Трети роман написа благоевградският писател, журналист, телевизионер и бивш зам. кмет по културата на общината Владимир Каперски. „Светец и цар“ е седмата му книга и първа с препратка към българската история и легендата за среща на цар Петър и св. Иван Рилски на Церев връх. За да усети духа и дъха на преданието и енергията на мястото авторът на няколко пъти предприема походи до Царивръх заедно с най- малката си дъщеря Анна, която завършва ТВ режисура, операторство и монтаж.
– Владо, преди две години животът ти нанесе поредно изпитание, къщата ти, съградена с много любов и усилия , буквално камък по камък , бе погълната от пожар… до камък. Какво те спаси от отчаянието, в което мнозина биха потънали, какво ти даде сили да продължиш да пишеш?
– Навярно няколко неща, които ми създават устойчиви вътрешни опори. Едно от тях е неповяхващата надежда. Баща ми, Бог да го прости, се казва Спиро, името му означава дух. От тази дума произлиза и латинската сентенция “Dum spiro, spero” – „Докато дишам, надявам се“. Покойната ми майка, да е мир на душата й, се казва Надежда. Е, с такива имена на родители няма как да си позволиш отчаяние и пропадане в трудните житейски изпитания. Но, разбира се, важно значение има и това, че живея на село, сред природата, където те облъхват ведри гледки, чувства и състояния от всичко, което те заобикаля – най-вече удивителните с красотата и величието си върхове на Рила и Пирин. Всичко това предразполага и дава вдъхновение спокойно да се отдавам на моята същностна дейност – писането.
– Книгите ти са отражение на битието – твоето и на хората, с които те среща съдбата. Какво те провокира да посегнеш към историята, към реални исторически личности в новия ти роман „Светец и цар“?
– Говорим ли за провокация, мисля, че я нося отдавна, още от детството. На 9 години за първи път с голяма общност от родители и деца, почивайки през лятото на сакралния за джумалии Бодрост, изкачих първия планински връх. И това бе Царев връх, както официално се нарича, но благоевградчани си го знаем като Царивръх. Доста по-късно започнах да изучавам живота на Свети Иван Рилски и тогава разбрах откъде идва името на тази необикновена висина – там е била срещата, или опита да се срещне цар Петър, синът на Симеон Велики с Рилския отшелник. В зрелите години си задавах въпроса какво е накарало смиреният и христолюбив български владетел да се вдигне от царския палат в Преслав, за да се види с Чудотвореца. По онова време, 10 век и след смъртта на цар Симеон Велики, Българското царство преживява много тежки години – страната е разорена от неспирните войни на Симеон, най-вече с могъщата Ромейска империя, известна повече като Византия. В тези битки погиват или са осакатени много млади мъже, запустяват нивите, следват различни напасти – глад, нападения на скакалци, епидемии. Случва се и едно ужасно в разрушителната си сила земетресение в Тракия, отваря се като огромна пукнатина земята и стихията поглъща хора, сгради, добитък. На всичко отгторе, независимо на роднинството на цар Петър в константинополския двор и продължителния мир, сключен с Византия още с възкачването на младия владетел на престорла, царство България дебнат външни врагове, най-вече от юг, но и от североизток, където се въздига завоеивателното царство на Киевска Рус. Духовете са разстроени, бушуват страсти, противостояние, борби в българското общество от онова време. Тогава се появява ереста богомилство и добива сила, която застрашава устоите на българската държава и църква. И смиреният, духовно извисен цар Петър търси авторитета, който може да обедини поданиците на огромното царство и ги поведе по един градивен път, осветен от християнската вяра, просветата и мира. Намира го в лицето на Свети Иван Рилски.
– Не се ли притесняваш, че някои ще те обвинят в изкривяване на историческата истина?
– О, такива хора винаги е имало и ще има, днешното време ни
дава предостатъчно примери, най-парещият от които е темата за общата история, събития, личности на България с РС Македония. Въпросните дразги и разделения в този изкуствено създаден проблем, се предизвикват от геополитически амбиции и незрял балкански политически манталитет. Ако към българо-македонската шумотевица се подходи добронамерено от всички страни, нещата бързо ще си дойдат на място, повярвай ми, защото години наред съм бил потопен в културния обмен между Благоевград и Скопие, между България и бившата югославска република Македони, чието име също започваше с буквата С, но не означаваше северна, а социалистическа. Същото е със „Светец и цар“, ако на него се гледа добронамерено и се търсят големите откровения, уроци и поуки от историята за съдбата на България и Европа, критичният поглед ще бъде от полза. Важно е да се знае, че това не е научно историческо изследване в класическата представа за този вид писания. Това е художествено повествование, литература, която дава много свобода за авторови интерпретации, проникновения, творчески анализи и търсене философията на събитието, а не сухите факти, които и без друго са предостатъчно оскъдни.
– Какво те притегли към историческата тематика?
– Най-естественото – аз съм историк по образование, завършил съм СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Средновековна българска история“. И общо взето всичките ми културни и творчески занимания в професионален, граждански и личен план са свързани с историята. Служебното ми поприще започна като завеждаж сектор „История“ в отдел „Култура“ на някогашния вестник „Пиринско дело“ и от тогава съм посветен в тайнството на това фундаментално направление в духовната дейност на хората. Днес една част от българите много се вълнуват от история, защото търсят корените на случващото се в съвремието, както и новата си европейска и човешка самоличност. Други, напротив, смятат, че е губене на време да изучават науката за миналото, сред тях са и много от нашите управници, за които всичко започва и свършва с икономика. Но, имайки в предвид незавидното ни състояние като държава и нация, знаем, докъде ни доведе това материалистично, безмерно прагматично мислене и поведение. В крайна сметка всичко е история. Това, което сега си говорим с теб, вече е минало и ако историята наистина е учителка на народите, би следвало да й се посветим с нужната отдаденост и духовна жажда. Разбира се, говоря за същинската история, науката, която търси и тълкува истини, дава обективно познание, мъдрост, нравственост, а не е подвластна на егоцентрични, политически, идеологически съображение и шарлатански интереси.
– Защо избра за основа точно легендата за среща между цар Петър и Свети Иван Рилски?
– Защото е много актуална, повече дори от представата ми, когато книгата бе само идея, намерение, проекция. В романа „Светец и цар“ се разказва не толкова за физическата среща, която се е състояла отдалеко и е била видима само със знаците, които Свети Иван е пожелал да си дадат с цар Петър – Чудотвореца от своето пещерно убежище, владетелят от високия връх, останал в паметта на времето с името Царивръх, който се извисява между Благоевград, Рилския манастир и хижа Македония. Но най-вече това е среща на светската власт с духовната, както предават житията на светеца и народните предания, при това тежест е дадена на духовната сила, на благодатта, която Свети Иван Рилски пръска като небесен покровител на българите. И защото посланието в събитието е много силно: В години на дълбоки сътресения и кризи една държава, общество, личности, могат да се спасят единствено върху устоите на духовността, на вярата и нравствените откровения, които тя носи. И може би най-вече, защото темата силно кореспондира с днешното време в България и света – за гражданския, политически и военен мир, която е вечна. Защото не враждите и войните носят на народите благоденствие и напредък, а великото благо на мира.
– Преди да завършим, би ли казал няколко думи и за екипа, работил върху отпечатването на романа?
– Това е изцяло благоевградски екип и много се радвам, че е така. Да започнем от продуцента Емилия Канайкова, която стартира новото си издателство ЕМЕ с отпечатвмането на ромата „Светец и цар“. Гроздан Готев, отличен специалист направи важната предпечатна подготовка. Автор на проекта за заглавна страница е дъщеря ми Анна Каперска. За добрия външен вид на книгата има ценен дял и операторът Николай Костов.
– Само на историята ли си разчитал в изграждането на повествование в романа и внушенията, които си искал да изведеш като идеи?
– Не само, в „Светец и цар“ върви ярка съвременна нишка. Това са разговорите, които авторът води с един възрастен и много мъдър мъж, на когото Свети Иван се явява в сънищата. От името на този човек се гради и разказът, в него двамата разкриват много от личните си драми, които засягат любовта, разделите, семейството, приятелството, смъртта, обществените разочарования, покрусите и в крайна сметка надеждите за изход и бъдеще. Ами да спрем до тук, нали с това започнтахме – надеждата и издхода от тежките житейски изпитания! Останалото читателите ще научат от романа…
Разговаря
ДИМИТРИНА АСЕНОВ
