Ето че и изгряващото слънце на българската политика, господин Кирил Петков, в интервю за македонска медия, нагази в тресавището на вековния проблем – жп връзката София- Скопие. Тук каламбури със самолета до Виена и влака до Скопие не вървят. За няколко поколения това е болка, рана и мечта. Възелът от интереси е толкова заплетен, че всяка самонадеяност, колкото и добронамерена да е тя, е признак на дилетантска нахаканост.
Едно е да управляваш фирма в Канада, съвсем друго е да намираш решения на проблеми като този за „Коридор 8“.
Ще напомним на г-н Кирил Петков, че на 3 юли 1880 г. Драган Цанков си подава оставката като външен министър, защото не е можал да защити българския национален интерес. А какъв е бил тогава този интерес? Свързването на Източните железници с Виена да стане не през Цариброд, а през Скопие.
И до днес този интерес не е защитен, господин Петков!
Първи опит в условията на демокрация прави президентът Жельо Желев, който на 22 октомври 1995 г.- по време на юбилейната сесия на ООН в Ню Йорк, успява да убеди заинтересованите държавници за „Коридор 8“ да подпишат меморандум за „най-бързо възможно развитие на тази ос…“
Какво се случи, обаче през следващата година. През 1996 г. в Атина излезе обемистият труд „Реформата и икономическото сътрудничество в Югоизточна Европа“. Книгата започва с две встъпителни студии „Гръцката външна политика на Балканите и в района на Черно море“, чийто автор е тогавашният министър на икономиката Янис Папандониу и “Гърция и Европа“ от проф. Панайотис Корлирас, председател на Йонийската банка, издала труда. За нас е важна 12-та глава, със заглавие „Отворена“ или “затворена“ инфраструктура и политическите отклонения по пътя Игнатия“. Тук може да се прочете следното твърдение: “Страни като Албания и България очакват да получат изгоди, възползвайки се от географското си положение… Естествено е, на тези очаквания да се противопоставят стремежите на гръцката политика…Приемането на тактиката ЧРЕЗ ОТКЛОНЕНИЯ ДА СЕ ОТВЛИЧА ВНИМАНИЕТО ОТ ОСНОВНИЯ ОПАСЕН ЗА ГЪРЦИЯ ПРОЕКТ „КОРИДОР“ №8, СТАВА ПЪРВОСТЕПЕННА ЗАДАЧА…“
Това трябва да се знае и помни от всеки български държавник!
В съвместната декларация след срещата на президентите на България и Р Македония Петър Стоянов и Борис Трайковски в Евксиноград на 5 юли 2001 г. също се подчертава: “Беше изтъкнато значението на задълбочаване на сътрудничеството в областта на икономиката и инфраструкторната свързаност, с приоритет за завършване на изграждането на жп линията Скопие-София…“ Само една година по-късно на форум в Страсбург, президентът Борис Трайковски с гняв и болка заявява пред журналисти: “За нас коридор №8 от Бургас през Скопие до Драч, в действителност е номер едно по своето икономическо значение…С течение на времето се появи интерес от определени държави, като Гърция, да се прикачат към този коридор чрез отклонения. Политически и икономически натиск доведе до пренебрегване на основната идея… Затова Македония е против“ (в. “Сега“ 28 юни 2002г. )
Обнадеждяващо е, че един нов лидер на България, като г-н Кирил Петков още в самото начало на своята държавническа кариера отправя взор към този геоикономически възел.
Нашата надежда е, той бързо да разгадае същността на сложната материя и да постави нейното решаване като първостепенен приоритет на държавната ни политика.
Място за кампанийност по този въпрос няма, нито за непотплатен ентусиазъм. И внимателно, да не се повтори историята от 6 септември 2017 г. Тогава, Алексис Ципрас, премиер на Гърция, чиято цел е проваляне на коридор №8, съживи стария проект на Атина за скоростната железница Русе-Бургас-Александруполис и покани Бойко Борис да подпишат меморандум за изграждането й. Това беше отговор на изявленията на Борисов и Заев от 1 август 2017 г., че жп връзката София-Скопие е първостепенна задача за двамата премиери.
Господин Кирил Петков, това е проблемът. И без илюзии!
Иван Николов
Директор на сп. България – Македония
