Пандмията успя да забави с повече от година издаването на тази книга,
но не успя да убие изящния ѝ лиричен дух, в който освен енергията на емоциите дишат и съмненията на едно мислещо същество.
Р.Л.

СЪНЯТ НА СОВАТА

Не е, каквото е, а нещо друго.
И другото съвсем ще те изправи.
Изплака езеро, узрява луга,
въртя се на изтритите си стави
планетата. А сините ѝ мисли
се изпаряват и валят обратно.
Човечеството още търси смисъл,
обича и намира го за кратко.
Недей да се разделяш във неделя
със спомена за черния си петък –
душата ти съвсем ще се обели
и ще я ръфат хора и прасета.
И тъй като вкусът се възпитава
ще те харесват само душеядци.
Каквото недоядено остава
не може да се нарече богатство.
Вмъкни се във забулената сова,
в очите ѝ за миг си дай почивка.
Денят не обещава нищо ново,
което да завършва със въздишка.
И като кацнеш някъде високо
виж как треперят миглите на бора.
Нищожността превзема всички думи,
когато тишината ти говори.

ДВАДЕСЕТ И ЕДИН ГРАМА

Вървя достатъчно, нали,
с объркана представа?
В съня ти все вали, вали,
а слънце не изгрява.
Животът няма коловоз
и може през просото.
Доброто ти ще победи.
Кой ще прегръща злото!
В очите ти пустее мрак
и синьото е сиво.
Излиза мъката по здрач
и в тебе се отбива.
Ще и говориш да заспи,
но тя е птица нощна,
по всички падащи звезди
вещае нещо лошо.
Денят е малък, но расте,
а живите стареят.
Земята, все пак, се върти.
Със корените в нея.
Ако се пълни, докъде
изпълни се душата
и как да вярваш, че тежи,
тъй, колкото се смята.
А после блесва утринта
и скреж, сковал земята.
Но нищо в студ не се кове –
пречупва се. Устата
издишва топла тишина,
нощта през теб прелива
гореща, в чаша за кафе,
лекарствено горчива.

ПОНЕЖЕ НЕ ЗНАЯ
кой път да хвана,
стоя
и не тръгвам наникъде.
Така или иначе
поглъща ни края,
под стъпките
минало никне.
Понеже разбирам,
че всички посоки
съществуват
единствено в мене,
знам –
всичко дълбоко,
и всичко високо
са миг
в настоящото време.
Понеже си мисля,
че аз съм средата,
която създава копнежа,
не спирам да късам
листата на мрака,
но корена как да прережа?
Понеже не стигам,
почти съм,
приличам
на всичките други човеци,
стоя и не тръгвам
и съвсем се събирам
в окото цъфтящо
на цвете.

БАЛАДА ЗА ДИВИТЕ КУЧЕТА

Съвършените се завръщат
при своите Изключителни.
В душата ти дивите кучета
са с гени на победители.
Време е да ги отвържеш
и да ги пуснеш да скитат.
Те са със здрави зъби,
които не знаят молитва.
Нека да вият отвънка,
да изядат луната.
Живееш в изтъркана снимка
и стича се мрак по стъклата.
Нощта ти отнема пейзажа,
очите ти гледат навътре,
умът ти не ражда миражи
и пътя до тях не отъпква.
Със джобното ножче, с което
рисува сърца по дървото
изрязваш корите на раните,
а после изрязваш месото.
Отваряш и дивите кучета
с въздуха кървав привличаш.
Разделяш месото по равно
и щом те ядат те обичат.
А някъде Съвършените
със своите Изключителни
спят с оголени вени
красиви, фини, чувствителни.
Погалваш ситите кучета,
измиваш внимателно ножа
и сънуваш в дълго сияние
новоизрастваща кожа.

Предишна статияПРИТЧАТА ЗА БОГАТИЯ И БЕДНИЯ ЛАЗАР
Следваща статияВойводата Леонид Янков – Лев Балкански, роден на 10 март 1878