Ерих Фром пише: И сънищата, и митовете са важни съобщения от нас за нас. Ако не разбираме езика, на който са написани, пропускаме страхотна възможност да разберем какво знаем и казваме на себе си в тези часове, когато не сме заети с манипулирането на външния свят. Сънищата на древния и на съвременния човек са написани на същия език като митовете, чиито автори са живели в зората на историята… Вярвам, че символичният език е единственият чужд език, който всеки от нас трябва да научи. Разбирането му ни дава достъп до един от най-значителните източници на мъдрост… Наистина и сънищата и митовете са важни средства за общуване между нас и нас.
Но Алексей Ремизов сънува, записва и рисува сънищата си. Кой е този сънувач безподобен? Ще научите от книгата „Диханието на нощта“, съставена от сънища, апокрифи и сказания, в подбор и превод на Огняна Иванова..
Алексей Ремизов (1877-1957) е смятан за наследник на Достоевски. От 1923 г. до смъртта си живее в Париж, в емиграция. Автор е на демонологични повести, романи и разкази, на книги за народните приказки и апокрифни сказания. Тук специално място заемат записаните от него сънища, както и изумителните мистични рисунки, които ни е оставил. Изданието ще бъде от изключителен интерес за литератори, психолози, художници, фолклористи и религиоведи.
Откъс от „Диханието на нощта“
Откакто се помня, винаги сънувам. И само почукване на прозореца или звън ми пречат да спра да различавам суетата на живота наяве от изгарящите видения – от мястото, където ловя сънищата. Нощ без сънища за мене е като напразно изживян ден.
***
След като по необходимост се събуждам за деня, в „живота“ аз просто блуждая полусънен, а в съзнанието ми винаги остава късче от съня – оръфаните краища на облеклото ми денем.
***
Сънищата приличат на разговор с човек, който e умопобъркан – слушаш го, всичко ти се струва съвсем по човешки, но усещаш, че в един момент нишката непременно ще се скъса, ще се появи някакво безпричинно „защото“ или едно съвсем неочаквано определение – ако ти говори за телешко варено, изведнъж ще се окаже, че яденето не е от обикновено месо, а е от „планетно месо“.
***
Не си струва да се перчим и да се занимаваме с някакви неоспорими природни закони – животът може да бъде обясняван със съвсем други закони, може да го определяме от гледна точка на сънищата, а не на лабораториите. Но и само със сънища да се живее не е работа, получава се каша и бъркотия – от личен опит го зная.
Часовникът ми е с една стрелка (голямата се е откачила) и винаги избързва; живея приблизително, без да различавам отчетливо дните, предметите и случващото се. Но ето какво забелязах: ако си порежа пръста, когато си остря молива, разрязвам страниците на книга или беля картофи, кръвта веднага ме кара да се опомня. Затова си казах: кръвта е реалната действителност, няма реална действителност без кръв.
***
Сънувам всяка нощ, а на сутринта записвам съня си. В продължение на няколко годин водих графичен дневник: рисувах съня си, а около него – събитията от деня.
Сънищата са много къси. Или пък не ги помним целите? Има обаче и сънища „с учестено дишане“ – за да ги запишем, отиват няколко страници; всичко следва едно подир друго съвсем като подреден ден. Има такива дни – като се започне от сутринта, все нещо става, и това продължава до нощта.
Каквито и противоречия да има в един сън (а колкото е по-странен, толкова повече той е „сън“), мярката от дневното съзнание го държи здраво; и насън човек може да каже: „Сега сънувам!“
***
Може би сънят е свързан само с живота или животът просто го улавя, оцветява го, боядисва го с алените си багри, слага го в своя калъп… И щом сънуваш нещо, значи то съществува. А „да съществуваш“ и „да сънуваш“ става едно и също. Тогава бих могъл да кажа, че човек, който напуска живота, просто влиза в един сън; сънят продължава и след смъртта, но без да се пробуждаме.
При това всеки сънува според своята представа за задгробния живот, докато не се изчерпи цялата съвкупност на вярата; тогава душата на човека като искра полита в океана. А онзи, който по никакъв начин не е свързан с небето, не престава да кърпи скъсаното или да нарежда думи – изобщо, да изпълнява предназначението си в живота.
Продължаващото битие на мъртвите се разкрива в сънищата на живите. Единственото общуване между „този“ и „онзи“ живот става в сънищата. Само така мъртвите влизат в живота на живите и може би живите също могат да променят с нещо съдбата на мъртвите.
***
Сънищата имат форма, цвят, звук и ухание – „замириса на море“. Зелен цвят, червен, светлосин, сребристо-снежен, но кой знае защо не се е случвало да видя слънцето насън.
Винаги сънувам лунна нощ – това е Астарта, богинята на Луната, с багрите на мъртвите. От звуците сънувам как ме викат, сънувам разговори, песни, музика. С различна форма – от обикновена, каквато е през деня, до чудовищна: всичко, което изникне във въображението от нарушените линейни представи. Случва се и друго – то лети, обърнато наопаки, и не е подвластно на никакво въображение.
***
За себе си и за своя другар в сънищата узнаваш неща, за които не си и подозирал. Няма разговор, няма наблюдаване и вглеждане, от които човек да научи онова, което с лекота разкрива сънят.
***
Само от сънищата можеш да се осведомиш за миналия си живот, както и за миналия живот на другите, макар и не толкова отчетливо и подробно; научаваш и за своето бъдеще, а и за бъдещето на другите.
***
Вярно – защо ли са сънищата, когато и най-скритите мисли могат да бъдат предадени по радиото? Но към другия свят води само един път, друг път няма, и това са сънищата.
***
Ето един пример от всекидневието: видях насън някакви непознати ми деца; запомних от тях две близначки. Първото, което си помислих на събуждане, беше: „Чудно нещо, защо ли ми се присъни това?“ После забравих съня си, не беше от значение. Само че, представете си, пътувах с метрото и гледам: във вагона влиза майка с две момиченца – съвсем като в съня ми. Този ден обаче нищо не ми се случи. Един вид, сънят ми не предричаше нищо, просто бях сънувал следващия си ден.
***
Имам календарни сънища, които предричат какво ще е времето. За хубавото време нямам какво да кажа, но за дъжда и снега ми е дадено да научавам. Звучи смешно, но става всеки път, когато сънувам нашия учен, испаниста, критик и философ Константин Мочулски. Не се налага да си блъскам главата и да се мъча – и без това като по барометър мога да кажа: по Мочулски се очаква дъжд.
***
Възможно ли е да бъде уточнена символиката на сънищата? Или, казано с други думи, да има тълкувател на сънищата за всички? Символиката се предава по традиция, насажда се още в детството. Дали тогава все нещо не може да бъде категорично установено, за да дава насоки? Може, разбира се, но това няма да отговаря на истината: символиката на сънищата не остава постоянна. Както силата на светлината се колебае в зависимост от времето и се променя във всеки час от деня, така и символите се променят според човека и неговото душевно състояние.
Всички съновници сочат, че гуаното – птичият тор – непременно е на пари. На руски това е разбираемо: думата „гуано“ е санскритска и означава „богатство“, „имот“. Но се случва и така: стъпиш в нечистотии, изцапаш се, а на сутринта изобщо не забогатяваш. Носят ти сметката за газта или за електричеството – плащай, ако обичаш! Така е с „гуаното“.
***
Има сухи, а има и лепкави сънища. Сухите изчезват при първата изречена дума, или дори при първата мисъл за събуждане. А лепкавите са здраво закрепени; поне до вечерта никаква неразбория не може да ги заличи. Ходи под тяхното впечатление човек, блъска се или пък цял ден го измъчва тъга.
***
Най-мъчително в сънищата е завръщането от миналото: човек е имал чувството, че събитията и хората са били забравени завинаги. А може би нищо не загива? Може би миналото е наслоено в настоящето и живее в него, без да отмира? Само какъв товар носи моята душа!
