© Атанас Колев, автор, 2025 © Ивайло Маринов корица, 2025 © проф. Николай Ненов предговор, 2024 © Авангард принт, издател, 2025!
Част І. Основни приоритети с принос за развитието на различни области
ХІІІ в., 20-те години Монахът Йоаким, по-късно първият търновски патриарх, основава
в долината на р. Русенски Лом, при с. Иваново най-големия у нас скален манастир-лавра * „Св. Архангел Михаил“, наричан още „Ивановски скални църкви“. При най-големия си възход (XIV в.) той включва 40 скални църкви и 300 килии, издълбани в скалите. От Търновската школа нищо не е оцелява и уникалните стенописи в манастира (национален археологически резерват от 1978 г.), са ценни представители на българското изкуство от ХІІІ – ХІV в. Сред тях са ктиторските портрети на царете Иван Асен ІІ (1218 – 1241), Иван Александър (1331 – 1371) и съпругата му Теодора. А цар Георги-Тертер I (1280 – 1292 г.) се замонашва тук и завършва живота си в манастира. От големия духовен и книжовен център оцелява единствено ръкописът „Висарионов патерик“ (1346) – сборник разкази за ранното монашество. Заради изящните си стенописи скалният манастир „Св. Архангел Михаил“ е включен в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. и е един от 9-те такива обекти в България.
Свети места. Скални църкви и манастири. Ивановски скален манастир „Св. Архангел
Михаил“. – https://svetimesta.com/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-
%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-
%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8/%D0%98%
%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80 (към 22.02.2022 г.); снимка: Скален манастир ларва „Св. Архангел Михаил“. – https://utroruse.com/article/747640/. * Лавра – 1. Монашеско общежитие, което е в зависимост от голям манастир, православен манастир за отшелници; 2. Голям православен привилегирован манастир.
ХІV век, 60-те години
Направени са световноизвестните стенописи в църквата „Св. Богородица“ (най-
голямата, сравнително най-запазена и най-известната от Ивановските скални църкви),
които са сред върховете на българското средновековно изкуство, апогей на т. нар.
Палеологовски стил у нас. Неокласическите стенописи изобразяват одухотворени човешки фигури, впечатляващи архитектурни и природни фонове, многопланова композиция, обратна перспектива. Стенописите са отклонение от каноните на византийската иконография с изразените връзки с елинистичното изкуство, ясно предпочитание към пейзажа, архитектурния фон в композицията, драматизъм, емоционална атмосфера – качества, съчетани в един изключителен шедьовър на
Търновската живопис и монументалното изкуство.
Мавродинова, Л. Огромната културно-историческа стойност на лаврата „Св.
Архангел Михаил“ при с. Иваново. – Известия на РИМ – Русе. Т. Х. Русе, 2006, с. 13 – 14, 22; https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81% %D0%B8 (към 22.02.2022 г.); Георгиев, Ев. Скални манастири по Русенски Лом. Русе, 2023; снимка: Световно известните стенописи в църквата „Св. Богородица“. – https://patilanec.com/ivanovskiyat-skalen-manastir-sveti-arhangel-mihail/.
1700 г., януари 6
Австрийска официална делегация посещава Русчук на път за Цариград и
отбелязва техен национален празник. Придружаващият я оркестър, с тромпетисти и
обоисти в състава си, изпълнява своя програма пред русенското гражданство, което за пръв път у нас слуша барокова музика. За събитието разказва абат Симперт Нигел: „… След това се появиха висшите началници при хубава музика в присъствието на мнозина паши, обикновени мюсюлмани, християни, арменци и други народности, които заради музиката, каквато никога през живота си не бяха чували, стояха като неподвижни статуи и наблюдаваха церемониите с отворени уста и пр…“ Това е
първата най-ранна среща на русенци с класическа музика.
Налетова, В. Сведения за музика в Русе през XVIII и XIX век … – Алманах за историята
на Русе. Т. 2. Русе, 1997, с. 382, 384; Подбрани извори за историята на Русе и Русенския край (ІІ – ХІХ в.). Известия на Исторически музей – Русе. Т. 1. Русе, 1999, с. 40; снимка: Картина „Музиканти в Брюксел“, ХVІІ век. – https://www.1st-art-gallery.com/Denys-Van-Alsloot/Musicians-Taking-Part-In-The-Ommeganck-In-Brussels-On-31st-May-1615-Procession-Of-Notre-Dame-De- Sablon.html.
1820 г.
Даскал Тони (1770, Русчук – 1845, Русчук) въвежда в обучението спортни игри и
става основоположник на училищното физическо възпитание у нас.
Енциклопедия България. Т. 2. София, 1981, с. 232, 457; Колев, Ат.
Русенски пантеон. Видни русенци, навършили юбилеи и кръгли
годишнини през 2015 г. – https://www.eurochicago.com/2016/08/rusenski-panteon/ (към
03.09.2018 г.); снимка: Игри на открито в часовете по физическо възпитание в началното училище. – https://asiards.ru/bg/football/fizkulturnye-igry-podvizhnye-igry-na-urokah-fizicheskoi-kultury-v/
1837 г.
По случай посещението на султана реформатор Махмуд ІІ в Русчук, е издигнат паметник, наричан „Царев камък“, „Султанския паметник“, „Махмудовата колона“ (намиращ се сега в Младежкия парк, до църквата „Св. Богородица“). Той е най-старият и единствен паметник от времето на Османската империя, издигнат на действащ владетел в България. Само тази колона, отбелязваща обиколката на султан Махмуд ІІ в Североизточна България, е запазена на мястото, където е издигната.
Лебикян, Х. Колоните на султан Махмуд ІІ. Русе, 2001, с. 24; Пашев, Г. От Цариград до
Белово. София, 1965, с. 46; снимка: Махмудовата колона в Русе, 2023 г. –
https://www.libruse.bg/view?event=973.
1843 г.
С финансовата помощ на чичо си Димитър хаджи Русет, Александър Димитров
хаджи Русет (1810, Русчук – 1861, Букурещ) отпечатва в Страсбург първата географска карта на български език – „Карта на сегашна Болгария, Тракия, Македония и прилежащите им земи“, с посвещение: „В полза на новосъставленото в Русчук
Славяно-българско училище“. В училищата до 1860 г. тя е единственото Помагало от
този род. Оригиналът на картата се съхранява в Старопечатния фонд на Русенската
библиотека „Л. Каравелов“. Ал. х. Русет близо три години съставя, чертае и
литографира това ценно възрожденско творение, което е впечатляващ паметник на
родната картография, със значимо място в родното просвещение. За нея проф. Атанас
Иширков пише: „Карта на Балканския полуостров в такъв голям мащаб и с толкова
фино начертаване до 1843 г. не са притежавали не само другите балкански, но и много от напредналите високо европейски страни“.
Колев, Ат. Александър Хаджи Русет… – Бележити русенци. Русе, 2008, с. 10; Марков,
Ив. Родът на възрожденеца енциклопедист Александър х. Русет. – Алманах за историята на Русе. Т. ХХІ, Русе, с. 254; Сандански, Б. Впечатляващ образец на родната картография. – В. Трета възраст, София, бр. 45, 8 – 14.09.2023 г., с. 35; снимка: Картата на Александър хаджи Русет. – http://www.libruse.bg/mestna-istoria/znaete-li.
1844 г.
След посещението си в Русчук известният полски шахматист Адам (Адолф) Житогорски записва и публикува в Лондон правилата на българския болярски шах – уникална българска разновидност на класическия шах, игран преди повече от 160 години от
българите. Българският болярски шах има няколко допълнителни фигури, дъска със 72 полета (9 на 8 полета) и по едно поле в четирите ъгъла извън тези 72. Така общо игралните полета са 76. Български древен шах „Боляр“ 9х8
А. Житогорски изиграва няколко партии с русенския търговец Александър
Шишманович. Русенецът побеждава в две от партиите поляка, който е един от най-
добрите шахматисти в лондонските клубове. Това е първата документирана
международна среща по болярски шах, първите спечелени от българин партии шах и
първи запис на партия шах, играна по нашите земи. Няма друга европейска страна,
която може да се гордее с такова шахматно минало.
Сергиев, Ст. Намерени са български варианти на шахмата. – Сп. Шахматна мисъл,
бр. 4, 2005, с. 112; Болярски чатур шах /девташларите – прабългарски шахматни военни тренировъчни бази. ttps://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2017/09/blog-post_76.html
(към 09.06.2018 г.); https://zarata.info/raznovidnost-na-shaha-narechena-bolyar; снимка: BOLYAR CHESS – Древния български шахмат. –ttp://pencho.my.contact.bg/start/option/chess/bgchess.htm.
Около 1853 г.
Построена е най-голямата на Балканския полуостров фабрика за барут, близо до днешния квартал Средна кула на Русе, в която работят 50 души. Чувалите с барут се изкарват на 500 метра от фабриката, където се предават на търговците. През 1855 г. става голяма експлозия, при която са „убити 22 души и офицер с ранг майор, има много ранени“. Барутната фабрика е възстановена бързо и се превръща в една от най-големите през 60-те и 70-те години на ХІХ в. у нас. Опожарена е през 1877 – 1878 г.
Борисов, Й. Вести от Русчук. Русе, 2003, с. 42; Бакърджиева, Т. и др. Русе.
Пространство и история. Русе, 2001, с. 109; Колев, Ат. Първите русенски фабрики, създадени преди 1878 г. – Алманах за историята на Русе. Т. ХХІІ, Русе, 2022, с. 66 – 67; снимка: барут –
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%82#/media/%D0%A4%D0 %B0%D0%B9%D0%BB:Pyrodex_powder_ffg.jpg.
1855 г., април 1(13)
Положен е първият подводен кабел за телеграфна връзка между Русе и Гюргево. С него влиза в действие най-дългата в света, до този момент, телеграфна линия
Балаклава (Русия) – Варна – Шумен – Русчук – Гюргево – Букурещ – Виена – Париж –
Лондон. Отначало телеграфът в отсечката Русчук – Варна се използва само за военни
цели, но от 12 (24) април – и за частни поръчки.
Алексиев, Ив. Първата електрическа телеграфна линия в България (1855 г.). –
https://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/images/MVkTELEGRAF1855New1.pdf.
1860 г.
Първите метеорологични наблюдения от нов тип по нашите земи, за които има
запазени материали, започват в Австрийското консулство в Русе, където по поръчка на Австрийския метеорологичен институт във Виена, е монтирана метеорологична станция за нуждите на корабоплаването по река Дунав. От 1870 г. в консулството се
извършват и хидрологични наблюдения на река Дунав. Това е началото на инструменталните метеорологични наблюдения, които продължават до 1873 г.
Катедра „Метеорология и геофизика“. – https://mg.phys.uni-sofia.bg/history.html;
Национален институт по метеорология и хидрология при БАН. 150 години метеорологични измервания и 120 години Българска метеорологична служба. Началото на метеорологични наблюдения в България. – http://info.meteo.bg/g120/posters/NIMHBAShistoryTMlast.pdf (към
13.5.2020 г.); снимка: Печата на Австро-унгарското консулство в Русчук –
https://www.wikizero.com/bg/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5.
1865 г., началото
Управителят на Дунавския вилает Мидхат паша (1822 – 1884) създава държавно стопанство „Нумуне чифлик“ (Опитен чифлик, трето такова стопанство в Европа) край Русчук, за да се модернизира земеделието чрез нови култури, сортове и машини,
както и да се произвеждат семена за посев. В отчета пред Високата порта през м. юни с. г. той пише: „Направи се едно място под име чифлик за опит на земеделие, което ще е юрнек (образец, модел, б. м. Ат. К.) за местното земеделие“. Това е най-старото огнище на земеделска култура и просвета в България. Създаването му е
изключително събитие не само за земеделието в България, но и за развитието на Опитното дело в Европа, защото преди него са открити опитни станции само в три страни: на Бусенго в Елзас, Франция (1835), на Лоаз и Джилбърт в Ротамстед, Англия (1843) и в Мьокерен, Германия (1852)“.
Бакърджиева, Т. На крачка пред времето. Държавникът реформатор Мидхат паша
(1822 – 1884). Русе, 2009, с. 104; Дунав, г. I, бр. 16 от 16 юни 1865 г; Тасев, Г., М. Михов. Анализ на развитието на научната агрономия в Р. България (част 1). – XХXI Международна научна конференция „Мениджмънт и качество“ за млади учени’2022. Сб. науч. трудове, с. 18;
снимка: Мидхат паша основател на Нюмуне чифлик. – История на първото земеделско
училище в България. – https://pgss-ruse.com/za-gimnaziqta/history.
1866 г., октомври 26 (ноември 7 н. ст.)
На 29 октомври британският консул в Русчук съобщава: „Миналата (сряда 26
октомври) тържествено бе открита линията Русчук – Варна… Разстоянието се изминава
за 9 часа“. Построена е от британската компания „Баркли Брадърс“ на братята Хенри и Тревор Баркли, по проект на инж. Х. Баркли. В някои източници за участник в нея се сочи политикът и финансов министър Уилям Гладстон, но всъщност това е негов братовчед. Тази първа жп линия на територията на днешна България с 11 станции (гари) скъсява пътя до Цариград с една седмица. Подвижният жп състав се състои от 9
локомотива, 63 пътнически и 425 товарни вагона. Русенската жп гара остава задълго
най-оживената в България. На снимката е парният локомотив (произведен с. г. в
Нюкасъл) на първия влак преминал по линията Русчук – Варна.
Деднов, Д. Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990 г. София, 2000, с. 317;
Симеонов, Н., Г. Иванов. Железопътният транспорт в България 1866 – 1983 г. София, 1987, с.14 – 17; Железопътен транспорт в България. – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF % D0%BE%D1%80%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%DD0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F; снимка: https://thesite.bg/parvata-zhelezopatna-linia-ruse-varna.
1866 г.
Върху 1000 м 2 площ е открита в Русчук първата у нас жп работилница, с депо
„Тракцията“ и четири отделения. Първото е с 2 канала, за по един локомотив, където се правят подмазване, промивки и малки текущи поправки. Следващото е за ремонт на
локомотиви с монтирани: два бандажни струга, две шепинг машини, щос-машина и
осем струга, прикачени на обща трансмисия, задвижвани от английска парна машина.
Третото отделение е лагерно-заливачно, тръбарно и ковашко – с няколко огнища и
парен чук. Четвъртото е дърводелно – за ремонт на вагоните.
Жп транспорт в България 1866 – 1983 г. София, 1983, с. 24; снимка: Жп работилница
„Тракцията“, 1882 г. – Локомотив Русе. – https://lokomotiv1930.com › предистория.
1866 г., около
По покана на Мустафа ефенди – кмет на Русчук, в града пристига австрийският
инженер Майер от общинското управление на Виена, за да проектира три русенски градини. Първата проектирана и оформена европейска градска градина, която е и най-дългата, се нарича „Саид паша“. Изградена е в местността „Туна баалар“, сегашната крайдунавската ивица на Младежкия парк. От вилаетското управление определят главния вилаетски архитект х. Станчо Драгошинов да наблюдава и помага на
инж. Майер. В градината поставят и първия русенски паметник, запазен и до днес, известната Махмудова колона.
Борисов Й. Вести от Русчук. Русе, 2003, с. 38; снимка: Сега на това място – част от
Младежкия парк. – https://rezervaciq.com/zabelejitelnosti/mladezhki-park-ruse/1515.
1867 г.
Внесени са от чужбина 33 машинни жетварки и 6 вършачки на фирмата Рудолф
Сак, предназначени за шестте санджака на Дунавския вилает и всяка машина е
изпитвана в „Нумуне чифлик“. За пръв път в историята на нашето земеделие тук се
работи с железни плугове, парен плуг, брани и др.
https://www.fnsz.org/pdf/2017/izs-ruse-statia.pdf.
1867 г., около
Открита е първата в Русчук и в българските земи бирена фабрика. За нея през
1868 г. френски параходи превозват въглища от Мачин. След Освобождението фабриката е разширена и наречена „Св. Петка“, на името на намиращата се близко до нея средновековна скална църква. Фабриката е произвеждала пилзенска и баварска бира. На порцелановите капачките на бутилките освен логото са изобразявани и различни символи.
Първата пивоварна у нас била „Света Петка“. – в. „Телеграф“, 11.03.2023 г.
–https://telegraph.bg/telegraphplus/novini/pyrvata-pivovarna-u-nas-bila-sveta-petka.-fabrikata-v- ruse-e-osnovana-oshte-predi-osvobozhdenieto-sobstvenik-e-sava-velezli-ot-tetovo-369969; снимка: пак там; Борисов, Й. Вести от Русчук. Русе, 2003, с. 42; Колев, Ат. Първите русенски фабрики, създадени преди 1878 г. – Алманах за историята на Русе. Т. ХХІІ. 2022, с. 66.
ХІХ в., 60-те години, края
Русчук е „първоизточник на десертното грозде, откъдето то е разпространено в
България и съседните страни“ и най-вече на белите десертни сортове лози: Чауш, Мискет червен, Зейнел и др. пренесени от източните турски провинции, сред които изпъква сортът Афузали, преименуван през 1936 г. на Болгар. В новосъздадения
„Нумуне чифлик“ са засадени масиви с внесени лози от Анадола и Леванта, използвани като маточници за разсаждане. Русенското лозарство се слави с 40 вида
грозде, сред които освен чуждестранните е имало и много местни сортове.
Тодоров, Ив. Сорт Болгар в селекцията на лозата. София, БАН, 1987, с. 31; Колев, Ат.
Технологичен възход… Русе, 1997, с. 14; Дойков, В., Сл. Димитров. Лозарството и виноделието в Русенско от древността до наши… – Алманах за историята на Русе. Т. ІV. Русе, 2002, с. 209; снимка: Различни видове десертно грозде, ХХІ век. – https://agrozona.bg/interesat-kam-balgarskite-sortove-grozde-narastva/.
1878 г., април 12
Янко Ангелов Маринов (1.02.1852, Търново – 19.10.1895, Русе) участва в подготовката и снабдява четата на Христо Ботев с лекарства и превързочни материали. След Освобождението се установява в Русе и открива първата аптека в свободна България. Създател е на аптечната част към градската санитарна служба и основател на
първото аптекарското дружество в България.
Енциклопедия на българската възрожденска интелигенция. С., 1988, с.
37; Енциклопедия България. Т. І. С., 1978, с. 77; снимка: колекция Ил. Илиев.
Русчук БГ – Старият Русе. – https://www.facebook.com/photo/?fbid=3140183399357382&set=a.832523956790016.
1878 г.
На основата на машини, съоръжения, резервни части и опита на работниците от
турския военен арсенал и руските работилници, съпровождащи армията, е основан Русенският артилерийски арсенал. С Княжески указ от 31.12.1890 г. той е закрит, а през 1890 г. „след пребазирането на неговите машини в София става „Софийски артилерийски арсенал“, преименуван през 1924 г. на „Държавна военна
фабрика–София“. Русенският артилерийски арсенал е родоначалник на българската военна промишленост.
Калнъков, Н. Оръжието на българския народ през вековете. София, 1984, с. 120;
Дончев, Ат. и др. Военната техника и технически служби в българска войска и в БНА. София, 1986, с. 33; Колев, Ат. Първите русенски фабрики, създадени преди 1878 г. – Алманах за историята на Русе. Т. ХХІІ. Русе, 2022, с. 68; снимка: Русенския артилерийски арсенал, 1884 г. – https://www.arsenal.bg/History_BG.pdf.
1879 г., юли 22
С унаследеното от турския параходен арсенал имущество се поставят основите на русенския флотски арсенал. Назначените в него 21 волнонаемни: механици, стругари, шлосери,ковачи, моделчици и др. (руси, италианци, словаци, немци, българи и др.) са първите кораборемонтчици и корабостроители – основоположници на съвременното българско корабостроене. Флотският арсенал e пъpвoтo мeтaлooбpaбoтвaщo пpeдпpиятиe в Бългapия. Пo мaтepиaлнo-тexничecĸaта си бaзa и бpoй paбoтници той e нaй-гoлямoтo предприятие нa бългapcĸaтa мeтaлнa индycтpия дo нaчaлoтo нa XX в. Πъpвият гoлям ĸopaбopeмoнт в Бългapия e нaпpaвeн в Pyce пpeз лятoтo нa 1879 г. c пpиcпocoбявaнeтo нa ĸoлecния пapaxoд „Oпит“ зa яxтa нa ĸняз Aлeĸcaндъp І. Bъзcтaнoвeни ca няĸoлĸo cъдa, извaдeни oт p. Дyнaв и ca извъpшeни пъpвитe у нас peмoнти нa ĸopaбни eнepгeтични ypeдби.
Енциклопедия България. Т. ІV, София, с. 110; Pyceнcĸa ĸopaбocтpoитeлницa AД чecтвa
yтpe 125-гoдишнинa oт основаването cи. – https://money.bg/archive/rusenska-korabostroitelnitsa-ad-chestva-utre-125-godishnina-ot-osnovavvaneto-si.html (към 19.01.2007 г.); снимка: Флотския арсенал в Русе. – https://nvna.eu/wp/history/5/.
1879 г., юли 31
Създадено е в Русе обединението „Флотилия и Морска част“, с което се полага началото на речния и морски флот в България.
Цонев, Мл. Сбогом Барон Хирш. София, 1968, с. 112; Тодоров, Ил. Българските кораби. София, 1981, с. 40; снимка: Архив на Военно-морския музей Варна:
Дунавската флотилия в Русе през 1885 г.- https://www.bing.com/images/search?view=detailV2&insightstoken=bcid_qI.7KdtGnOcGrA*ccid_j%
2Fsp20ac&form=ANCMS1&iss=SBIUPLOADGET&selectedindex=0&id=1155741011&ccid=j%2Fs 20ac&exph=194&expw=350&vt=2&sim=1.
1879 г., август 1
Естонецът Густав Иванович Карлсон е първият български водолаз, назначен във Флотилията и Морската част. Водолазното дело в България се поставя от трима руски водолази и старши унтерофицера Густав Карлсон, останали на служба в Русе. През м. септември с. г. те изваждат потънала турска баржа в устието на р. Русенски Лом и я продават на русенски търговец. След направения ѝ ремонт тя е записана под името „Искър“. Парите са използвани за издръжка на новосъздадената водолазна команда и доставяне на ново имущество.
Алексиев, Ив. Омаяни от кораби мъже. Т. 1. Варна, 2006, с. 131; Фар’81. Варна, 1981, с. 61; Фар’82. Варна, 1982, с. 17; снимка: Густав Карлсон. – https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Gustav_Karlson.jpg.
1879 г., декември 13
С Указ № 374 на княз Александър І на мястото на бившия Нумуне чифлик е основан Образцов чифлик, с предложение да се открие първото практическо земеделско
училище у нас. С указ от 17.01.1880 г. са назначени Георги Георгов за управител на
Образцов чифлик и за учител по земеделие, и Петър Жълтов – за иконом-счетоводител, с което е поставено началото на практическо училище по подобие на френските „фермекол“. Броят на учениците работници през 1880 г. е 7, а през 1882 г. – 15. Редовни учебни занятия започват през октомври 1883 г., а от есента на 1890 г. то е Средно земеделско училище „Образцов чифлик“.
100 години Средно земеделско училище в Образцов чифлик. София, 1983, с. 9 – 11, 26; Изложение за състоянието на русенското окръжие през 1893 г. Русе, 1894, с. 34; снимка: Образцов чифлик в края на ХІХ в. – снимка: колекция инж. Й. Стоянов.
1879 – 1880 г.
В русенската артилерийска работилница № 3, по-късно наречена „Русенски арсенал“, са обучени първите кадри за ремонт на военна техника у нас. За оръжейници и пиротехници са подготвени 40 войници, които поемат организацията на ремонта на
повреденото оръжие в създадените през 1881 – 1882 г. три подвижни оръжейни
работилници в Княжество България.
Дончев, Ат. и др. Военната техника и технически служби в българска войска и в БНА.
София, 1986, с. 33.
1880 г., февруари 15
В Русе е открита „временна“ масонска ложа. След три дни, на 18 февруари в
дома на Иван Ведър (1827, Разград – 1898, Русе) на ул. „Бара“ № 1721, официално е внесена Светлина в Първата българска масонска ложа „Etoile des Balkans“ („Балканска
звезда“), чиито девиз е „Братство, равенство и свобода“. На
26.02.1880 г. Великият Изток на Португалия издава „Декрет № 33 за основаване на Първата редовна българска ложа „Балканска звезда“, патентен № 134 в Долината на Русчук (гр. Русе)“. До средата на м. март ложата наброява 30 души. Масони са били видните революционни дейци: Ангел Кънчев, Никола Обретенов, Захари Стоянов, Ради Иванов. По-късно членове на различни софийски ложи са и други видни русенци като Добри Немиров, Венелин Ганев, Змей Горянин, Михаил Арнаудов. Често гостува на ложа „Балканска звезда“ и българският княз Александър I фон Батенберг, приобщен към Свободното зидарство от крал Фридрих III, покровител на немското масонство. Поради сложната политическа обстановка в България ложата е приспана на 2.03.1883 г.
142 години масонски летопис в България. – https://www.uglb.bg/?p=9642; България ХХ
век. Алманах. С., 1999, с. 454; Ложа „Балканска звезда“ – 135 години масонство в град Русе. – https://www.uglb.bg/?p=383; Недков, Д. Трето хилядолетие на масонството. Плевен, 2000, с. 192; снимка: Масонската грамота на Захари Стоянов. – Чорбаджийски, М. България и масоните – нестандартният начин за водене на борба. – https://bulgarianhistory.org/bulgariq-i- masonite/.
1881 г., януари 9
С циркуляр № 7 на Военното ведомство е обявено „Положение на
новосформираното Морско училище към Морското управление в Русе“. Младежите на
възраст между 14 и 18 години се подготвят за „машинисти и друг род майсторства“. Пълният срок на обучение е 6 години – 3 за теория и 3 за практика. Морското училище се е наричало още „Машинна школа“, а впоследствие – „Техническа школа“. Тази дата се счита за начало на техническото образование в България.
Юбилеен сборник за 50-годишната дейност на Морското училище 1881 – 1931 г. Варна, 1931, с. 15, 16; Алексиев, А. Омаяни от кораби мъже. Т. 1. Варна, 2006, с. 196 – 197; снимка: Сгради, в които се е помещавало Морско училище. – http://old-www.naval-acad.bg/Bg/mu-125g/sgradi/31-14-400.jpg
1881 г., декември 1
В Русе е основано първото в страната Акционерно спестително дружество „Гирдап“. През 1902 г. то е преобразувано в Българска кредитна банка „Гирдап“ – първата
русенска частна банка с капитал 25 милиона лева. Обявена е в банкрут през 1925 г.
Алманах за историята на Русе. Т. ІІ. Русе, 1997, с. 283, 277; 100 години Русенска
търговско-индустриална камара. Документален сборник. Русе, 1995, с. 242; В.
Славянин, бр. 37, 13 март 1882 г., с. 296; снимка: колекция инж. Й. Стоянов.
1882 г., ноември 4
Пуснат е на вода първият плавателен съд с метален корпус у нас Бот № 1, построен в Русе. На него е имало „бронзова таблетка“ с надпис „Русенский портъ 1882 год.“.
Строежът е ръководен от инженер-механик Павел Михайлович Изотов. То-ва е първото по-сложно изделие на българското машиностроене, което запазва това първенство до началото на ХХ век. Тази дата е обявена през 1993 г. за Професионален
празник на русенските корабостроители.
Тодоров, Ил. Българските кораби. София, 1981, с. 56.; https://tvn.bg/bot-1-postavya-
nachaloto/; Алексиев, А. Омаяни от кораби мъже. Т. 1. Варна, 2006, с. 144 – 153;
снимка: Днес е празник на русенските корабостроители…– https://tvn.bg/bot-1-
postavya-nachaloto/; Панайотов, Ат. Морски вестник. „Компас“.
2006, с. 144 – 153; снимка: Днес е празник на русенските корабостроители…–
https://tvn.bg/bot-1-postavya-nachaloto/; Панайотов, Ат. Морски вестник. „Компас“. Новини. – От историята на Дунавската ни флотилия: освен Бот № 1, сме имали и Бот № 2… – https://morskivestnik.com/compass/news/2021/022021/022021_11.html .
1882 г.
След Освобождението у нас навлизат чужди застрахователни компании, първо
румънски, а по-късно – американски и австрийски. Начало на организираното
застраховане в България поставя българският клон в Русе на румънското
застрахователно дружество „Дачия-Романа“.
Енциклопедия България. Т. 2. София, 1981 г. Застрахователно дело, с. 679.
1883 г., ноември 4
В сградата на Машинната школа в Русе е основана музейната сбирка при
Флотилиятата и Морската част, родоначалник на Военноморския музей–Варна. През 1906 г. реликвите са пренесени в гр. Варна, където на тяхна основа на 20.05.1923 г. е открит Морски музей. В сградата са живеели възпитаниците на унтерофицерската морска школа до 1920 г.
Алексиев, А. Омаяни от кораби мъже. Т. 1. Варна, 2006, с.
203; снимка:: Сградата на Машинната школа в Русе. –
Юбилеен сборник, 1931 г. – http://old-www.naval-acad.bg/Bg/mu-125g/sgradi/31-8-400.jpg .
1883 г., декември 2
Създадена е първата българска хидрографска служба към Флотилията и Морската част в Русе. Тази дата е приета за рождена на Хидрографската служба на Военноморските сили, защото тогава капитан-лейтенант Зиновий Рождественски прави постъпки пред Министерството на войната за построяване на метеорологична станция и закупуване на необходимите за нея уреди.
https://www.banker.bg/sudbi/read/flotskata-kula-v-ruse-e-
purvata-ni-meteorologichna-stanciia (към 06.09.2020 г.); Бърчева, М.,
Ст. Йорданов. Русенска хроника. Дати и събития до средата на ХХ
в. Русе, 2004, с. 91; снимка: Флотската кула в Русе, края на ХІХ в. – първата българска хидрометеорологичната станция в България, колекция РИМ – Русе.
1883 г.
Първата модна къща у нас е Ателие за дамски и детски шапки в Русе „С. & Р.
Блаущайн“, титулувано „главна и най-стара модитска къща в Русе“, която
разпространява модата в украшенията за глави не само в Русе, но и в София, и
Плевен. По-късно в едноименната сграда Розали Блаущайн открива през 1896 г., и шапкарница „Чикаго“.
Велинова, Р., М. Трифонова. Индустриалните предприятия в Русе 1878 – 1947. Русе,
1995, с. 92; България 20 век. Алманах. София, 1999, с. 930; снимка: Фабрика за женски паларии на С. Блаущайн–Русе. – Книга № 19 Solomon Rosal. Колекция на Дитер Хес.
1885 г., март 26
По инициатива и със съдействието на руските морски офицери в Русе започва
редовна дейност първото Българско техническо дружество. За пръв път в българската
история се появява обществена организация, която си поставя техническа цел от
национално значение – „да съдейства за развитието на техниката и техническия
поминък в България“. Така България „се нарежда сред първите петнадесет страни в
света, чиито специалисти обединяват усилията си в името на научно-техническото
развитие“.
Алексиев, Ив. Храм на знания технически… Българското техническо дружество в Русе
1885 г. Варна, 2010, с. 25, 32, 33, 79, 82.
1885 г., май 14
Пусната е в действие по направлението Русе – Букурещ първата международна
телеграфна връзка на Княжество България. На 14.05.1885 г. Русе и Гюргево се свързват чрез подводен кабел, положен от френска фирма, която изгражда
телеграфните връзки на Княжеството.
100 години съобщения в България. София, 1979, с. 113;Бърчева, М. и др. Русенската хроника. Русе, 2004, с. 95; снимка: Предаване на телеграма с телеграф, 80-те години
на ХІХ в. https://fineartamerica.com/featured/baudot-telegraph-
system-collection-abecasis.html
1885 г.
Създадено е галванотехническо отделение към Машинната школа, в което започва първото у нас специализирано обучение по галванотехника и се поставя началото на електротехнологиите чрез приложението на електрически ток в галванопластиката. Константин Божков проектира и обзавежда първата българска галванотехническа лаборатория, в която са внедрени за пръв път у нас галванопластиката и галваностегията.
Алексиев, Ив. Омаяни от кораби мъже. Т. 1. Варна, 2006, с. 284 – 285.
1887 г.
В Опитното поле на Земеделското училище в Образцов чифлик е създадена първата в България ботаническа градина“ за изпитване на нови земеделски култури, наречена
„Сортимент“. Началото е поставено от чеха Юлиус Пфистер, учител по овощарство, специалист с голяма теоретическа и практическа подготовка. Делото му е продължено от много добрия овощар и педагог Карл Бец, създал модерна, богата сортиментова овощна градина, красиво оформена с палмети, кордони, спирали и пирамиди, от която посетителите на Образцов чифлик били възхитени.
100 години Средно земеделско училище в Образцов чифлик. София, 1983, с. 32 – 33;
История на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“-Русе. – https://izs- ruse.org/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/; снимка: Палметно формирана овощна градина ХХІ век. – https://kidsareatrip.com/apple-orchard-tips-and-recipes/.
