широко условията за прилагането на терора на практика. С комунистически привет: Ленин.“
Ленин, в писмо до Сталин, пише за принудителното изселване: „Комисия под надзора на Манцев, Месинг и др. трябва да представи списъци и няколкостотин подобни господа безжалостно да бъдат пратени зад граница. Да очистим за дълго време Русия! Всичките – вън от Русия! Това трябва да бъде извършено веднага – до края на процеса срещу есерите, не по-късно. Да се арестуват няколкостотин и без да се обявяват мотивите – заминавайте, господа!“
Телеграма на Ленин от 9 авг. 1918 г.: „В Нижни [Нижни Новгород] се подготвя белогвардейско въстание. Трябва да напрегнете всички сили, да съставите ръководна тричленка, тутакси да започнете масов терор и да разстреляте и изгоните стотиците проститутки, алкохолизращи войниците, бившите офицери и т.н.“
Основите на репресиите, създаването на концлагери и ликвидирането на всички опозиционери полага Постановление на ВЦИК (Всеросийския централен изпълнителен комитет, законодателен и контролен орган) от 5 септ. 1918 г.:
„Съветът на народните комисари, изслушал доклада на председателя на Чрезвичайната комисия [Всеросийската чрезвичайна комисия – държавна сигурност; създадена дек. 1917 г. и известна и като ЧК или Чрезвичайката; служителите й се наричат чекисти] за борбата на тази комисия с контрареволюцията смята, че в дадената ситуация обезпечаването на тила посредством терор се явява пряка необходимост; че за усилената дейност на Всеросийската чрезвичайна комисия и внасянето на по-голяма плановост се налага да бъдат изпратени по места възможно най-голям брой отговорни партийни другари; че е необходимо Съветската република да бъде защитена от класовите врагове посредством изолирането им в концлагери, а на разстрел да подлежат всички лица, свързани с белогвардейски организации, заговори и метежи; че е необходимо да се публикуват имената на всички разстреляни, като се посочат основанията за предприетите относно тях мерки.“
През август 1920 г. Ленин пише: „Стигнах до безусловния извод, че именно сега сме длъжни да дадем най-решителния и безпощаден въоръжен отпор на черносотническото духовенство и да сложим край на съпротивата му с такава жестокост, че то да не я забрави в продължение на няколко десетилетия. Колкото повече на брой реакционни свещеници и реакционни буржоа успеем да разстреляме по този повод, толкова по-добре“.
През август 1920 г. Ленин дава на зам.-председателя на Революционния съвет Е. Склянски тайни указания да се проникне дълбоко в територията на съседните Латвия и Естония, да се обесят от 100 до 1000 чиновници и богаташи, кулаци, попове и помешчици, и престъпленията да се припишат на белогвардейските части, намиращи се в Полша, като се заплаща по 100 000 рубли на обесен.
През пролетта на 1922 г. Ленин нарича в писмо до Максим Горки, с когото са приятели още от Капри, представителите на интелигенцията, които смята да прогони в чужбина, „интелигентчета и лакеи на капитала, които си въобразяват, че са мозъкът на нацията“, а в действителост са „не мозък, а лайна“. Разбира се, Горки не му опонира.
Също през пролетта на 1922 г. Ленин пише за НЕП (новата икономическа политика, въведена през 1921 г.) : „Огромна грешка е да се смята, че НЕП ще сложи край на терора. Ние отново ще се върнем към терора – към икономическия терор“.
На 19 март 1922 г. Ленин пише на Анатолий Луначарски (първия „нарком на просвещението“): „Съветвам ви да погребете всички театри. Задълженията на наркома на просвещението са да се занимава не с театър, а с ограмотяване“. И Луначарски става гробар.
На Х конгрес на болшевишката партия „За партийното строителство“ (8-15 март 1921 г.) Ленин казва: „След като селячеството не е с нас, след като работническата класа също попада под влиянието на разни дребнобуржоазни анархистични елементи, след като тази работническата класа също е склонна да се отдалечава от нас, на какво тогава може да се крепи комунистическата партия? Ние се оказваме над пропастта между работническата класа, заразена с дребнобуржоазни предразсъдъци, и селячеството, което по своята същност е дребнобуржоазно; нима е възможно да получваме подкрепа само от съветските партийни чиновници? Разбира се, че не бива да бъдем подкрепяни само от тях. При това положение е нужно да констатираме, че определени части от нашата партия са се откъснали от работническата класа. Нашата партия престава да бъде работническа партия.“
Вследствие на това от средата на август до декември се провежда чистка в партията. По партийни данни за една година от 732 хиляди члена остават 410 хиляди члена.
В писмо до Ленин от 22 окт. 1919 г. Троцки пише: „Да свършим с [Николай] Юденич [главнокомандващия белогвардейската армия] – именно да свършим, да го ликвидираме – е дяволски важно за нас. Ако настъплението започне, не е ли възможно да бъдат мобилизирани още 20 000 питерски работници, плюс 10 000 буржоа, да сложим зад тях картечници, да разстреляме няколкостотин [врагове] и така да упражним истински масиран натиск върху Юденич?“
А. А. Голденвейзер. Из „Киевски спомени“ 1918 г.:„На 26 януари сутринта в града влязоха болшевиките. Тези първи дни бяха пълни с ужас и кръв. Болшевиките систематично избиваха всички, имащи някаква връзка с украинската армия... Войниците и матросите, окичени с картечни ленти и ръчни гранати, ходеха от къща в къща, правеха обиски и отвеждаха военнослужещите. В двореца, където е разположен щабът им, след кратка съдебна процедура в царската градина ставаше саморазправа. В тези дни загинаха хиляди млади офицери. Загинаха и голям брой военни лекари, между които и известният хирург Бочаров, който пътувал с кабриолета си за болницата и за да мине, показал на спрелия го войник военната си регистационна карта.
А. Ф. Саликовский. Троцки в Киев. „През пролетта на 1919 г. (струва ми се, през май) с царския влак в Киев пристигна Троцки за преглед на военните части на Киевски окръг. Частите дефилираха пред него на площад „Света София“ в присъствието на оромна тълпа от любопитни. По време на прегледа Троцки обиколи всички редици от червеноармейци, като се взираше в лицата и от време на време казваше на някой от тях: „Излез от строя!“ До края на обиколката му броят на посочените войници беше около триста. На въпроса какво да правят с тях, Троцки отговори: „Разстреляйте ги!“
Така „гениалният вожд“, демонстрирайки своята проницателност, укрепваше авторитета си и налагаше „желязна дисциплина“ в Червената армия.“
Следва продължение!
