Американската Асоциация за Развитие на Славянските Науки (American Association for the Advancement of Slavic Studies) оттам и АААSS е научно дружество, обединяващо преподаватели, учени и други изследователи (над 3000 от САЩ и Канада) по въпроси засягащи славянските народи.
То е основано в 1948 г. и съществува и до днес, но под друго име. Сега се нарича Ей Еc Трипл И Ес (Association for Slavic East European and Eurasian Studies). В началото на учебната година членовете се събират на 3-4 дневна конференция с форуми и кръгли маси по най-различни проблеми, изключително по хуманитарните науки.
Срещите протичат приятелски и непринудено, организаторите обикновено осигуряват хотелски стаи и ресторанти (всеки си плаща сам), развлечения през почивките и вечер, екскурзии и т.н. Много е приятно и всички се разотиват доволни до другата година.
За 1978 г. бяхме предвидили форум по български проблеми, свързани с древността: етногенезиса на българите и основаване на български държави през ранното средновековие. Сбирката и докладите бяха и под егидата на Българската научна група (Bulgarian Studies Group), сега се казва Bulgarian Studies Association. По онова време в нея членуваха около 40 души. Сега сигурно са повече.
Организаторите бяха професор Христо Димов-Богоев и моя милост, а за участници бяха предвидени д-р Стоил Стоилов и Атанас Славов, наскоро пристигнал в Америка. За модератор поканихме професор Кирил Бляк (Cyril Black) от университета в Принстън. Той бе – Бог да го прости, както и другите участници освен мен – голямата ни звезда и гордост. Син на Флойд Бляк, директор на Американския колеж в Симеоново, а след 1942 г. на Роберт Колидж в Истанбул.
Майката на Кирил, Зарафинка Кирова е българка и той говореше много добър български. Известен и почитан американски учен (50 години професор в Принстън от 1939 до 1989), той беше в България след 1944 г. като член на американската мисия в София и името му бе замесено в процеса срещу Иван-Асен Христов Георгиев, съден за шпионаж и разстрелян в началото на януари 1964 г.
Научната продукция на Кирил Бляк е огромна – над 20 книги, между които са История на Европа след Втората световна война, Комунизъм и революция, Пренаписване на руската история и Установяването на конституционно управление в България, издадена в 1943 г.
Професор Христов-Богоев е бил член на ръководството на БМСОП (Български младежки съюз „Отец Паисий”) в България, колоритна личност, живял в Париж по време на войната (разказваше, че Парижкият херцог, претендентът за френския престол, му е бил кум), бил е съветник на президента Хуан Перон в Аржентина и професор във флотския колеж в Буенос Айрес. Преподавал е български в университета в Сиракюз, щата Ню-Йорк, където и живееше. Творчеството му – главно свързано с произхода и ранната история на българите е неизвестно в България, което е жалко, а още по-жалко е мълчанието относно професор Бляк – губи изключително българската историография понеже трудът му върху прохождането на държавата ни след руско-турската война е класически и уникален.
Д-р Стоил Стоилов беше по-особен случай. Той се е измъкнал от България по някакъв начин през 1965 г. след опита за преврат на Горуня и генерал Анев. Твърдеше, че е бил военен (полковник?) и свързан с конспираторите. В България е издал една малка книжка за Спартак (имам я), а научната му дейност в САЩ беше основно върху древната българска история. Живееше в Санта Барбара, Калифорния.
Чисто по български се случи така, че Богоев се отказа от участие в последния момент, макар че до тогава ми помагаше да убедя професор Бляк да участва в Калъмбъс. Стоилов пък закъсня с един ден, а нашият форум беше в първия ден на конференцията. Понеже носех доклада на Стоилов със себе си, успях някакси да закърпя нещата. Славов прочете доклада на Стоилов, той и без това щеше само да присъства и да направи съобщение. Конфузията беше пълна, но се получи нещо съвсем неочаквано, което преобърна нещата, и така спаси положението.
На 7 септември 1978 година Георги Марков бе прострелян на моста Ватерло в Лондон и след четири дни почина. Конференцията в Охайо беше от 12 до 15 октомври – достатъчно време новината за убийството да обиколи света. Върлуваше Студената война и веднага се разбра, че през август същата година е имало подобен инцидент, с щастлив край, обаче, срещу Владимир Костов в Париж.
Той беше кореспондент на БНТ във Франция и през 1977 г. с жена си Наталия поискаха политическо убежище. През 1978 г. вече работеше в „Свободна Европа” в Мюнхен. От Славов бях разбрал, че тримата – той, Костов и Марков – са възнамерявали да организират неформално литературно кафене за емигранти-интелектуалци и то главно за тези, които бяха по-млади, не бяха „фашисти” като нас, например и отвреме-навреме се озоваваха на Запад. След двата инцидента с Марков и Костов инициативата пропадна. Но Наско продължи да дерзае и след 5-6 години успя да създаде издателство и установи приятелски кръг с други литератори.
Бомбата бе хвърлена по време на конференцията в Охайо, когато по будките се появи брой на едно голямо списание – сега не си спомням със сигурност кое беше то: Тайм, Нюзуик, Лайф, Атлантик, или друго, със снимка на Атанас Славов на корицата и с крещящо заглавие-надпис The Next? (Следващият?). Това беше и водещият материал на броя. В няколко страници се описваха случаите с Костов и Марков, връзките и близостта им със Славов и допустимата вероятност за „СЛЕДВАЩИЯТ“. На корицата в каренца имаше снимки на Георги Марков и на Владимир Костов.
Георги Марков излезе легално от България в 1969, но не се завърна, работеше в БиБиСи и за Свободна Европа и имаше присъда в България, както и Костов след това, както и Наско Славов по късно, чак в 1981 г. Логиката водеше към Наско като следваща жертва – може би?
Понеже всички „славянски” страни бяха в съветския лагер нямаше учен или професор на конференцията в Калъмбъс, който да не схване веднага за какво става дума. А освен нас четиримата имаше и други учени занимаващи се с България и български проблеми, така че създаващият се интерес беше грандиозен, но и динамичен. Ние се превърнахме в сензация и всеки искаше да се срещне с нас, но главно със Славов. Що се отнася до последния – аман от такъв интерес и внимание!
Оказа се, че всеки от нас си има собствено гайле. Наско Славов се чудеше къде да се дене и как да се укрие, къде, и откого. Аз се опитвах да го взема не толкова под закрилата си, та какво ли и бих могъл да сторя, но трябваше да бъда до и около него по всяко време, понеже пък той така и нямаше друг по-близък от мен там. Да отбележа, че ние се познавахме много добре, но никога не сме били кой знае какви приятели в България. Той си имаше среда и тя не беше непременно моята, а и аз бях избягал още през 1965 година. Както и да е, Наско имаше нужда от помощ и най-главното от приятелско внимание и подкрепа. Това можех да му дам и той го получи. Не го оставих сам за повече от пет минути и до края на конференцията той спеше в моята стая в хотела.
Моят проблем беше и отсъствието на Стоилов. Къде е, какво е станало с него, защо го няма, да не се е случило нещо. И неговите работи не бяха много наред. Ако това, което разправяше за участието му в конспирацията на Горуня е било верно, значи и неговата работа не е чиста и той може да бъде кандидат за чадър. Той се появи на другия ден надвечер, без проблеми, изпуснал самолет или нещо подобно. Но дотогава – беше зор!
Професор Бляк също имаше проблеми, но той беше възпитан (well-bred) и колкото мил и благороден толкова и твърд и хладнокръвен. Послепис: след кончината му в 1989 г. разбрах, че той действително е работил ако не за ЦРУ поне с агенцията. Той беше и първият човек, с когото споделих това, което ми беше на ума.
Бляк се уедини в стаята си, пообади се тук-там и като излезе сподели, че със и за Славов нищо не може да се направи, а и какво можем аз и вие да направим, вероятно има кой да бди и наблюдава… Важното е той да се успокои. Но беше по-загрижен относно Стоилов, понеже не беше чувал за него. Така поне ми каза, дали не за да ме успокои, понеже и аз бях възбуден в първите часове, да не говорим за Наско. За потвърждение сякаш, искаше да ме свърже с други хора, но междувременно Стоилов се появи и грижите отпаднаха.
На самия Стоилов цялата работа не му хареса, ама никак, и не зная защо, даже не искаше да се среща със Славов, когото твърдеше пред мен, че познава, а се оказа, че не е така. Наско ми сподели, че хабер си няма за тоя човек.
Аз предложих на Наско – след консултация с Бляк – да останем в Калъмбъс до края на конференцията и след това по-живо, по-здраво, поканих го в Санта Барбара, той се поколеба и така завърши инцидента, фактически анти-инцидента, понеже така и не се състоя за щастие и радост на Наско и моя, а сигурен съм и на професор Бляк.
Проблемът беше значителен и не остана съвсем без последствия. Рядко минаваше среща между нас двамата без да се спомене Охайо по един или по друг повод. А на мен ми се напомни и по друг начин. Нищо сериозно, разбира се.
След около месец в Санта Барбара се появиха двама млади мъже, от една миля миришещи на ЦРУ, представиха се за журналисти от голямото седмично списание Нюзуик и ме помолиха за интервю. След два часа си отидоха, получили отговори на всичко, което ги интересуваше, или да кажем почти на всичко. Интервю така и никога не бе публикувано и не се показа никъде.
Бог да прости Наско и Стоил, и Богоев и Кирил Бляк! И Джери!
Никола Г.Алтънков 21 август 2020 г.
