СМИРЕНИЕ И МИЛОСТ ИЛИ НЕПРИМИРОСТ, ОТМЪЩЕНИЕ И СМЪРТ  

Простата и разбираема разлика ни бе припомнена от събитията през седмицата преди Великден (Западният, Католическият, който тази година се падна на 17 април, а при нас идва седмица по-късно, на 24 април).

Папа Франциск обяви решението си да събере едно руско и едно украинско семейство за участие в ежегодния „Път към Кръста”, който се провежда в Колизеума в Рим на Разпети Петък. Той напомня и преизживява последните часове на Иисус Христос на земята между осъждането и смъртта Му, трудното Му и унизително изкачване по Виа Долороза до Голгота с трънения венец на главата Му и заставен да тътрузи тежкият кръст на който ще бъде разпнат.

Според легендата той издъхва в деветия час (около 3 часа следобед) след неописуеми страдания и след като извиква високо „Или, Или, лама савахтани”, което се превежда с вопъла „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”

„И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;

И гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;

И като излязоха от гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко останало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!

… Матей 27:46-54

Стоян Михайловски сътворява прекрасна елегия:

ЛАМА САБАХТАНИ

Тежи ми, Боже, кръстът на живота…

Духа ми скръб обсажда, гина веч…

И виждам те — на твоята Голгота —

и шепна твоята предсмъртна реч…

Живях в тълпите сам — не ме разбраха.

В мен всичко светло, всичко в мен добро,

раздадох го… Душата ми обраха,

оставиха ми черното тегло…

Посях любов — поженах срам, вражди!

Напущам веч световните стъгди —

и в теб подирям, Господи, подслона!

Тъй ястреб, от ловеца повален,

издъхва в някой кът усамотен,

с очи, обърнати към небосклона!

И Елизабет Браунинг:

Оставен! Синът се отдели и беше изоставен!

Грехът Отец от Син разедини – Адам да е избавен!

Викът на осиротелия Емануил разтърси целия всемир; тъй бе самотен и немил:„

Боже Мой, Боже Мой, защо съм изоставен?“

Паметното шествие в Колизеума бе пропуснато последните две години заради пандемията. „Пътят към Кръста” обхваща 14 спирки, като последните две са смъртта на Иисус и неговото погребение. Светият Отец лично е носил кръста в процесията в предишни години, но поради отпадналост напоследък се канят различни лица или семейства, които произнасят подходящи текстове от Евангелията, или изготвени за целта от Папската канцелария. При предишни шествия са участвали деца, бедняци, затворници и разнообразни жители на Рим.

Решението тази година да се поканят руско и украинско семейства за носенето на кръста от 13тата до 14тата стъпка не е било поради недоглеждане, а напълно умишлено и целенасочено. Процесията се съсредоточава върху множеството „кръстове”, които различни семейства носят през живота си. Тази година освен руснаци и украинци участвуват бездетно семейство, семейство в което има болест и емигранти. Двете жени: рускинята и украинката се познават, те са медицински сестри, приятелки са и работят в болница в Рим. Те се молят, разкриват душите си и четат от Евангелието преди да предадат кръста на следващата група, които са емигранти, на последната 14та спирка. Очаква се те да говорят за преживяванията си по време на текущата война, страданията на семействата им, техните мечти и стремеж към разкаяние. Основното послание  е  помиряване между враждуващите и възстановяването и преустройването на Украйна след бомбардировките. Апелът на Светия Отец е МИР, ДОБРИНА, РАЗБИРАТЕЛСТВО. Но трябва и да потърсим па и намерим Господа в себе си. Никак не е лесно нито просто макар че си го повтаряме повече от две хиляди години.

Понеже ние не сме светци, нито папи или епископи. Ние сме смъртни, ще рече тленни и всички сме подвластни на страсти, изкушения, омраза, нагони към унищожение, искаме непременно да отмъстим и нито един от нас не допуска за момент, че може да има друг изход. Всъщност какъв друг изход е желан/възможен освен спиране на огъня, мир и помирение. Защо да предпочитаме смърт и война? Разбира се, че Русия нападна Украйна, а не обратното. И Русия е виновна. А сега накъде? Как Русия ще поправи исконния си грях? Иска ли, може ли? Или ние ще я накараме. И как? Чрез повече и още война, смърт и унищожение. И т.н и т.н.

Изглежда ли, че изход няма? Как да няма, за човека на ХХI останало ли е нещо невъзможно? А Роботиката, Изкуственият Интелект, 5G. Нали бяхме и на Луната. И на Марс. И каквото си поискаме можем да направим. Даже и всички ние да се самоубием, хей така, за кашмер.

А колко сме безпомощни фактически, не можем да намерим лек против хремата и кашлицата. И против грипа и настинката. Още не излезли от една епидемия и се гмуркаме в друга. Повтаряме като папагали: Господ да пази! Господ да не дава!

Да се погледнем само! Рожби не само на първородния грях, но и поданици на Рогатия. В когото даже не всички вярваме, че съществува. А той е тук! Le plus grand astuce du Diable est de vous persuader qu’il n’existe pas!

Изповядваме любов към ближния, скърбим за разпнатия Син Божий и месим козунаци за Възкресението Му.

Даже преди 30 години обявихме Рождението Му и Възкресението Му за официални празници. За да яхнем колите и да запрашим към Гърция. Или към барбекюто на село.

Боядисваме яйца и се оплакваме от скъпата цена на агнешкото.

Смирението пазим за цели пет минути преди причастието. Кога ли е било последния път когато се изповядахме.

Пазим свещичката ни да не угасне по пътя от църквата до вкъщи.

И сплетохме венче от върбовите клонки на Цветница и ни е на портата. Така се и чувстваме добре.

Кръстим се и призоваваме милост и благочестие, но продължаваме да се мразим. И се лъжем и се крадем и се убиваме. За едното чудо.

Защото сме човеци.

А само преди два месеци не вярвахме (тлаголът е внимателно подбран), че въобще някой ден може да има отново война.

Където човек ще убива човек.

Стоманени птици ще изстрелват ракети по невинни деца.

И ще върви и ще върви  и всичко което е било пак ще се повтори и тъй ще бъде до края на света.

Ще се мразим и убиваме. Други, непознати, или хора които познаваме много добре. Затова ги мразим. И няма да разберем, че убиваме себе си.

Главният Архиепископ Святослав Свешчук, Главата на Украинската Православна Църква (униатска) с повече от 5 милиона последователи определи постъпката на Папа Франциск като ненавременна, неясна-неопределена-двусмислена, която не взима предвид контекста на руската военна агресия срещу Украйна. Предложените молитвени текстове били объркани и даже противни и обидни в навечерието на втората кървава атака на руските войски срещу украински градове и села.

Монсиньор Свешчук не харесва и надписите, които ще бъдат на кръста носен от двете жени: „Искаме живота си, който имахме преди! Защо е всичко това? Какво лошо сме сторили? Защо си ни изоставил?Защо си се отказал от нашите народи?

Подобно е и мнението на посланика на Ватикана в Украйна Архиепископ Висвалдас Кулбокас. Той казва, че сдобряване (помиряване) може да има след спиране на агресията, когато украинците ще са спасили не само живота си, но и техната свобода. Помиряване, разбира се, може да има когато агресорът признава вината си и търси извинение.

Украинският посланик във Ватикана Андрей Юраш е по-дипломатичен в изказа си; той твърди че посолството му знае и споделя виждането в Украйна и редица други общества за сближаване между украински и руски жени по време на процесията в Рим. Посолството се опитва да изясни трудностите възникнали с тази инициатива и възможните ѝ последици.

Божието – Богу, Кесаревото – Кесарю! Тази гледна точка обикновено преобладава. Както и признанието, че ДА, милостта, смирението, благочестието и доброто са неотменим дълг на християнина. Но изглежда не напълно и не винаги когато става въпрос за земното, за народа ни, за нашата нация, за държавата. И за свободата, независимостта и ревниво пазения държавен интегритет.

Така сме били още в пещерите и след като излязохме от тях, та досега. И нине и присно и во веки веков.

И никой повече да не се очудва че има и ще има войни. Сигурно до Второто идване на Бога-Син. Този път ще го разпознаем по-лесно, с него ще бъде и Неговият Отец. И цял легион ангели. Но няма да ни бъде толкова лесно да го разпънем отново. Понеже ще ни се иска, но той ще бъде с Татко си. И ангелите и те ще го пазят.

А Сатаната ще бъде окончателно разгромен.

Амин!

Използвал съм материали от Ройтерс, Евронюс, Асошиейтед Прес, СиБиЕс, ЕнБиСи, Уикипедия, Библията, СиЕнЕн. Търсих но не открих преводача на стиховете на Елизабет Браунинг, благодаря му. Стефан Михайловски е в читанката на Гугл.

Никола Г. Алтънков                                                 18 април 2022 г.