Стари книги на нов глас: „Белязани от съдбата”

Лиляна Серафимова, „Белязани от съдбата”, изд.”Факел”, 2006 , цена 7 лв.

Авторката е журналистка, която предпочита да изследва паранормалните факти, а не фантазиите на някои ненормалници. Този подход прави книгите й по-скоро документални, отколко художествени. Но това не е за сметка на увлекателността и четивността, които не са лъжица за всяка писателска уста. Справка – редица други автори, които се вълнуват от другостта на необикновените хора.

Лиляна Серафимова е първата и до последно най-съвестната изследователка на явлението Вера Кочовска, чиито видения и пророчества наскоро бяха преписани и преразказани от третокачествена талантеса, но това е друга бира. Серафимова се отнася винаги хладнокръвно към горещия материал, проверява и съпоставя източниците си, търси автентични свидетелства, не е доверява на информацията „от уста на уста”.

И в предишната си книга „Балканите – грехът на Европа” и в „Белязаните от събата” иде реч за исторически лица и личности, за реални хора с чудати способности, което превръща четивото й в детайлизиран разказ за тяхната участ. Неизбежният исторически привкус идва не само героичното място на героите в световните анали, не единствено от времевия фон и епохалните отрязъци, а и чрез документираната реакция на свидетелите, техни съвременници.

Без журалистическа почтеност и привързаност към обективната интерпретация тези кармични портрети щяха да бъдат жълта супа за лумпени. Серафимова практикува „старомодното” морално отношение към читателя и затова почичателите й са от средите на здравомислещите хора. Които, ако искат да научат нещо повече за особените особености на Наполеон, Линкъл или Хитлер, могат да й се доверят. И да научат „малко известното за много известните” иначе люде. Това в кавичките е и подзаглавието на книгата, а от корицата, освен споменатите гиганти и джуджета ни гледат  Дьо Гол – генералът месия,  Чърчил – галеникът на случая и Дучето, мрачният Мусолини.

Ще кажете, абе стига с тия мистерии около тези непрекъснато предъвквани символи на Втората световна, я дайте нещо да прочетем за потайната същност на Волен Сидеров, нали Вера Кочовска предрече, че ще стане премиер на Народна република България?
Нали и президентът Първанов я награди /едва ли заради тази мълниеносна прогноза!/ за вярата, надеждата и любовта, която проповядва, докато лекува болните сърца и мозъци на хилядите българи…

Не, за жалост, Серафимова е проявила творческа недалновидност и се е забила в съдбите на доказани величия. Не само в политиката, нациоалсоциализма и фашизма. Особено внимание е обърнала на по-нравствени феномени и техните фактологизирани езотеризми. На хора като вълшебния във всякакъв смисъл Екзюпери. Или на „извънземния” Тесла и на гениалните му откритията, както и на наградения с безсмъртие Хендел. Не са подминати феноменалностите сързани с името на магната-загадка Стилуел, с любимеца на случйностите д-р Хамър или с мистериозния барон Захаров. Случките и скъпоценностите на фатума, до които Серафимова се е добрала след яко издирване и продължително отделяне на зърното от плявата, са елегантно разположени от авторката в кадифената кутийка на отминалото време. Понякога тази кутийка ни се вижда килия, тъмница или зандан, друг път просто е поредната епоха, а трети път ни се струва нещо много лично и интимно, като собственото ни млечно минало от месоядното ни детство. Някой ни държи за ръката, но често пъти ни не желаем да бъдем водени и е държим като отвързани. И затова не само не сме белязани от съдбата, но дори оставаме незабелязани от нейната невидимост. Но този строг и праведен сборник ни дава възможност да съпоставим необиковеността между отелните изроди и между човеци, с добродетелно величието. И едните, и другите са деца на Световният архитект. Кое е по-интересно за четене ли? Преценете сами.

Румен Леонидов